Атентатът срещу Хайдрих
Атентатът срещу Хайдрих или както е известен според британската шпионска терминология Операция «Антропоид» е успешно покушение срещу живота на ръководителя на РСХА, извършено на 27 май 1942 г. в 10.32 h сутринта пражко време. В резултат от инфекция получена от огнестрелните рани, Хайдрих издъхва на 4 юни, след като на 3 юни изпада в кома, и въпреки незабавната намеса на най-добрите немски медицински спецове воглаве с личния лекар на Хитлер Карл Франц Гебхард.
[редактиране] Причината за атентата
Според оспорвани интерпретации, Хайдрих успява въз основа на контраразузнавателна информация получена от разбитата чешка съпротива, да установи и се досети кой субект се крие зад шпионските инициали на Паул Тюмел (агент А-54), предавал изключително ценни сведения от най-висшите кръгове на Нацистка Германия на Сикрет Сървиз. По всяка вероятност под това име се е криела особата на Вилхелм Канарис, а и в деня на атентата, Хайдрих заминавал за Берлин за насрочена лична среща с фюрера. Още на 18 май 1942 г. Хайдрих извиква шефа на Абвера адмирал Вилхелм Канарис в Прага и след драматичен разговор го принуждава да се съгласи Абверът да бъде подчинен на Главното управление на безопасността, чийто началник е именно Хайдрих. Това е началото на края на Канарис и навярно аргументът който Хайдрих изложил пред Канарис е бил изключително силен и сериозен, за да може пред него да сведе глава всесилният тогава шеф на нацисткото военно разузнаване. По всяка вероятност, това е и причината от Лондон да настояват на "всяка цена" да бъде отстрелян Хайдрих. Презумира се, че Канарис по сигурен канал успял да предупреди Лондон за случващото се, и английското разузнаване, за да спаси и запази ценната информация която получава от своя сътрудник Канарис, решава, че единственото което може да направи за да осуети заплануваната рокада, е да се избави от Хайдрих (въпреки очакваните репресии срещу чехите от страна на немците).
Следвоенните анализатори на събитията изтъкват в подкрепа на тази теза за действителната причина за извършването на атентат на "всяка цена", че всъщност Вилхелм Канарис със своята служба седи в основата на загубата на Сталинградската битка, поради липсващата информация за Обединеното командване на Вермахта за наличието на цели съветски армии зад фронта около Сталинград през есента на 1942 г. Провалът на немците при Старинград е действително грандиозен, и несъмнено се дължи на нацисткото военно разузнаване. След като Канарис се оказва съпричастен и в заговора от 20 юли 1944 г. за убийството на Хитлер, увисва на въжето, но чак през 1945 г.
[редактиране] Подготовка и съставянето на план за атентата
Отношенията между Третия Райх и Британската империя още от началото на Втората световна война са сложни. След Мюнхенската спогодба, територията на тогавашна Чехословакия е разделена между новообразуваната Първата Словашка република и съседните Унгария и Полша. След като Судетите са присъединени към Третия Райх, от останалата територия на Чехия е образуван протекторат Бохемия и Моравия.
След обявяването на война от страна на Британия на Германия, в Лондон е образувано чехословашко правителство в изгнание, оглавено от предвоенния чехословашки президент Едуард Бенеш. Контролът върху територията на протектората е от изключително и стратегическо значение за Райха. На тази територията са разположени близо 70% от производствените мощности на бившата велика сила Австро-Унгария, като военните такива са впрегнати като едни от основните по въоръжаването на Вермахта (Шкода), който води тежки битки срещу Съветите на Източния фронт.
През месец септември 1941 г. Хитлер освобождава в "безсрочен отпуск" дотогавашния протектор Константин фон Нойрат от поста и назначава Райнхард Хайдрих за такъв. Спорно е с какви мерки Хайдрих успява да спечели сигурност, но тя е факт за периода на управлението му. Според Шеленберг, Хайдрих неблагоразумно си позволявал въпреки поста и общественото положение което заема, да се движи из Прага през пролетта на 1942 г. само с шофьора си, който изпълнявал и задължения по охраната му.
