Атака (партия)
Вижте пояснителната страница за други значения на Атака.
| „Атака“ | |
Митинг на ПП „Атака“ на пл. Александър Невски в София на 3 март 2011 г. |
|
| Ръководител | Волен Сидеров |
|---|---|
| Основана | 17 април 2005 г. |
| Идеология | Национализъм Антиглобализъм Евроскептицизъм |
| Цветове | бяло, зелено, червено |
| Народно събрание |
23 / 240
|
| Европейски парламент |
2 / 18
|
| www.ataka.bg | |
Партия „Атака“ е крайнодясна[1] националистическа политическа партия в България.[2][3]
От създаването си през 2005 до есента на 2009 година партията е подкрепяна от телевизия СКАТ и собственика ѝ Валери Симеонов. Партията взаимства името си от политическото обзорно предаване „Атака“, което съществуваше по телевизия СКАТ с автор и водещ известния български журналист и националист Волен Сидеров. Партията издава един партиен вестник („Атака“) и притежава една телевизия („ТВ Алфа“).
На учредителния сбор на партията участват над 500 делегати. За председател на партия „Атака“ е избран Волен Сидеров. Още в първите месеци след създаването си „Атака“ събира голям брой симпатизанти и членове на партията. На парламентарните избори през 2005 г. партия „Атака“ участва като Коалиция Атака заедно с няколко партии и други организации, поради отказа на съда да я регистрира, за да участва самостоятелно на изборите. На парламентарни избори 2005 коалицията печели 296 848 гласа, или 8,93% от всички гласове и 21 места в парламента.[4]
Съдържание |
Създаване
Партия Атака е създадена на 17 април 2005 г. в София, официално регистрирана в Софийския градски съд през юли 2005 г.
Позиции и критики
Партия „Атака“ политически е ориентирана към национализма. Малко след създаването през април 2005 г. партия „Атака“ представя своята политическа програма с изготвянето на своите т.нар. „20 принципа“ и „Програмна схема“.[5][6]
Там могат да се намерят доста предложения за радикални промени в конституцията на Република България като институциализиране на Българската православна църква и признаване на Православието като официална религия в България.
Друго искане е за връщане на смъртното наказание за тежки криминални престъпления, поради факта на зачестилите жестоки убийства, голяма част от които извършени от т.нар. „цигански бандити и мародери“ в България през последните няколко години.[7]
Именно това предизвиква широки спорове в медийното и политическо пространство, като противниците на партията я определят като антихуманна, расистка и „фашистка“ организация. Тези си противници Атака нарича „антибългарски елементи“, които умишлено не искат да има строги и прилагани безусловно и еднакво спрямо всички закони. И че нито циганите, нито която и да е друга група имат правото да не спазват законите. В същото време срещу самия водач и председател на партията Волен Сидеров се водеха поредица от съдебни дела, повечето от които за обида на хомосексуални граждани.
По отношение на Евроинтеграцията на страната, „Атака“ е за преразглеждане на някои от главите от договора за членството на България в ЕС, като затварянето на АЕЦ Козлодуй, и предоговоряне на неизгодните условия за България. Според лидерите на партията, подписалите договора за влизането на България в Европейския съюз са „национални предатели“ именно поради зле договорените параметри за членство.
Иска се също пълен военен неутралитет на страната, неучастие в никакви военни блокове и излизане от НАТО.
Една от точките в програмата на „Атака“ изисква правна формула за понятието „национален предател“, както и строги санкции за хули и поругавания на български национални светини. „Атака“ иска също спиране на незаконните според тях новини на турски език по БНТ (която се издържа от държавния бюджет). Волен Сидеров обяснява това искане с факта, че в Конституцията на България единственият официален език е българският.
Позицията на „Атака“ за затварянето на АЕЦ Козлодуй е, че това е направено не по европейско искане, а за пари от „шепа безотговорни политикани и … национални предатели“. Поименно се сочат Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Румен Овчаров, Меглена Кунева, комисарят Ферхойген.[8]
Чрез свое запитване, ПП „Атака“ отправя на 2 пъти питане до Европейската комисия, има ли тя решение за затваряне на АЕЦ. Отговорът е: няма такова решение.
