Атака (партия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Атака.

„Атака“
Meeting of PP ATAKA 02.jpg
Митинг на ПП „Атака“ на пл. Александър Невски в София на 3 март 2011 г.
Ръководител Волен Сидеров
Основана 17 април 2005 г.
Идеология Национализъм
Антиглобализъм
Ксенофобия
Антисемитизъм
Ислямофобия
Евроскептицизъм
Цветове бяло, зелено, червено
Народно събрание
23 / 240
Европейски парламент
0 / 18
Сайт ataka.bg

Партия „Атака“ е националистическа политическа партия в България,[1][2] която е обвинявана от политическите си опоненти, че използва популистки послания, за да спечели симпатии от избирателите.[3] Според някои мнения „Атака“ е крайнодясна партия[4], според други - крайнолява.[5]

От създаването си през 2005 до есента на 2009 година партията е подкрепяна от телевизия СКАТ и собственика ѝ Валери Симеонов. Партията взаимства името си от политическото обзорно предаване „Атака“, което съществува по това време по телевизия СКАТ с автор и водещ тогава журналиста Волен Сидеров. Партията е парламентарно представена, издава партиен вестник („Атака“) и притежава своя телевизия - „ТВ Алфа“.

Създаване[редактиране | edit source]

Партия „Атака“ е създадена на 17 април 2005 г. в София, официално регистрирана в Софийския градски съд през юли 2005 г. На учредителния сбор на партията участват над 500 делегати. За председател на партия „Атака“ е избран Волен Сидеров. Още в първите месеци след създаването си „Атака“ събира голям брой симпатизанти и членове на партията. На парламентарните избори през 2005 г. партия „Атака“ участва като Коалиция Атака заедно с няколко партии и други организации, поради отказа на съда да я регистрира, за да участва самостоятелно на изборите.

Позиции и критики[редактиране | edit source]

Партия „Атака“ политически е ориентирана към национализма. Малко след създаването през април 2005 г. партия „Атака“ представя своята политическа програма с изготвянето на своите т.нар. „20 принципа“ и „Програмна схема“.[6][7]

„Атака“ се определя като антипод на (според мнението на нейните водачи) етническата, турска, антиконституционна и сепаратистка организация Движение за права и свободи (ДПС), въпреки че в същото време според изказване на лидера ѝ осигурява „мълчалива подкрепа“ за настоящето коалиционна правителство на БСП и ДПС.[8]

Там могат да се намерят доста предложения за радикални промени в конституцията на Република България като институциализиране на Българската православна църква и признаване на Православието като официална религия в България.

Друго искане е за връщане на смъртното наказание за тежки криминални престъпления, поради факта на зачестилите жестоки убийства, голяма част от които извършени от т.нар. „цигански бандити и мародери“ в България през последните няколко години.[9]

Иска се също пълен военен неутралитет на страната, неучастие в никакви военни блокове и излизане от НАТО.

Една от точките в програмата на „Атака“ изисква правна формула за понятието „национален предател“, както и строги санкции за хули и поругавания на български национални светини. „Атака“ иска също спиране на незаконните според тях новини на турски език по БНТ (която се издържа от държавния бюджет). Волен Сидеров обяснява това искане с факта, че в Конституцията на България единственият официален език е българският.

Чрез новата си политическа програма, обявена в началото на 2012 г. и наречена „Планът Сидеров“, ПП „Атака“ твърди, че при връщането в български ръце на златодобива и добива на ценни метали изобщо, електро-разпределителните предприятия, мобилните телекомуникационни компании и банките, минималната пенсия в страната веднага може да стане 500 лева, а минималната работна заплата – 1000 лева.

Енергетика[редактиране | edit source]

Затворени блокове на АЕЦ „Козлодуй“[редактиране | edit source]

По отношение на Евроинтеграцията на страната, „Атака“ е за преразглеждане на някои от главите от договора за членството на България в ЕС, като затварянето на АЕЦ Козлодуй, и предоговоряне на неизгодните условия за България. Според лидерите на партията, подписалите договора за влизането на България в Европейския съюз са „национални предатели“ именно поради зле договорените параметри за членство.