Планът за убийството на Хайдрих е съставен в Лондон още през октомври 1941 г., когато положението в протектората започва бързо да се възстановява към засилване автортета на новата власт в сетивата на чехите и осъзнаване безсмислието на съпротивата. Според спомените на Шеленберг, Хайдрих успял да въведе с "железен юмрук в кадифена ръкавица" такъв ред и сигурност сред чехите, че от пролетта на 1942 г. се движел без охрана в Прага. Това успял да постигне неутрализирайки онези "елементи" (както се изразявал пред него Хайдрих) в чешкото общество, които създавали дезорганизацията и внасяли несигурност в обществените отношения. В резултат от безспорния административен успех на Хайдрих по налагането на ред и сигурност в протектората (признаван и от Съюзниците), в Лондон започнали да "беснеят", предава шефа на нацисткото външно разузнаване.
Първоначалния план за ликвидирането на Хайдрих е съставен още през есента на 1941 г., когато немското настъпление на изток стигнало до предградията на Москва. Явно всичките тези немски външнополитически успехи сериозно притеснили британските специални служби, които след полета на Хес до Британия чувствали несигурност дори за британското управление на Острова, респективно и за себе си. Това вероятно ги е подтикнало да прибегнат до плана за физическото премахване на Хайдрих, посредством отстраняването на която ключова фигура да дестабилизират противника във войната. За целта били впрегнати силите на т.нар. чешка съпротива които до 1940 г. пребивавали във Франция, а след разгрома и били приютени на Албиона.
[редактиране] Първоначалното фиаско
Планът за премахването на Хайдрих е разработен през октомври 1941 г. Няма данни за съпричастие към тази инициатива нито на Съветите, нито на САЩ, които до 8 декември 1941 г. не са във война с Третия Райх. В този смисъл, инициативата и реализацията му са изцяло британски, като изпълнителите му са чехи по народност.
Още през 1940 г. британските власти и тайни служби създават лагер за специално обучение на бойците от чешката съпротива в Честър. През 1941 г. той е преместен в Лимингтон Спа, където остава до есента на 1942 г. Водачът на чешката съпротива на Албиона Франтишек Моравец е назначен като сътрудник в британското министерство на отбраната, където разработва всички диверсионни планове за чешки саботьорски спецоперации на територията на немския протекторат.
Планът е разработен по споразумение на Бенеш с новото английско правителство на Чърчил, за премахване на Мюнхенското споразумение, за постигането на която цел било необходимо тотално да се дестабилизира властта в протектората и да се влее увереност в редиците на съпротивата.
Набелязаната цел за премахване е изключително добре избрана, което се потвърждава и от немския отговор на реализацията му - репресии срещу мирното население, а именно това е и скритата цел на спецоперацията, която е и постигната. Разследващият следвоенен германски журналист Хайнц Хьоне също достига до заключението, че още от началото на своето управление на протектората, Хайдрих провежда политика на помирение, която въобще не е в интерес на британците и подкрепящото ги чехословашко правителство в изгнание в Лондон.
Първоначалният план набелязал като дата за убийството на Хайдрих - 28 октомври 1941 г., деня на независимостта на Чехословакия. Франц Моравчик определя двама диверсанти-терористи за реализацията му - Йозеф Габчик и Карел Свобода, които предварително преминали спецкурс в Манчестър. През нощта на 3 срещу 4 октомври 1941 г. на територията на протектората бил прехвърлен радиста Франтишек Павелка с цел осигуряване свръзката с центъра в Лондон. При приземяването си Павелка наранява главата си и на 6 октомври е заменен от Ян Кубиш. Поради този инцидент датата на операцията е пренасрочена за неуточнена дата в бъдещето. Междувременно германското контраразузнаване влиза в дирите на диверсантите, и на 25 октомври арестува Павелка с което осуетява за момента провеждането на спецоперацията.
