Атанас Бабата

Атанас Димитров – Бабата български революционер

Роден:	1875 Синитево, днес България
Починал:	25 юни 1905 връх Видин, днес Република Македония

Атанас Иванов Димитров, наречен Бабата, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска реолюционна организация.

[редактиране] Биография

Сборната чета на войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Коста Нунков и други.

Атанас Бабата е роден в пазарджишкото село Синитево в семейството на учител. Рано остава сирак и става шивач, като работи като калфа в Пазарджик, а по-късно – в София. В София постъпва в Унтерофицерското училище и през 1897 година става член на ВМОРО. Наречен е Бабата заради едрото му телосложение и голямата му глава.

Атанас Бабата заедно с Марко Лерински, Христо Чернопеев и Михаил Апостолов Попето, е сред първите военни инструктори, изпратени в Македония от Гоце Делчев. През 1897 Атанас Бабата постъпва в четата на Антон Бозуков и заедно с четите на Гоце Делчев и Кочо Муструка обикалят Драмско и Серско.

Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков, Атанас Бабата.

Списък на четниците на Атанас Бабата от Кюстендилския пункт на ВМОРО.

В началото на 1901 година Атанас Бабата е помощник войвода в тиквешката чета на Петър Юруков, а по-късно същата година става самостоятелен войвода. Участва в аферата “Мис Стоун” заедно с Христо Чернопеев, Яне Сандански, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов и Андон Кьосето.

По време на Илинденско-Преображенското въстание четата на Атанас Бабата действа в Кратовско, където води няколко тежки сражения с многохилядна турска войска. След въстанието Атанас Бабата заминава за кратко в София, а на 5 декември 1903 година отново навлиза в Кратовско с чета в състав:

Чета на Атанас Бабата
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Атанас Бабата	Пазарджик
2.	Йордан Спасов	Кнеже	Щипско
3.	Андон Янев	Шлегово	Кратовско	убит на 9 юли 1904 година в Горно Гюгянци
4.	Арсо Илиев	Богословец	Щипско	завърнал се в България на 29 февруари 1904 по болест убит по погрешка на 9 март 1905 година от свой другар
5.	Никола Досев	Лесново	Кратовско	заминал легално още на 11 май 1902 година
6.	Найден Драганов	Литаково	Орханийско	завърнал се по свое желание на 20 юли 1904 година
7.	Моне Станков	Ратковица	Кратовско	завърнал се на 5 януари 1904 година по болест
8.	Строилган Здравев	Лесново	Кратовско	заминава легален на 11 май 1904
9.	Анания Павлев	Луково	Кратовско	заминава легален на 11 май 1904
10.	Юрдан Мицов	Ломница	Кюстендилско	ранен на 29 февруари 1904
11.	Алеко Марков	Дурачка река	Паланечко
12.	Лило Стоев	Видраре	Тетевенско	убит на 9 юли 1904 година в Горно Гюгянци
13.	Йордан Досев	Шлегово	Кратовско

В Кратовско основният проблем пред Атанас Бабата е засилената след въстанието сръбска пропаганда. След предателство от сърбомани на 11 юли 1904 година четите на Атанас Бабата, Славейко Арсов и Стоян Донски са обградени при светиниколското село Горно Гюгянци. След шест часово сражение, в което турците използват артилерия и кавалерия, четите успяват да пробият кордона и да се измъкнат, като загиват 20 четника и войводата Донски, а раненият войвода Славейко Арсов се самоубива. След сражението кратовската чета на Атанас Бабата наказва със смърт шпионите.

На конгреса на Скопския революционен район, провел се на 2 януари 1905 година над село Кнежево, Бабата е избран за член на окръжното ръководство на Скопски район заедно с Даме Груев, Ефрем Чучков, Кръстьо Българията и Мише Развигоров.

На 25 юни 1905 година четата на Атанас Бабата попада на потеря между селата Куклица и Пендак. Четата от 21 души заема връх Видин, който е обсаден от няколкохилядна турска войска и башибозук. От Куманово пристигат и два ескадрона османска кавалерия, а по-късно и планинска артилерия, която започва да обстрелва върха. След приключване на мунициите четниците чупят пушките си, унищожават архива и се самовзривяват. Последен възпламенява своята бомба войводата.^[1]^[2]

Деецът на ВМОРО Стефан Аврамов пише за Атанас Бабата:

„

Бабата беше една от крупните фигури на освободителното движение. И каква вяра имаха в него Гоце, а след това и Даме! Със своята неизчерпаема енергия и свеж дух той будеше от вековен сън поробената рая и ѝ вдъхваше животворен ентусиазъм за борба и вяра в започнатото освободително движение... Неговата челичена структура, добрият му дух и творческа енергия не му даваха покой. Той не познаваше що е умора. Неговата смелост и решителност са редки в историята на македоно-одринското освободително движение.^[3]

“

[редактиране] Галерия

Атанас бабата и негови четници реквизират храна от селяни в Кратовско.
Четата на Атанас Бабата.
Четата на Атанас Бабата.
Съвет на войводи - Михаил Ганчев, Сотир Атанасов, Боби Стойчев и отгоре Шишков и Атанас Бабата.
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Атанас Бабата (24-и в третата колона).