Ата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ата (на старогръцки: Ἄτη, Ate) в древногръцката митология е богиня на заслепяването (Ἄτη), заблуждението, помрачението на ума. Тя е дъщеря на Ерида, богинята на раздора, и внучка на Никта. Тя е придружавана често от нейната сестра Дисномия („беззаконието“).

При Омир тя е дъщеря на Зевс. Тя зашеметява хора и богове и ги кара да вършат необмислени неща. Зевс я изгонва завинаги от Олимп.

В нейната трагична роля Ата прилича на Немезида.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]