Мустафа Кемал Ататюрк
|
||||||||
Мустафа Кемал Ататюрк (на турски: Mustafa Kemal Atatürk, [musˈtafa ceˈmal ataˈtyɾk]) е турски военен деец и политик, писател, основател на Република Турция и неин пръв председател на Парламента (1920-1923), министър-председател (1920-1921) и президент (1923-1938).
По време на Първата световна война Мустафа Кемал става известен като изключително способен офицер[1] и след поражението на Османската империя оглавява Турското национално движение в последвалата Война за независимост, удържайки победа над Антантата.
През следващите две десетилетия Мустафа Кемал Ататюрк е основна фигура в политическия живот на новосъздадената Република Турция. През своя 15-годишен мандат като президент, продължил от 1923 до смъртта му през 1938 година, той провежда радикални реформи в политическата, социалната, съдебната, икономическата и културната сфера, превръщайки остатъците от бившата Османска империя в светска национална държава. Принципите на реформите на Ататюрк, на базата на които е създадена модерна Турция, са известни като кемализъм.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Мустафа Кемал е роден в Солун през 1881 година в турскоезично семейство.[2] Тъй като по това време в Османската империя няма практика да се регистрират ражданията не е известна точната му дата на раждане. Майка му си спомня, че е роден в един пролетен ден, а по-късно той сам решава да приеме за свой рожден ден 19 май.
Баща му, Али Ръза ефенди, е роден в западномакедонското турско село Коджаджик,[3] но много автори го определят като албанец.[4][5][6][7] В Солун той е член на местния орган за спазване на обществения ред и обществената сигурност, същевременно е секретар на местни доброволни организации и търговец на строителна дървесина. Съществува хипотеза, според която майка му Зюбейде ханъм произхожда от торбешко семейство[8] от Голо Бърдо. Според друга тя произлиза от турско[5] земеделско семейство от Лъгадина, в близост до Солун. Родителите му се женят през 1871 година. Мустафа и по-малката му сестра Макбюле са единствените деца в семейството, достигнали зряла възраст - трите деца, родени преди тях, както и последното, родено след Макбюле, умират в ранна детска възраст. Али Ръза ефенди умира през 1888 година, когато Мустафа е едва седемгодишен.
Роден като Мустафа (в превод „Избраният“, едно от прозвищата на пророка Мохамед), второто му име Кемал (което означава „съвършенство“, „зрялост“), според неговата осиновена дъщеря Айше Афет Инан, му е дадено от негов учител по математика като признание за академичните му постижения[9][10][11] или просто за да различава двама ученици с името Мустафа.[12] В същото време неговият биограф Андрю Манго предполага, че може да си е избрал името сам, в знак на почит към националистическия поет Намък Кемал.[13]
В ранните му години майката на Мустафа го изпраща в местно религиозно училище, което той посещава за кратко и без желание, а по-късно учи в училището на Шемси ефенди. Родителите му искат той да получи търговско образование, но без да ги пита през 1893 година Мустафа се явява на приемните изпити за основното военно училище в Солун, а през 1896 година постъпва в средното военно училище в Битоля. На 14 март 1899 година[14] Мустафа Кемал постъпва във висшето военно училище в Цариград, която завършва през 1902 година. На 11 януари 1905 година завършва и курс в генералщабна академия.[14]
[редактиране] Военна кариера
Ататюрк учи във военно училище в родния си град, а по-късно, през 1895 г., и във военна академия в Битоля. Служи в кавалерията срещу италианците в Либия през 1911 г. и срещу България в Балканските войни. За кратко е военен аташе в България и макар и подчинен на турските секретни служби по естеството на поста си, съществува хипотеза, че по време на престоя си тук е съдействал за подобряването на отношенията между двете страни.
През Първата световна война е командир на дивизия, която успешно действа в Галиполската отбранителна операция срещу съюзническия корпус от австралийци и новозеландци. След това се сражава в Кавказ и Сирия. През май 1919 г. оглавява националната революция в Самсун, като организира съпротивата срещу следвоенното разкъсване на Турция и особено срещу опитите на Гърция да завземе Смирна и нейните околности. Победата над гърците през септември 1922 г. позволява на Мустафа Кемал да ревизира Севърския мирен договор от 1920 г. чрез Лозанския договор от 1923 г. и да получи контрол върху Цариград.
На 23 април 1920 г. сформира временно правителство в Анкара. Неговият режим официално премахва султанската власт през ноември 1922 г., а единадесет месеца по-късно е провъзгласена Турската република, като Мустафа Кемал става президент. През март 1924 г. отменя традиционната религиозна институция - Халифата, което позволява Турция да се превърне в светска държава. През 1935 г. приема презимето Ататюрк - „баща на турците“. Управлява до смъртта си през 1938 година.
„Гледам на света с отворено сърце, изпълнено с чисти чувства и приятелство...“
[редактиране] Бележки
- ↑ ((en)) Zürcher, Erik Jan. Turkey: A Modern History. London; New York, I.B. Tauris, 2004. ISBN 978-1850433996. с. 142.
- ↑ Mango 2002, с. 25-29.
- ↑ ((mk)) Спомен куќа на Ататурк во родното село на неговиот татко. // Телеграф, 2009. Посетен на 19 август 2010.
- ↑ Mango 2002, с. 27.
- ↑ а б ((en)) Jackh, Ernest. The Rising Crescent. Goemaere Press, 2007. с. 31.
- ↑ ((en)) Marcosson, Isaac Frederick. Turbulent years. Ayer Publishing, 1969. с. 144.
- ↑ ((en)) Richmond, Yale. From Da to Yes: understanding the East Europeans. Intercultural Press, 1995. с. 212.
- ↑ ((en)) Turkey: The land a dictator turned into a democracy. // Time, 12 October 1953. Посетен на 19 май 2010.
- ↑ ((en)) Mustafa Kemal Atatürk. // Turkish Embassy website. Архив на оригинала от 27 септември 2007. Посетен на 7 август 2007.
- ↑ {{cite book | last = Inan | first = Afet | year = 1959 | title = Atatürk hakkında hâtıralar ve belgeler | publisher = Türk Tarih Kurumu Basımevi | location = | pages = 8 | isbn = | url = http://books.google.com.tr/books?id=EWwaAAAAIAAJ&q=%22Matematik+%C3%B6%C4%9Fretmeni+Mustafa+Efendi%22&dq=%22Matematik+%C3%B6%C4%9Fretmeni+Mustafa+Efendi%22&hl=tr&ei=LC3ATIvwB4a8cM6EnewL&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=4&ved=0CDsQ6AEwAw p. 8.]
- ↑ ((tr)) {{{title}}}. //
- ↑ ((tr)) Cebesoy, Ali Fuat. Sınıf arkadaşım Atatürk: okul ve genç subaylık hâtıraları. İnkılâp ve Aka Kitabevleri, 1967. с. 6.
- ↑ Mango 2002, с. 37.
- ↑ а б ((tr)) Genelkurmay, T.C.. Türk İstiklâl Harbine Katılan Tümen ve Daha Üst Kademlerdeki Komutanların Biyografileri. Ankara, Genkurmay Başkanlığı Basımevi, 1972. с. 1.
[редактиране] Източници
- ((en)) Mango, Andrew. Ataturk: The Biography of the founder of Modern Turkey. Overlook TP, 2002. ISBN 978-1585673346.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
