Атанас Шопов (дипломат)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Шопов.
| Атанас Шопов | |
| български книжовник и дипломат | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Атанас Шопов в Общомедия | |
Атанас Петров Шопов е български църковен деятел, изтъкнат дипломат, учен, публицист и преводач.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Панагюрище през 1855 година. Завършва местното класно училище и учи във Военномедицинското училище в Цариград, където е и служител на Българската екзархия. След Априлското въстание от 1876 година прекъсва учението си. Като екзархийски представител посещава засегнатите въстанически селища в ІV революционен окръг, като публикува във вестник „Стара планина“ подробно изложение на турските зверства. Дейността му предизвиква гнева на османските власти. Принуден е да емигрира в Русия. Взема участие в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) като преводач и разузнавач към командването на руската армия. Награден е с лента за храброст на Александрийския кръст.
След Освобождението завършва право в Санкт Петербург, а след това специализира и в Парижката Сорбона. Става член на софийския апелативен съд, а по-късно работи като главен секретар на Българската екзархия в Цариград (1884 – 1897), български търговски агент (1897 – 1908) и генерален консул в Солун (1909 – 1913).
През 1884 година е избран за редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). В 1885 година издава книгата „Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия“, в която описва развитието на българското църковно и просвтено дело в областта.[2]
В 1887 и 1891 година предприема пътувания из Тракия и Македония и след тях издава следните трудовете: „Народността и езикът на македонците“ (1888) и „Из живота и положението на българите във вилаетите“ (1893).[3] Негови съчинения са и „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“ (1881), „Из новата история на българите в Турция“ (1895), „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“, „Сръбските претенции над Скопската епархия“, „Истината върху конституционния режим на младотурците“ и други. Редактира и сътрудничи на редица периодични издания. Пише статии по педагогически въпроси, публикува стихотворения, превежда от гръцки и френски език.[4][5]
| Писмо от Шопов до княжеския дипломатически агент в Цариград Иван Ст. Гешов, с приложени заплашителни телеграма и писма от прочутите дебърски разбойници Хасан Калош и Тахир Тола, изпратени до българите в Галичник, 6 март 1903 г. |
В периода 1897–1913 година Шопов оглавява българското консулство в Солун. През този период той организира придобиването за нуждите на консулството на Осман Али бей вила.[6]
След края на Първата световна война е избран от Министерския съвет заедно с Тодор Павлов да участват в комисия по изработването на мемор върху националните искания на България.[7]
Шопов умира през 1922 година.
- Съчинения
-
Офейковъ. Македония въ време на хилядагодишнината на Св. Методия. Пловдивъ, Печатница на Ед. Дионне, 1885. -
Ofeicoff. La Macédoine au point de vue ethnographique, historique et littéraire. Philippopoli, Imprimerie Centrale, 1887. -
Шоповъ, А. Народностьта и езика на македонцитѣ. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1888. -
Шоповъ, А. Изъ новата история на българитѣ въ Турция. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1895. Посетен на 11 март 2017. -
Focief, O. La justice turque et les réformes en Macédoine; aperçu sur leur histoire et leur organisation, leur fonctionnement et leurs abus. Paris, Librarie Plon, 1907.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 491.
- ↑ Офейков. Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия, Пловдив, Печатница на Ед. Дионне, 1885.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893.
- ↑ А. Шопов, Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995
- ↑ Щрихи от живота и дейността на Атанас Шопов (1855 – 1922). Пазарджик, 1998
- ↑ Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 232.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 36.
| пръв | → | български консул в Солун (30 март 1897 – 1913) |
→ | Тодор Недков |
|
