Атанас Теладур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атанас Теладур
дърворезбар
Роден
Починал

Атанас Теладур е виден възрожденски дърворезбар и основател на резбарското течение в Самоковската художествена школа.[1] Атанас Теладур е ръководител на изработването на централния дърворезбован иконостас в съборната църква в Рилския манастир „Рождество Богородично“, смятан за връх в развитието на българската възрожденска дърворезба.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Солун. Занимава се с резбарство и позлата на дърво. Прякорът му Теладур идва от италианската дума за резбар intagliatore. Участва в Гръцкото въстание и в 1821 година е интерниран от османските власти в Самоков, където и се жени. В 1830 му е възложено да разшири иконостаса на митрополитската църква „Успение Богородично“ и към страничните кораби, което Атанас прави за три години.[1] Изработва и амвона на храма.[4]

Атанас Теладур се обгражда с помощници – Петър Дашин и Георги Дашин, както и Стойчо Фандъков.[4]

Атанас Теладур работи в Рилския манастир, където в 1839 година заедно със своите помощници братя Дашини и втората тайфа на Петър Гарката, Димитър Станишев и чирака им Антон Станишев изработват иконостаса в главната църква.[5] Дело на Атаас Теладур вероятно е и иконостасът във „Въведение Богородично“ в Горна Джумая,[6] както и резбата по иконостаса в „Успение Богородично“ в Либяхово.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 477.
  2. Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България, том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 4373.
  3. Българска академия на науките, „Българска енциклопедия“. Енциклопедия България, том 6. София, Издателство на Българската академия на науките, 1988. с. 619.
  4. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 478.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 479.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 400.
  7. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 418.