Аспарагинова киселина
| Аспарагинова киселина | |
|---|---|
 |
|
| Обща информация | |
| Наименование по IUPAC | 2-Аминобутандионова киселина |
| Други имена | Аминосукцинова киселина, аспарагова киселина[1] |
| Молекулна формула | C4H7NO4 |
| Моларна маса | 133.1 g/mol |
| Външен вид | - |
| CAS номер | [617-45-8] 56-84-8 (L-изомер) 1783-96-6 (D-изомер) |
| Jmol-3D | [1], [2] |
| Свойства | |
| Плътност и фаза | - g/cm³, ? |
| Разтворимост във вода | Добре разворима |
| Киселинност (pKa) | |
| Основност (pKb) | NH2 = 9,90[2] |
| Точка на топене | -°C (? K) |
| Точка на кипене | -°C (? K) |
| Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки |
|
Аспарагиновата киселина (съкратено Asp или D[3] е α-аминокиселина с химична формула HOOCCH(NH2)CH2COOH. Карбоксилния анион на дисоциираната киселина е известен като аспартат. L-изомера на аспарагиновата киселина е една от двадесетте наконични аминокиселини, изграждащи белтъците. Нейните кодони са GAU и GAC.
Аспарагиновата киселина наред с глутаминовата киселина, се определят като киселинни аминокиселини pKa (константа на киселинна дисоциация) от 4.0.
Роля в биосинтезата на аминокиселини [редактиране]
Аспарагиновата киселина е неесенциална за бозайниците, като се получава от оксалацетат чрез трансаминиране. Получава се също и при орнитиновия цикъл от орнитин и цитрулин.
При растенията и микроорганизмите, аспартатът е прекурсор на няколко аминокиселини, в това число и четири незаменими за хората: метионин, треонин, изолевцин и лизин. Началния етап от трансформирането на аспартата до тези аминокиселини е редукцията му до неговата "семиалдехидна," форма. Аспаргинит се получава от аспартат чрез трансаминиране.
Източници [редактиране]
- ↑ 862. Aspartic acid. // The Merck Index. 11th. 1989. ISBN 091191028X. с. 132.
- ↑ а б в Hans-Achim Wagenknecht, Holger Knapp, in: Roempp Online — Version 3.5, 2009, Georg Thieme Verlag, Stuttgart.
- ↑ "Nomenclature and symbolism for amino acids and peptides (IUPAC-IUB Recommendations 1983)", Pure Appl. Chem. 56 (5): 595–624, 1984, doi:10.1351/pac198456050595.
|
|||||