Позицията на „Атака“ за затварянето на АЕЦ Козлодуй е, че това е направено не по европейско искане, а за пари от „шепа безотговорни политикани и … национални предатели“. Поименно се сочат Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Румен Овчаров, Меглена Кунева, комисарят Ферхойген.[10]

Чрез свое запитване, ПП „Атака“ отправя на 2 пъти питане до Европейската комисия, има ли тя решение за затваряне на АЕЦ. Отговорът е: няма такова решение.

Посланията на „Атака“ породиха смут в медийното пространство, като нейното място в политическия спектър беше определяно от крайно ляво до крайно дясно.

АЕЦ „Белене“[редактиране | edit source]

През 2012 „Атака“, също както и БСП иска референдум за строеж на АЕЦ „Белене“[11] (такъв референдум е проведен по-късно 27 януари 2013). Така това са двете парламентарно представени партии, които поддържат проекта при неодобрение от страна на Герб, ДСБ и ДПС.[12]

Парламентарна дейност[редактиране | edit source]

В 40-то Народно събрание към 15 май 2007 парламентарната група на „Атака“ е внесла над 25 законопроекта, проекторешения, декларации и др., от които нито един не е приет. През този период „Атака“ често е определяна като крайната опозиция в парламента, която рязко се противопоставя на управляващата коалиция БСП-НДСВ-ДПС.

През месец март 2006 г. ПГ на „Атака“ внася в парламента за обсъждане широко дискутирания „Законопроект за национализация“ на най-големите приватизирани предприятия в България след месец май 1992 г., като електроразпределителните дружества, киноцентъра „Бояна“, БТК и др. Мотивът на „Атака“ е, че тези предприятия са били приватизирани на твърде занижени цени и чрез непрозрачни сделки, като така по думите на Сидеров се ощетява българската държава. Идеята на „Атака“ включва връщането на най-големите ни предприятия в ръцете на държавата, и повторното разпродаване на някои от тях на действителните им цени. Това поражда доста отрицателни реакции в парламента и медийното пространство, като някои анализатори квалифицираха самия законопроект като „връщане към комунизма“. В крайна сметка с мнозинството на всички парламентарни групи (без „Атака“) Народното събрание отхвърля законопроекта.

След множество скандали парламентарната група на „Атака“ към юни 2006 г. се състои само от 13 депутата.

През 2006 г. става ясно, че според Сметната палата част от субсидиите, които е ползвала партия „Атака“ през 2005, са преведени неправомерно от министъра на финансите, в нарушение на собствената му наредба. По закон, получател е коалиция „Атака“ — тя е участвала на изборите, а след като Петър Манолов от Българска национална патриотична партия я напуска, известно време формално тази коалиция не е имала народни представители. Уточнява се, че след регистрацията си, партията е можела да получи субсидии, но е трябвало да ги поиска по установен ред и не е правомерно парите за коалицията да се привеждат на партията. Впоследствие, след покана от финансовия министър, на 30 август 2006 г. Сидеров връща средствата в размер на 95 326 лв., които са му преведени над тези, които според направените след това разчети на Сметната палата са се полагали на партия „Атака“.[13]

Осигуряване на кворум и обвинения от страна на ГЕРБ за мълчалива подкрепа за БСП[редактиране | edit source]

Веднага след изборите на 12 май 2013г. Волен Сидеров декларира ясно че няма да подкрепи нито правителство на ГЕРБ, нито правителство на БСП и ДПС, а „Атака“ ще бъде наблюдател и коректив и ще гласува само тези решения на бъдещото правителство, които са в интерес на България и на нейните граждани.[14][15][16][17]

При гласуването на предложение за правителство на БСП в партньорство с ДПС на 29 май 2013 въпреки индикациите от предходната седмица, че няма да участват в гласуването в НС, което при неучастие и на ГЕРБ не би дало необходимият кворум за съставяне на правителство, „Атака“ не се регистрират и така заседанието на което правителство с министър-председател Орешарски е възможно да бъде гласувано започва.[18]

