Атанас Мурджев
|
||||||||
Атанас (Тано) Перев Мурджев или Мурджов, с псевдоним Планински, е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет.
[редактиране] Биография
Атанас Мурджев е роден на 31 януари 1872 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Завършва Солунската българска мъжка гимназия където се сприятелява с Даме Груев, Пере Тошев и Гьорче Петров. Мурджев е един от първите членове на ВМОРО в 1894 година, като агитатор и организатор, а впоследствие става четник.
Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише:
| „ | В тия два хана-хотели, които бяха един до друг постоянно се навъртаха Васил Панчев, поп Стамат Танчев, Атанас Мурджев и Григор Иванов Тотев. Тия четиримата бяха най-доверените помощници на Даме Груев. Чрез тях се уреждаха тайните срещи на Даме Груев с лица идващи от провинцията поорганизационни работи; на тях се възлагаха работи от сериозен характер, те бяха в постоянен конкакт с всички терористи и чрез тях се изпращаше и получаваше тайната поща от провинцията.[1] | “ |
В 1897 година участва в организирането на бомболеарната на ВМОРО в село Сабляр.[2]
По-късно Мурджев преминава на страната на Върховния комитет и навлиза в Македония с четата на Кочо Муструка.[3] На 2 септември 1903 година в Руен планина Атанас Мурджев освещава знамето на Разградското македоно-одринско дружество, с което влиза в Македония и участва Илинденско-Преображенското въстание.[4] В началото на въстанието четите на Атанас Мурджев, Тома Пожарлиев, Григор Манасиев, поручик Иван Топчев и Никола Дечев със 152 души се намира в Кратовско. Там се сражават на 25 септември над Луково 15 часа и дават 8 жертви, сред които и войводите Григор Манасиев, Иван Топчев и Никола Дечев.[5]
След това Мурджев се изтегля в България, където става войвода на новоорганизирана чета от 400-500 души, заедно със Сотир Атанасов, Никола Пушкаров и Ганчев. В неговата чета е и Григор Соколов - Ляме, който след последвал скандал между двамата минава на страната на сръбската пропаганда в Македония.[6] Четата води боеве с турски аскери при Крива паланка и Долна Любата. След потушаването на въстанието войводата Мурджев пази въстаническото знаме в своя дом, а през 1943 година го предава на Главния военен музей.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четите на Яне Сандански и Дончо Златков и в нестроевата рота на 13 кукушка дружина.[8]
През май 1913 година е избран за член на революционния щаб на Тиквешкото въстание. След Междусъюзническата война се установява в България.
През Първата световна война получава задача от командването на българската армия да прочиства Македония от чети на сръбската пропаганда.[9]
Почива в Тетевен на 21 април 1944 година.
[редактиране] Бележки
- ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 55-56, ISBN 9549514560
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.
- ↑ Дино Кьосев, Гоце Делчев. Писма и други материали, стр.89
- ↑ Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия
- ↑ Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том I
- ↑ Кръстю Лазаров, Спомени
- ↑ Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 474.
- ↑ Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 31, 59.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
