Атанас Малеев
| Атанас Малеев | |
| български лекар | |
| Роден |
19 ноември 1917 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| VII НС VIII НС IX НС | |
Атанас Христов Малеев е български лекар, академик и генерал-майор.Той е брат на Мара Малеева-Живкова.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в град Пловдив на 19 ноември 1917 година. Завършва гимназия в София и пак там през 1942 година завършва медицина. Членува в БОНСС от 1936. Участъков лекар във великотърновското село Церова курия и софийските села Костенец и Радуил. От 1943 до 1944 година е ръководител на противомаларична станция в хасковското село Любимец. Взема участие във Втората световна война като военен лекар в артилерийски полк. След това е лекар в Окръжната болница в София (1945 – 1948), където е и партиен секретар. От 1945 година е член на БКП. Постъпва в българската армия през 1948 г. като старши ординатор. От 1951 г. е помощник-началник на вътрешно отделение в Общовойсковата болница в София. През 1951 г. за няколко месеца е помощник-началник на отделение по болничната част на Военномедицинското управление. В края на годината е назначен за помощник-началник по лечебната част на Централния военен госпитал. През 1954 г. става началник на отделение в Правителствената болница. Между 1958 и 1960 г. е началник на вътрешно отделение в Общоармейската болница в София. През 1960 г. се създава Военномедицинска академия, където Атанас Малеев е назначен за началник на Катедрата по военнополева терапия и на Клиниката по военнополева терапия. В периода 1960 – 1962 г. е заместник-началник по лечебната част на Военномедицинска академия. През 1962 г. защитава кандидатска (докторска) дисертация
Ректор е на Военномедицинската академия в София през 1962 – 1964 г.[1] и директор на Научен институт по вътрешни болести и фармакология[2]. От 1955 година е старши научен сътрудник, от 1961 доцент, а през 1966 година става професор. Достига до звание генерал-майор през 1969 г.[3] В периода 1956 – 1971 г. е главен терапевт на българската армия[1]. През 1971 година напуска армията и започва работа като завеждащ IV вътрешна клиника на ИСУЛ. На следващата година става завеждащ катедрата по Вътрешни болести и клинична фармакология. През 1972 година е сред основателите на Медицинска академия и неин пръв ректор до 1979 година. През 1974 става член-кореспондент на БАН и на Академията на науките на СССР, след като разработва фундаментални изследвания в областта на имунологичните проблеми в гастроентерелогията; а от 1981 година е академик. Към момента към защитата му на академик, на самата защита са представени 30 научни труда в областа на гастроентерелогията и клиничината фармакология, от които 19 - създадени след като е станал член кореспондент. Цялостното му творчество обхваща над 250 научни труда. От 1974 до 1981 е напечатал 74 труда, публикации и пр. - сам, и в колектив (има над 18 обзора само във времето откакто става член -кореспондент до времето когато става академик Също и 19 научни публикации върху клиничната фармакология Към момента на избирането си за академик има 21 научни съобщения в областта на клиничната гастроентерелогия и имунология)
Внедрителска научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Атанас Малеев е внедрил в България нови за времето си методи като ехографията. Има съществени приноси в областта на фармакологията. Заедно с други свои колеги създава и внедрява лекарствата алмагел, алмагел А, бромалгин, репарсолон, биомет и други[4]. Провежда и изпитателска дейност - на диуретичното средство урегит; на ефекта на някои холионотилици; на антитуморният ефект на алкалоида талибластин; провежда изпитания на гастрофарм и мукостабил; провежда изследвания в областта на лечението на чернодробрната недостатъчност и др Създава препарата "Репреселон" за което е награден с Димитровска награда. Той- открива кор-антигена и антителата срещу него - постижение получило висока научна оценка във ФРГ и Франция.
Подбрани научни трудове[редактиране | редактиране на кода]
- „Лечение на острия вирусен хепатит с глюкокортикоиди“ (1962)
- „Курортно лечение на стомашночревните заболявания“ съавтор (1964)
- „Хронични колики“ (1967)
- „Жълтеници“ (1969)
- „Хронични хепатити“ (1974)
- Имунологични проблеми в хепатологията (огромен труд 370 стр. издаден в сб. "Проблеми на съвременната медицина")
- Имунологични проблеми в гастроентерелогията (1974, с този труд става член-кореспондент)
- „Съвременни лабораторни изследвания при чернодробните заболявания“ съавт. (1977)
- „Ядрената смърт“ съавт. (1984)
- „Болести на панкреаса“ (1984)
- „Биотехнологията в медицината“ (1986)
Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]
- През 1969 година е удостоен с Димитровска награда,
- 1977 г. – удостоен е със званието „Народен деятел на науката“[5]
- През 1984 година с „Герой на социалистическия труд“
Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
От 1975 до 1977 година е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1977 до 1989 е член на ЦК на БКПд“. На 9 май 1984 година влиза в правителството на Гриша Филипов като председател на Президиума на Медицинска академия с ранг на министър[6]. През 1990 година е изключен от БКП[7].
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Атанс Малеев е женен за дъщерята на политзатворника Тодор Бараков - Весела Баракова (Малеева). Двамата имат двама сина - Наско Малеев (1977) и Александър
Генеалогия[редактиране | редактиране на кода]
| Тодор | Вуна | Герго | Цветана | Найден | ? | Атанас | ? | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Живков | Маруца Гергова | Христо Малеев | Неделя Алтънкова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги | Цветана | Тодор Живков | Мара Малеева-Живкова | Найден | Атанас | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любомир Стойчев | Людмила Живкова | Иван Славков | Маруся Мирчевска | Владимир Живков | Валентина Станимирова | Вяра | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андрей Стефанов | Евгения Живкова | Тодор Славков | Силвия Панагонова | Тодор Живков | Елизабет Живкова | Дора | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Людмила Стефанова | Андреа Стефанова | Катерина Славкова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Тонев, Ст., Чобанов, Н., Керин, Т. и Върбанов, Г. Генерали в бели престилки. София, Ирита, 2008. ISBN 9789549993851. с. 87.
- ↑ Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина, архив на оригинала от 9 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779§ionID=5, посетен на 26 ноември 2010
- ↑ Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 177
- ↑ Тонев, Ст., Чобанов, Н., Керин, Т. и Върбанов, Г. Генерали в бели престилки. София, Ирита, 2008. ISBN 9789549993851. с. 88.
- ↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 274.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 273.
|
