Атанас Келпетков
| Атанас Келпетков | |
| български свещеник и революционер | |
 Келпетков и семейството му в Устово, 22 януари 1884 г. Фото Димитър М. Германски и Анастас П. Белковски | |
| Роден |
1856 г.
|
|---|---|
| Починал | 1926 г.
|
| Атанас Келпетков в Общомедия | |
Атанас Келпетков (Келювски[1]) е български свещеник, учител и революционер.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Келпетков е в 1856 година в село Устово, тогава в Османската империя, днес квартал на Смолян, България. Завършва Пловдивското класно училище. В 1878 година е секретар на отряда на Петко войвода, потушил Родопския мюсюлмански метеж. Архиерейски наместник е на Ахъчелебийско от 1898 до 1902 година.
Свещеник Атанас е един от първите революционни дейци в Устово и околията. В 1898 година влиза в основания от Илия Хаджитошев революционен комитет в Устово. В 1901 година по време на Пашмаклийската афера е осъден на 101 години затвор.[2] Амнистиран е в края на март 1904 година.[3]
Умира в 1926 година. В Устово му е поставена паметна плоча.[4]
Христо Караманджуков пише за Атанас Келпетков:
| „ | Покойният вече свещеник Атанас бе един от първите дейци на революционното движение в Устово, а и в околията; по природа бе спокоен и безстрашен и търпелив. Макар с разклатено здраве, понесе юнашки всички заплашвания, мъките и страданията в затвора.[5] | “ |
-
Паметна плоча в Устово -
Паметна плоча в Устово
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 106.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 103, 130.
- ↑ Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 92.
- ↑ Гиневски, Христо. Родопската интелигенция през Възраждането, Смолян, 2001, с. 85.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 130.