Освен че осигурява кворум при гласуването на правителство на БСП „Атака“ не гласува с „не“, въпреки че гласовете на дясните в парламента са с 1 повече, и така правителството на Орешарски е прието от парламента, освен това Волен Сидеров заявява, че осигурява „мълчалива подкрепа“ за правителството на БСП, която обаче по-късно можел да оттегли.[8]

„Атака“ в Европейския парламент[редактиране | edit source]

Партия „Атака“ е първоначално представена в Европейския парламент от Димитър Стоянов, който е депутат в ЕП; Димитър Стоянов e внук на известния български писател Радой Ралин и син на съпругата на Сидеров Капка Георгиева. По-късно той става независим член в ЕП.[19] Там той на няколко пъти влезе в словесни пререкания с холандската евродепутатка Елс де Хрун, която по думите на Стоянов изопачава идеите и действията на „Атака“ и представя исканията за равни права и задължения като расизъм. Въпреки всичко, Де Хрун отново обвини „Атака“ в подбуждане на „омраза към малцинствата в България“ и подкрепа на националсоциализма.

В електронно писмо до всички евродепутати Димитър Стоянов нападна Ливия Ярока като намекна, че 32-годишната депутатка е твърде възрастна, за да членува в младежки организации. Българинът също писа, че докато пълничката Ярока присъства на церемонии и награждавания, в България много по-хубави от нея цигански момичета се продават като стока, а европейските среди мълчат по въпроса. Тази критика бе определена от Де Хрун като расистка, а „Атака“ — като ксенофобска, отричаща Холокоста, антиеврейска, антитурска и антициганска.[20]

Участия в избори[редактиране | edit source]

Участие на ПП „Атака“ на изборите в България
година
избори
гласове
%
резултат
2005
Народно Събрание
296 848
8,14
21 от 240 места в НС
2006
Президент — първи тур
597 175
21,486
Волен Сидеров отива на балотаж
Президент — втори тур
649 387
24,052
Волен Сидеров губи от Георги Първанов
2007
Европейски парламент
275 237
14,2
3 от 18 места за България в ЕП
2009
Европейски парламент
308 052
11,96
2 от 17 места за България в ЕП
2009
Народно Събрание
395 656
9,36
21 от 240 места в НС
2011
Президент
122 466
3,64
Четвърто място на първия тур
2013
Народно Събрание
258 481
7,4
23 от 240 места в НС

Парламентарни избори 2005[редактиране | edit source]

На парламентарни избори 2005 коалицията печели 296 848 гласа, или 8,93% от всички гласове и 21 места в парламента.[21]

Президентски избори през 2006 година[редактиране | edit source]

Сидеров се регистрира за кандидат-президент на България за изборите на 22 октомври 2006 г. с кандидат-вицепрезидент Павел Шопов. На първия тур се класира втори в надпреварата с 21,5% (597 175 гласа). Гласовете спрямо парламентарните избори са нарастнали над 2 пъти. На втори тур Сидеров губи с 24,05% (649 387 гласа)[22] от кандидатиралия се за втори мандат президент Георги Първанов, подкрепян от управляващата коалиция на левицата, ДПС и НДСВ.

Избори за Европейски парламент през 2007 година[редактиране | edit source]

Гласуване по райони

„Атака“ излиза със самостоятелна листа на изборите за български представители в Европейския парламент, на 20 май 2007 г. При избирателна активност от 24,5 на сто (по данни на Галъп), „Атака“ събира 14.20% от гласовете.[23] Това я нарежда на четвърто място след БСП, ГЕРБ и ДПС. В ЕП влизат трима евродепутати от „Атака“. На първо място е депутатът от 40-то Народно събрание и дотогавашен евронаблюдател (от 1 януари 2007) Димитър Стоянов. На второ място е бизнесменът Слави Бинев, а на трето - Десислав Чуколов.