Посланията на „Атака“ породиха смут в медийното пространство, като нейното място в политическия спектър беше определяно от крайно ляво до крайно дясно.
Чрез новата си политическа програма, обявена в началото на 2012 г. и наречена „Планът Сидеров“, ПП „Атака“ твърди, че при връщането в български ръце на златодобива и добива на ценни метали изобщо, електро-разпределителните предприятия, мобилните телекомуникационни компании и банките, минималната пенсия в страната веднага може да стане 500 лева, а минималната работна заплата - 1000 лева.
Парламентарна дейност
В 40-то Народно събрание към 15 май 2007 парламентарната група на „Атака“ е внесла над 25 законопроекта, проекторешения, декларации и др., от които нито един не е приет. Често „Атака“ е определяна като крайната опозиция в парламента, която рязко се противопоставя на управляващата коалиция БСП-НДСВ-ДПС.
„Атака“ се определя като антипод на (според мнението на нейните водачи) етническата, турска, антиконституционна и сепаратистка организация Движение за права и свободи (ДПС).
През месец март 2006 г. ПГ на „Атака“ внася в парламента за обсъждане широко дискутирания „Законопроект за национализация“ на най-големите приватизирани предприятия в България след месец май 1992 г., като електроразпределителните дружества, киноцентъра „Бояна“, БТК и др. Мотивът на „Атака“ е, че тези предприятия са били приватизирани на твърде занижени цени и чрез непрозрачни сделки, като така по думите на Сидеров се ощетява българската държава. Идеята на „Атака“ включва връщането на най-големите ни предприятия в ръцете на държавата, и повторното разпродаване на някои от тях на действителните им цени. Това поражда доста отрицателни реакции в парламента и медийното пространство, като някои анализатори квалифицираха самия законопроект като „връщане към комунизма“. В крайна сметка с мнозинството на всички парламентарни групи (без „Атака“) Народното събрание отхвърля законопроекта.
След множество скандали парламентарната група на „Атака“ към юни 2006 г. се състои само от 13 депутата.
През 2006 г. става ясно, че според Сметната палата част от субсидиите, които е ползвала партия „Атака“ през 2005, са преведени неправомерно от министъра на финансите, в нарушение на собствената му наредба. По закон, получател е коалиция „Атака“ — тя е участвала на изборите, а след като Петър Манолов от Българска национална патриотична партия я напуска, известно време формално тази коалиция не е имала народни представители. Уточнява се, че след регистрацията си, партията е можела да получи субсидии, но е трябвало да ги поиска по установен ред и не е правомерно парите за коалицията да се привеждат на партията. Впоследствие, след покана от финансовия министър, на 30 август 2006 г. Сидеров връща средствата в размер на 95 326 лв., които са му преведени над тези, които според направените след това разчети на Сметната палата са се полагали на партия „Атака“.[9]
„Атака“ в Европейския парламент
Партия „Атака“ е първоначално представена в Европейския парламент от Димитър Стоянов, който е депутат в ЕП; Димитър Стоянов e внук на известния български писател Радой Ралин и син на съпругата на Сидеров Капка Георгиева. По-късно той става независим член в ЕП.[10] Там той на няколко пъти влезе в словесни пререкания с холандската евродепутатка Елс де Хрун, която по думите на Стоянов изопачава идеите и действията на „Атака“ и представя исканията за равни права и задължения като расизъм. Въпреки всичко, Де Хрун отново обвини „Атака“ в подбуждане на „омраза към малцинствата в България“ и подкрепа на националсоциализма.
