Атанарих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Атанарих (Athanarich; лат. Atanaricus; † 21 януари 381 в Константинопол) e син на Аорик и брат на Рокест, който е баща на Аларих I и е през 365381 вожд на тервингите.

Особено известен е с участието му във войната против Валенс, императора на Източната Римска империя и с неговото преследване на християните. Неговото значение се дължи на това, че той е първият готски владетел, за когото са познати много детайли.

Тервингите, както са наречени по това време вестготите, населяват от края на 3 век Дакия, извън римското царство. От 365 г. конфликтите между тервинги и римляни се изострят.

През 365 г., когато Валенс се намира на военен поход, в Константинопол Прокопий узурпира трона. Той изисква, както е по договор, трупи от готите. Когато готските войници през 366 г. пристигат в Константинопол, Прокопий вече е умрял. Готите отказват подкрепата на новия узурпатор Марцел и се оттеглят. На връщане са спрени в Тракия от римски трупи. Валенс, вече обратно в Константинопол, премахва Марцел, и взема готската подкрепа като повод за подготовка за война.

Готското племененно събрание избира Атанарих за съдийски крал (kindins). Съдия-кралят е монарх по време, който няма право да напуска племенното пространство. Неговата задача е пазене от външна опасност. Възможно е, той да е от рода на Балтите.

През 367 г. започва войната. През пролетта римските войски преминават през Дунав в Дакия. Атханарих успява да избегне директна среща. Римляните опустошават страната и края на годината си отиват отново. Чрез катострофално наводнение през 368 г. продъжението на войната е невъзможно, но снабдяването на готите се влошава драматично. Римляните преминават отново Дунав през 369 г., Атханарих отново се предпазва. Накрая той прави на римляните предложение за мир, което те приемат. Новият договор e малко по-лош за готите от дотогавашния от 332 г.

До 372 г.се идва по заповед на Атанарих до систематично християнско преследване против силното арианско малцинство. Опозицията се формира около Фритигерн, който приема Арианизма и така печели подкрепата на Валенс. Между 372 и 376 г. се стига до подобни на гражданска война стълковения, при които Атанарих първо е водещ.

От 376 г. Атанарих предприема защитни действия срещу хуните, възможно със строене на стена. Хунските нападения стават все по-силни и успешни. Атанарих губи все повече мандата си, големи части от тервингите отиват при Фритигерн. Той ги води с разрешение на римляните в имперската територия. Атанарих и неговите превърженици отиват в Caucaland (Трансилвания); за следващите четири години няма никакви съобщения за Атханарих. По време на неговото отсъствие през 377 г., поради логистик-проблеми на римляните в снабдяването на готите, има револти и военни конфликти. Те преминават накрая в битката при Адрианопол през 378 г., при която римляните са победени. (Смъртта на Валенс).

През 380 г. Атанарих по непознати причини е изгонен и пристига на 11 януари 381 г. в Константинопол. Валенс е вече мъртав, Атанарих е приет с честване от Теодосий I. На 21 януари 381 г. Атанарих умира изненадващо и получава блестящо погребение. През 382 г. готите получават епохален федератен договор.

Литература[редактиране | edit source]

  • Peter J. Heather: Goths and Romans 332-489, Oxford 1991.
  • Georg H. Kaufmann: Athanarich. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 629 f.
  • Herwig Wolfram: Gotische Studien I. Das Richtertum Athanarichs, in: Mitteilungen des Instituts für österreichische Geschichtsforschung (MIÖG) 83, 1975, S. 1ff.