Местни избори през 2007 година[редактиране | edit source]

Избори за Европейски парламент през 2009 година[редактиране | edit source]

На вторите за България избори за български представители в Европейския парламент при избирателна активност от 37,5 % „Атака“ получава 11,96 на сто, което й осигурява 2 места сред 17-те евродепутати на страната в лицето на Димитър Стоянов и Слави Бинев.[24] Партията печели изборите в Бургаска област.[25]

Парламентарни избори през 2009 година[редактиране | edit source]

п  б  р
Резултати от парламентарните избори в България на 5 юли 2009 година[26]
Кандидатска листа Гласове
(за пропорционални мандати)
Дял от гласовете
(за пропорционални мандати)
Пропорционални
мандати
Мажоритарни
мандати
Общо
мандати
брой +/-  % +/- брой +/-
1 Ред, законност и справедливост 174 570 4,1 10 0 10
2 ЛИДЕР 137 684 3,3 0 0 0
3 ГЕРБ 1 678 583 39,7 91 26 117
4 Движение за права и свободи 592 381 +143 431 14,0 +1,2 32 5 37 +3
5 Атака 395 707 +98 859 9,4 +1,3 21 0 21 +0
6 Коалиция за България 748 114 -381 082 17,7 -13,3 40 0 40 -42
7 Съюз на патриотичните сили „Защита“ 6 426 0,2 0 0 0
8 НДСВ 127 340 -597 974 3,0 -16,9 0 0 0 -53
9 Коалиция БЗНС[27]
10 Българска лява коалиция 8 858 0,2 0 0 0
11 Партия на либералната алтернатива и мира 2 852 0,1 0 0
12 Зелените 21 704 0,5 0 0 0
13 Политическо движение „Социалдемократи“ 5 085 0,1 0 0
14 ВМРО-БНД[28]
15 Другата България 3 472 0,1 0 0
16 Обединение на българските патриоти 2 177 0,1 0 0 0
17 Национално движение за спасение на Отечеството 1 874 0,0 0 0 0
18 Български национален съюз - НД 3 908 0,0 0 0 0
19 Синята коалиция 285 671 6,8 15 0 15
20 За Родината ДГИ-НЛ 11 557 0,3 0 0
21 Валентин Милтенов 0 0
ОБЩО: 4 225 124 100,00 209 31 240
   получава мандати
0 не получава мандати
не участва
+/- разлика спрямо предходните парламентарни избори

Въпреки че парламентарната й група, оредяла в началото на 2009 г. до 11 депутати, се разпада в хода на предизборната кампания, „Атака“ излиза на изборите с рейтинг от 7-11 % според социологическите проучвания, като представя Програма за управление с акценти върху социалната справедливост и националната независимост под надслов „Подкрепи „Атака“, спаси България!“.[29] Листите на партията привличат близо 100 000 гласа повече, отколкото през 2005, но „Атака“ отново получава 21 мандата в 41-то Народно събрание, след като 31 депутатски места от общо 240 се разпределят по мажоритарна система. Като мажоритарен кандидат от Бургас 2 председателят на партията Волен Сидеров остава на второ място с 22,16 % от гласовете.[30]

Местни избори през 2011 година[редактиране | edit source]

Президентски избори през 2011 година[редактиране | edit source]

Парламентарни избори през 2013 година[редактиране | edit source]

Избори за Европейски парламент през 2014 година[редактиране | edit source]

Ръководство[редактиране | edit source]

Върховният ръководен орган на Политическа партия „Атака“ е Централния сбор:

Скандали[редактиране | edit source]

Заради поведението на партията и нейният лидер Волен Сидеров в настоящото народно събрание партията губи сериозна политическа подкрепа, нейни бивши привърженици и гласували казват, че са разочаровани, а минувачи разпитват Сидеров в центъра на столицата по време на протестите срещу кабинета Орешарски [31], така се стига и до сблъсъци между Сидеров и граждани на 17 юни, а Сидеров е принуден да прави изкавания обкръжаван от бодигардове, които го крият под пластмасови градински маси [32].

Поради липса на реални поддръжници, Волен Сидеров прибягва до наемането на бодигардове, които да образуват малко множество от слушатели на речите му пред централата на партия Атака[33].