В електронно писмо до всички евродепутати Димитър Стоянов нападна Ливия Ярока като намекна, че 32-годишната депутатка е твърде възрастна, за да членува в младежки организации. Българинът също писа, че докато пълничката Ярока присъства на церемонии и награждавания, в България много по-хубави от нея цигански момичета се продават като стока, а европейските среди мълчат по въпроса. Тази критика бе определена от Де Хрун като расистка, а „Атака“ — като ксенофобска, отричаща Холокоста, антиеврейска, антитурска и антициганска.[11]
Участия в избори
|
|
|
|
|
|
|---|---|---|---|---|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Президентски избори през 2006 година
Сидеров се регистрира за кандидат-президент на България за изборите на 22 октомври 2006 г. с кандидат-вицепрезидент Павел Шопов. На първия тур се класира втори в надпреварата с 21,5% (597 175 гласа). Гласовете спрямо парламентарните избори са нарастнали над 2 пъти. На втори тур Сидеров губи с 24,05% (649 387 гласа)[12] от кандидатиралия се за втори мандат президент Георги Първанов, подкрепян от управляващата коалиция на левицата, ДПС и НДСВ.
Изборите за Европейски парламент през 2007 година
„Атака“ излиза със самостоятелна листа на изборите за български представители в Европейския парламент, на 20 май 2007 г. При избирателна активност от 24,5 на сто (по данни на Галъп), „Атака“ събира 14.20% от гласовете.[13] Това я нарежда на четвърто място след БСП, ГЕРБ и ДПС. В ЕП влизат трима евродепутати от „Атака“. На първо място е депутатът от 40-то Народно събрание и дотогавашен евронаблюдател (от 1 януари 2007) Димитър Стоянов. На второ място е бизнесменът Слави Бинев, а на трето - Десислав Чуколов.
Местни избори през 2007 година
Избори за Европейски парламент през 2009 година
На вторите за България избори за български представители в Европейския парламент при избирателна активност от 37,5 % „Атака“ получава 11,96 на сто, което й осигурява 2 места сред 17-те евродепутати на страната в лицето на Димитър Стоянов и Слави Бинев.[14] Партията печели изборите в Бургаска област.[15]
Парламентарни избори през 2009 година
|
|
|||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| № | Кандидатска листа | Гласове (за пропорционални мандати) |
Дял от гласовете (за пропорционални мандати) |
Пропорционални мандати |
Мажоритарни мандати |
Общо мандати |
|||||||||||||
| брой | +/- | % | +/- | брой | +/- | ||||||||||||||
| 1 | Ред, законност и справедливост | 174 570 | — | 4,1 | — | 10 | 0 | 10 | — | ||||||||||
| 2 | ЛИДЕР | 137 684 | — | 3,3 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 3 | ГЕРБ | 1 678 583 | — | 39,7 | — | 91 | 26 | 117 | — | ||||||||||
| 4 | Движение за права и свободи | 592 381 | +143 431 | 14,0 | +1,2 | 32 | 5 | 37 | +3 | ||||||||||
| 5 | Атака | 395 707 | +98 859 | 9,4 | +1,3 | 21 | 0 | 21 | +0 | ||||||||||
| 6 | Коалиция за България | 748 114 | -381 082 | 17,7 | -13,3 | 40 | 0 | 40 | -42 | ||||||||||
| 7 | Съюз на патриотичните сили „Защита“ | 6 426 | — | 0,2 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 8 | НДСВ | 127 340 | -597 974 | 3,0 | -16,9 | 0 | 0 | 0 | -53 | ||||||||||
| 9 | Коалиция БЗНС[17] | — | — | — | — | — | — | — | — | ||||||||||
| 10 | Българска лява коалиция | 8 858 | — | 0,2 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 11 | Партия на либералната алтернатива и мира | 2 852 | — | 0,1 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 12 | Зелените | 21 704 | — | 0,5 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 13 | Политическо движение „Социалдемократи“ | 5 085 | — | 0,1 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 14 | ВМРО-БНД[18] | — | — | — | — | — | — | — | — | ||||||||||