[редактиране] Новата подготовка
В нощта на 28 срещу 29 декември 1941 г. с британски военнотранспортен самолет са спуснати от небето на протектората Ян Кубиш и Йозеф Габчик. По грешка саботьорите са стоварени не в Пилзен, а в предградията на Прага. След свалянето на Кубиш и Габчик, британците стоварват още две групи диверсанти в група съответно от трима и двама. Кубиш и Габчик са оборудвани от британците с револвери "Колт", ръчни гранати "Милс", други видове взривни устройства, както и естествено с фалшиви документи за самоличност. Първоначално диверсантите се придвижват до Пилзен, където е сборния им пункт - жилището на участниците в съпротивата Вацлав Крал и Вацлав Стелик. В Пилзен, диверсантите установяват контакти и с други членове на съпротивата.
През април 1942 г. Хайдрих сменя резиденцията си от Храчани със замъка Юнгферн Брешан, разположен в пражко предградие. В резултат от тази необмислена постъпка, всеки ден Хайдрих пътува само с шофьора си по един и същ маршрут от предградието до центъра на Прага. Това позволява на диверсантите, да забележат това посредством съгледвачи, и съответно да изработят конкретния оперативен план, като и набележат предварително мястото за покушение.
[редактиране] В навечерието на атентата
Във вечерта на атентата - 26 май 1941 г. Хайдрих открива музикален фестивал за класическа музика, който е запланувано да стане ежегоден. Бащата на Хайдрих, Бруно е заместник-протектор и композитор. На следващия ден, Хайдрих планува да пътува за Берлин, която информация кара диверсантите да реализират незабавно плана си. Той е осъществен успешно според Шеленберг[1], единствено заради малшанса по отсъствието на титулярния шофьор на Хайдрих. Още от ранната утрин на 27 май, Габчик и Кубиш чакат автомобила на Хайдрих на участък със завой в който се намалява скоростта. Спуснатите в края на 1941 г. диверсанти са разделени на групи по маршрута на автомобила на Хайдрих. Те осъществяват връзка помежду си посредством светлинни сигнали с огледалца. Габчик е въоръжен с картечен пистолет "Стен", а Кубиш - с взривно устройство и пистолет.
[редактиране] Реализацията на плана
В 10.32 h на 27 май 1942 г. колата на Хайдрих излиза на предварително определеното място за атентата. Атентатът започва с фиаско, понеже картечния пистолет на Габчик засича с патрон в цевта. На пътуващия в колата Хайдрих веднага му става ясно, че насреща му са наемни убийци. Той запазва самообладание, и нарежда на заместващия шофьора му Клайн да спре автомобила, което той и прави, въпреки инструкциите за безопасност. Хайдрих вади пистолета си и започва да стреля срещу нападналия го Габчик. В този момент, Кубик вади бомбата и я хвърля в автомобила на Хайдрих. Бомбата избухва на задната седалка, ранявайки освен Хайдрих, но и с осколки в лицето Кубик. Хайдрих и Клайн изкачат от автомобила. Клайн случайно не е заредил личното си оръжие и изпуска да простреля Кубиш преди хвърлянето на бомбата, но Хайдрих заповядва на шофьора си да започне незабавно и неуморно преследване на Габчик с цел залавянето му и разплитането на конспирацията по атентата. Сериозно ранения Хайдрих се свлича на задната седалка на автомобила си. Той е със счупено ребро и разкъсан далак от осколките. Както се оказва после, причина за смъртта му не са раните, а получена инфекция вследствие от попадналите в тялото му метални парчета от автомобила и парчета плат от униформата му, които предизвикват отравяне на кръвта, който процес лекарите не успяват да овладеят. Хайдрих е незабавно натоварен на чешки полицейски камьон, който случайно минавал през мястото, и откаран в болница.
