Атанасиос Аргирос
| Атанасиос Аргирос Αθανάσιος Αργυρός | |
| гръцки революционер и общественик | |
 Атанасиос Буковалас, Атанасиос Аргирос и Георгиос Караманлис | |
| Роден |
1859 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Атински университет |
| Политика | |
| Партия | Народна партия |
| Депутат | |
Атанасиос А. Аргирос (на гръцки: Αθανάσιος Α. Αργυρός) е гръцки политик и революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Атанасиос Аргирос е роден през 1859 година в сярското гръцко градче Нигрита. Учи в гръцко училище в Нигрита, а след това от 1872 до 1876 година учи в Сярското гръцко училище при Димитриос Марулис.[1][2] Работи като учител в Джинджос (1876 – 1877), по-късно в Цариград и Кавала.[2] Учи право в Атина, във Франция и в Германия.[2] В 1892 – 1893 година издава в Атина „Геники Епитеорисис“, пионерско списание за изкуство, наука, политика. Участва активно в така наречената Македонска борба, като пропагандатор - публикува статии по Македонския въпрос и организатор на първите въоръжени чети на гръцката пропаганда.[2][2] В 1905 година в Атина създава и оглавява Македонския силогос „Александър Велики“ след обединение на Македонския силогос и Македонското братство.[2]
В 1906 година заминава за Северна Америка и обикаля Ню Йорк, Филаделфия, Бостън, Питсбърг, Лоуъл, Чикаго. Работи като редактор във вестник „Термопили“. Купува друг вестник „Атина“. Опитва се да популяризира гръцките позиции по Македонския въпрос и среща яростната реакция на вестник „Атлантис“.[2]
На 31 май 1915 година, докато е още в чужбина, е избран за депутат в гръцкия парламент от ном Сяр от партията на Елевтериос Венизелос и се връща в Гърция. Отново става депутат на 1 ноември 1920 година от Народната партия и на 2 март 1922 година поема поста министър на земеделието. Работи като адвокат в Сяр в 1923 – 1926 година и като журналист.[2] На 7 ноември 1926 година става министър на образованието и остава на поста до август 1927 година. Избиран е на изборите от 25 септември 1932 и 9 юни 1935 година. На 10 октомври 1935 година се присъединява към Народния радикален съюз на Кондилис и Теотокис и в 1936 година става председател на Комисията за държавните доставки. В 1938 година създава Културен център в Сяр.[2]
Пише „История на Атина“ (1901),[3] „Сборник на римското право“ (Επιτομή Ρωμαϊκού Δικαίου), превежда „Римска история“ от Дюри, „Световна история“ от Ягер, „Учебник по пандектно право“ на Бернард Виндшайд.[2]
Умира беден във Волос през 1945 година.[1][2][4]
На 18 май 1952 година в родния му град Нигрита е поставен негов бюст, дело на племенника му Умвертос Аргирос.[2] Името му носи улица в Сяр.[1][2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 32. Посетен на 25 юни 2014.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Αθανάσιος Α. Αργυρός (1859-1945) // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Архивиран от оригинала на 2013-10-18. Посетен на 25 юни 2014.
- ↑ Αργυρός, Αθανάσιος. Ιστορία των Αθηνών. Αθήναι, Ι. Σαλιβέρου, 1901.
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 29 ноември 2014.