| 15 | Другата България | 3 472 | — | 0,1 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 16 | Обединение на българските патриоти | 2 177 | — | 0,1 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 17 | Национално движение за спасение на Отечеството | 1 874 | — | 0,0 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 18 | Български национален съюз - НД | 3 908 | — | 0,0 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 19 | Синята коалиция | 285 671 | — | 6,8 | — | 15 | 0 | 15 | — | ||||||||||
| 20 | За Родината ДГИ-НЛ | 11 557 | — | 0,3 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 21 | Валентин Милтенов | — | — | — | — | — | 0 | 0 | — | ||||||||||
| ОБЩО: | 4 225 124 | — | 100,00 | — | 209 | 31 | 240 | — | |||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Въпреки че парламентарната й група, оредяла в началото на 2009 г. до 11 депутати, се разпада в хода на предизборната кампания, „Атака“ излиза на изборите с рейтинг от 7-11 % според социологическите проучвания, като представя Програма за управление с акценти върху социалната справедливост и националната независимост под надслов „Подкрепи „Атака“, спаси България!“.[19] Листите на партията привличат близо 100 000 гласа повече, отколкото през 2005, но „Атака“ отново получава 21 мандата в 41-то Народно събрание, след като 31 депутатски места от общо 240 се разпределят по мажоритарна система. Като мажоритарен кандидат от Бургас 2 председателят на партията Волен Сидеров остава на второ място с 22,16 % от гласовете.[20]
Ръководство
Върховният ръководен орган на Политическа партия „Атака“ е Централния сбор:
- Председател — Волен Сидеров
- Заместник-председател — Павел Шопов
- Заместник-председател — Десислав Чуколов
- Заместник-председател — Станислав Станилов
- Член — Деница Гаджева
- Член — Магдалена Ташева
- Член — Явор Нотев
Виж още
Източници
- ↑ ((en)) Meznik, Michael и др. Against all Expectations: Right-Wing Extremism in Romania and Bulgaria. // Backes, Uwe и др. The Extreme Right in Europe: Current Trends and Perspectives. Vandenhoeck & Ruprecht, 2011. ISBN 9783525369227. с. 205-207.
- ↑ ((bg)) Любомир Владимиров: „Атака“ със сигурност ще е в следващото НС. // Сайт на партия „Атака“, 28.01.2013 г.. Посетен на 07.04.2013.
- ↑ ((bg)) Австрийска крайно дясна партия смята „Атака“ за още по-крайна. // Mediapool.bg, 22.10.2010. Посетен на 07.04.2013.
- ↑ ((bg)) Партии и коалиции преминали 4%. // ЦИК. Посетен на 07.04.2013.
- ↑ ((bg)) 20 точки на партия „Атака“. // Сайт на партия „Атака“. Посетен на 07.04.2013.
- ↑ ((bg)) Програмна схема. // Сайт на партия „Атака“. Посетен на 07.04.2013.
- ↑ ((bg)) „Атака“: Връщане на смъртното наказание и незабавно разрушаване на гетата. // Mediapool.bg, 26.09.2011. Посетен на 27.09.2011.
- ↑ ((bg)) Димитър Карамфилов: Лобисти затвориха III и IV блок на АЕЦ. // в–к „Атака“, 29.01.2007. Посетен на 07.04.2013.
- ↑ ((bg)) Сметната палата: „Атака“ няма право на субсидии. // Actualno.com, 09.11.2006. Посетен на 07.04.2013.
- ↑ ((bg)) Димитър Стоянов независим член на Европейския парламент. // Личен сайт на Димитър Стоянов. Посетен на 07.04.2013.
- ↑ ((en)) European Parliament Goes Bananas over Bad Joke. // The Brussels Journal, 28.09.2006. Посетен на 07.04.2013.
- ↑ ((bg)) Окончателни резултати за Страната. // ЦИК. Посетен на 07.04.2013.
- ↑ ((bg)) Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2007. // ЦИК. Посетен на 07.04.2013.
- ↑ ((bg)) Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2009. // ЦИК. Посетен на 07.04.2013.
- ↑ ((bg)) Окончателни резултати от избирателен район Бургас. // ЦИК. Посетен на 07.04.2013.
- ↑ Избори през 2009 г., сайт на НС
- ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-160, ЦИК, 15 юни 2009
- ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009
- ↑ ((bg)) Програма на партия „Атака“ за парламентарни избори 2009. // Сайт на партия „Атака“, 22.12.2008. Посетен на 07.04.2013.
- ↑ ((bg)) Избрани за народни представители от избирателен район Бургас. // ЦИК. Посетен на 07.04.2013.