Виж още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((bg))  Любомир Владимиров: „Атака“ със сигурност ще е в следващото НС. // Сайт на партия „Атака“, 28.01.2013 г.. Посетен на 07.04.2013.
  2. ((bg))  Австрийска крайно дясна партия смята „Атака“ за още по-крайна. // Mediapool.bg, 22.10.2010. Посетен на 07.04.2013.
  3. ((en)) Pencheva, Mariya. The electoral strategies of the populist parties in Bulgaria. // Посетен на 28.10.2011.
  4. ((en)) Meznik, Michael и др. Against all Expectations: Right-Wing Extremism in Romania and Bulgaria. // Backes, Uwe и др. The Extreme Right in Europe: Current Trends and Perspectives. Vandenhoeck & Ruprecht, 2011. ISBN 9783525369227. с. 205-207.
  5. Матеев, Йордан. Кой е ляв и кой десен в България?, Капитал, 14 май 2007
  6. ((bg))  20 точки на партия „Атака“. // Сайт на партия „Атака“. Посетен на 07.04.2013.
  7. Програмна схема. // Сайт на партия „Атака“. Посетен на 7 април 2013.
  8. а б ((en)) Новото българско правителство може да се затрудни да управлява, Ройтерс, 29 май 2013
  9. „Атака“: Връщане на смъртното наказание и незабавно разрушаване на гетата. // Медиапуул, 26 септември 2011. Посетен на 27 септември 2011.
  10. Димитър Карамфилов: Лобисти затвориха III и IV блок на АЕЦ. // в. „Атака“, 29 януари 2007. Посетен на 7 април 2013.
  11. „Атака“ иска референдум и за АЕЦ „Белене“, и за членството в НАТО, в. Дневник, 15 октомври 2012
  12. Парламент на 21 май, „Атака“ дава рамо на социалистите, Дарик - финанси, 17 май 2013
  13. ((bg))  Сметната палата: „Атака“ няма право на субсидии. // Actualno.com, 09.11.2006. Посетен на 07.04.2013.
  14. Сидеров: „Атака“ няма да се коалира с ГЕРБ, БНТ, 13 май 2013
  15. Волен Сидеров: „Атака“ няма да влиза в коалиции, в. „Атака“, 18 май 2013
  16. „Атака“ няма да подкрепи правителство, но и „няма да позволи нови избори“, Медиапул, 21 май 2013
  17. Волен СИДЕРОВ: Нито Борисов, нито Орешарски, подкрепяме само интереса на народа!, в. „Атака“, 28 май 2013
  18. Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров осигури кворум за гласуване на проектокабинета „Орешарски“, в. Дневник, 29 май 2013
  19. ((bg))  Димитър Стоянов независим член на Европейския парламент. // Личен сайт на Димитър Стоянов. Посетен на 07.04.2013.
  20. ((en))  European Parliament Goes Bananas over Bad Joke. // The Brussels Journal, 28.09.2006. Посетен на 07.04.2013.
  21. ((bg))  Партии и коалиции преминали 4%. // ЦИК. Посетен на 07.04.2013.
  22. ((bg))  Окончателни резултати за Страната. // ЦИК. Посетен на 07.04.2013.
  23. ((bg))  Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2007. // ЦИК. Посетен на 07.04.2013.
  24. ((bg))  Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2009. // ЦИК. Посетен на 07.04.2013.
  25. ((bg))  Окончателни резултати от избирателен район Бургас. // ЦИК. Посетен на 07.04.2013.
  26. Избори през 2009 г., сайт на НС
  27. Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-160, ЦИК, 15 юни 2009
  28. Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009
  29. ((bg))  Програма на партия „Атака“ за парламентарни избори 2009. // Сайт на партия „Атака“, 22.12.2008. Посетен на 07.04.2013.
  30. ((bg))  Избрани за народни представители от избирателен район Бургас. // ЦИК. Посетен на 07.04.2013.
  31. http://agroplovdiv.bg/6419/%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B8-%D1%81%D0%B3%D0%B0%D1%89%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%BD%D0%BE%D1%89%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%B3/
  32. http://globusnews.net/2013/78332
  33. Има ли платени агитки - разследване на БНТ, БНТ, 20 юни 2013

Външни препратки[редактиране | edit source]