Атанас Узунов

Тази статия е за българския офицер. За революционера вижте Атанас Узунов (революционер).

---

Атанас Узунов български военен деец Роден: 1857 Русчук, Османска империя Починал: 22 февруари 1887 Русе, България

Атанас Маринов Узунов е участник в национал-освободителните борби, опълченец в Руско-турската война (1877-1878), български офицер, майор, герой от Сръбско-българската война (1885).

Биография

Национално-освободително движение

Участва в Старозагорското въстание(1875) организирано от БРЦК. Въстаник в Червеноводската чета. След неуспеха на въстанието емигрира в Румъния.

Сръбско-турската война (1876)

Участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г., сражавайки се при гр. Зайчар и гр. Корито. Същата година постъпва на служба в 60-и Заморски Пехотен полк на Руската армия. След войната завършва Юнкерското Пехотно училище в Одеса(1877).

Руско-турска война (1877-1878)

При обявяване на Руско-турската война (1877-1878) се записва в Българското опълчение. Опълченец в III-а рота на II-а Опълченска дружина. Участва в боя при Стара Загора, сражава се на вр. Шипка, Шейновската битка и в Котленския балкан. Награден с Войнишки кръст „Свети Георги“ IV ст. и е повишен в офицерско звание прапоршчик през 1878 г.

След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция. Постъпва във II-а Кюстендилска Пехотна дружина, а след това в XXII-а Пазарджишка Пехотна дружина и I-а Софийска Сапьорна рота Той е първият офицер от Българската войска, който завършва Военно-инженерната академия в Санкт Петербург.

Сръбско-българската война (1885)

По време на Сръбско-българската война (1885) е началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост. Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Тук се проявява българското военно изкуство в защита на крепост, което по-нататък получава развитие при завземане на силно укрепени градове като Одрин и Тутракан.

В битката за Видин българите проявяват умение да воюват срещу превъзхождащ ги противник. Обсаден във Видин, капитан Узунов е призован от сръбския генерал Милойко Лешанин, герой от Сръбско-турската война (1876), да предаде крепостта. Узунов отговаря, че е учил как се превземат крепости, а не как се предават и продължава отбраната. Отблъсва натиска на Тимошката армия на 14 ноември — 17 ноември 1885 г. и я принуждава да се оттегли.

Офицерски бунт (1887)

Атанас Узунов застава начело на Русенския бунт на офицерите-русофили, който избухва на 19 февруари 1887 г., за което е осъден на смърт и разстрелян на 22 февруари на платото „Левенттабия“ край Русе.

Обявен е за почетен гражданин на Видин през 1886 г. На негово име са наречени село Майор Узуново, много улици в България, както и Спортното училище в Русе.

Офицерски звания

• прапоршик, 27 април 1878 г.
• подпоручик, 1879 г.
• поручик, 24 март 1882 г.
• капитан, 24 март 1885 г.
• майор, 1885 г.

Награди

• Орден „За храброст“ III ст.
• Орден „Св. Александър“ V ст.
• Войнишки кръст „Свети Георги“ IV ст.