Атанасиос Христопулос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атанасиос Христопулос
гръцки поет и учен
Атанасиос Христопулос 
Роден: май 1772
Костур, Османска империя
Починал: 29 януари 1847
Сибиу, Австрийска империя

Атанасиос Христопулос (на гръцки: Αθανάσιος Χριστόπουλος) е възрожденски гръцки поет и учен, чиито творби заедно с тези на Ригас Велестинлис и Янис Виларас спомагат за утвърждаването на народния език - димотики в гърцкия езиков въпрос. Научните му трудове са в сферата на лингвистиката, политиката, философията и природните науки, но голяма част от тях не са запазени. Георгиос Сакелариос го нарича „Втори Анакреон“.[1] Александрос Ризос Рангавис и Димитриос Вернардакис възхваляват поетическите му дела, а в 1891 година Константинос Кавафис пише стихотворение „Атанасиос Христопулос“.

Биография[редактиране | edit source]

Христопулос е роден в 1772 година в македонския град Костур (на гръцки Кастория), тогава в Османската империя, днес в Гърция в семейството на свещеник. В 1870 година семейството му се изселва във влашката столица Букурещ, където Христопулос получава начално образование, най-вероятно при Гриогориос Констандас.[2][3] След това продължава образованието си в университета в Буда, където учи латински език, литература, философия и медицина и в университета в Падуа, където учи право. Завръща се в Букурещ и влиза в двора на господаря на Влашко (по-късно на Молдова) Александрос Мурузис първоначално като учител на децата му, а по-късно като съдия. В двора на Мурузис Христопулос пише "Δράμα ηρωικόν" и един от най-важните си трудове „Еолодорическа граматика“ ("Γραμματική της Αιολοδωρικής, ήτοι της ομιλουμένης τωρινής των Ελλήνων γλώσσας"), в който той защитава употребата на димотики, който според него е сплав от дорийския и еолийския.

Когато в 1806 година Мурузис е свален Христопулос го последва в Цариград. Там, освободен от задълженията на учител и съдия, се отдава на по-активна писателска дейност. Участва в написването на речник на новогръцкия език заедно с други учени като Григориос Констандас и Антимос Газис, опитва се да организира университет в Пелионска Загора, пише трактат за съществуването на вакуум във вселената, лингвистично изследване „За произношението“ ("Περί προφοράς"), в което се опитва да обори аргументите на Еразъм за старогръцкото произношение и трактат „За поетиката“ ("Περί ποιητικής").

В 1812 година, когато Мурузис е убит от турците, Христопулос трябва да бяга във Влашко като губи голяма част от трудовете си - трактите за вакуума, за произношението и започнатия речник. В Букурещ се установява в двора на Йоанис Караджа, където отново става съдия с титлата велик логотет и задача да изработи ново законодателство за княжеството. В 1815 година пише философско политическия трактат „Политически грижи“ "Πολιτικά φροντίσματα", основан на макиавелиански начала. За този си непубликуван труд Христопулос е силно критикуван.

В 1818 година Йоанис Караджа бяга на Запад и Христопулос се установява в Сибиу, Трансилвания. Тук той изучава и превежда трудовете на Секст Емпирик и пише изследванията „Основи на стоическата философия“ ("Στοιχείωσις της σκεπτικής φιλοσοφίας") и „Политически паралели“ ("Πολιτικά παράλληλα"). Тук става член на Филики Етерия.

В 1836 година Христопулос посещава новооснованата гръцка държава, но остава там по-малко от година и се връща в Сибиу, където се занимава с превод на Илиада и с „Гръцки древности“ ("Ελληνικά αρχαιολογήματα"), труд върху старогръцките племена и диалекти. Стихосбирката му „Поеми“, издадена за пръв път в 1811 година във Виена, претърпява 11 издания приживе на Христопулос.

Христопулос умира в Сибиу в 1847 година.[4][5]

Трудове[редактиране | edit source]

  • Γραμματική της Αιολοδωρικής, ήτοι της ομιλουμένης τωρινής των Ελλήνων γλώσσας, Βιέννη, 1805
  • ΓΡΑΜΜΑΤΙΚΗ περί της των οκτώ του λόγου μερών συντἀξεως
  • Δράμα ηρωικόν, Βιέννη, 1805
  • Λυρικά, 1811
  • Πολιτικά Παράλληλα, 1833
  • Ελληνικά Αρχαιολογήματα, 1853
  • Πολιτικά Σοφίσματα, ανέκδοτο.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Σακελλάριος, Γεώργιος. Ποιημάτια, Βιέννη, 1817.
  2. Παγκόσμιο Βιογραφικό Λεξικό, Τόμος 9Β-ΕΚΔΟΤΙΚΗ ΑΘΗΝΩΝ
  3. Κ.Θ.Δημαράς, Ιστορἰα της Νεοελληνικής Λογοτεχνίας
  4. Ιωάννης Αρσένης. Πάνθεον Ελλήνων Ποιητών. Αθήνα, Εκ του Τυπογραφείου «Μέντωρος», 1879. Посетен на 17 Μαΐου 2010.
  5. Σπυρίδων Λάμπρος. Ρήγας Βελέστινλής,Χριστόπουλος-Διαλέξεις περί Ελλήνων ποιητών του ΙΘ΄αι. Αθήνα 1916. σ. 38-50
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.