Около обед на 27 май Хайдрих е опериран по спешност в Прага, като е изваден увредения му далак. В Прага, незабавно пристига със самолет по нареждане на фюрера личния му лекар Карл Гебхардт. Личният лекар на Хитлер предписва единствено поемане на голяма доза морфин с цел притъпяване на болката у Хайдрих. Състоянието на Хайдрих е овладяно, като на 3 юни сутринта започва и подобрение, но около обед изпада в кома и на следващия ден умира от отравяне на кръвта, причинено вследствие предизвиканата инфекция.
Причината за смъртта на Хайдрих не се подлага на съмнение, въпреки изразената от британския учен Пол Филтс след войната теза, че тя била в резултат от заразената с токсина на ботулизма (бактериологично оръжие) граната хвърлена срещу Хайдрих от Кубик. Предвид перфектната немска документация около медицинското състояние на Хайдрих след прострелването му, симптоми на ботулизъм при смъртта на Хайдрих не се откриват.
[редактиране] Операцията по възмездието
Още на обед на 27 май на територията на целия протекторат Бохемия и Моравия е обявено извънредно положение от встъпилия в длъжността на Хайдрих нов протектор Карл Франк. Химлер издава чрезвичайна заповед за незабавното неутрализиране на извършителите. Всички немски специални служби са в крайно напрежение. Според Шеленберг, Хитлер първоначално не бил много афектиран, предвид сведенията които получил са състоянието на Хайдрих, но упреквал жертвата в безотговорност към мерките по личната си сигурност, а оттук и на Райха. В този момент, т.е. на 3 юни, британците и техните чешки изпълнители задействали по-нататъшния сценарий по реализацията на подривния си план. В Гестапо била получена дезинформация, че атентата е осъществен от двама чешки пилоти, които били емигрирали във Великобритания, и които били укрити от съселяните на роднините им от село Лидице. На 4 юни Хайдрих починал, а Хитлер изпаднал в шок и бяс. Шеленберг отбелязва в спомените си, че точно в този момент Хайнрих Мюлер влетял при фюрера с предварително поднесената му дезинформация, и последния наредил безжалостни мерки спрямо извършителите и техните укриватели-помагачи.
Въпреки че, тази информация не била потвърдена от други оперативни източници, Гестапо се решило на крути мерки по издирването и залавянето на извършителите. На 9 юни село Лидице било изцяло обкръжено от жандармерията на Гестапо и всичките му 172 мъже над 16 години затворени в местната ферма. Подложени на разпити за издаването на извършителите на властта, които се оказали безрезултатни, те били разстреляни като помагачи на съпротивата. В същност с този акт, британците реализирали целта на спецоперацията си по убийството на Хайдрих - дестабилизация на германския протекторат Чехия и Моравия. Жените от селото били изпратени в концентрационния лагер Равенсбрук, а децата разпределени между немски семейства, като на повечето от тях следите им след войната се губят. Сега вече чехите наистина изпаднали в шок от бруталните действия на немците. Село Лидице било изцяло изгорено и изтрито от лицето на земята.
[редактиране] Развръзката
Разбирайки за случилото се с неговите невинни сънародници, един от участниците в съпротивата и посветен в заговора по убийството на Хайдрих - Карел Чурда (впоследствие награден от немските власти сменил самоличността си) потресен отишъл в Гестапо и разкаяно разкрил цялата конспиративна организация. За всички непосветени това било огромен шок. Оказало се, че всички заговорници и убийци не се укривали сред селяните на Лидице, а в криптата на катедралния православен храм на Св. св. Кирил и Методий, който бил на чешката православна архиепископия под юрисдикцията на Сръбската православна църква по това време. Най-голям шок тази новина била за пражкия архиепископ Горазд II, който по време на всичките тези събития се намирал в Берлин, и който от всички бил единствения непосветен в тайната организация.
Основна статия: На 18 юни 1942 г. катедралния храм бил окръжен от части на Гестапо под командването на бригаденфюрера от СС Карл фон Тройнфелд. Естествено обкръжените отказали доброволно да се предадат, понеже много добре знаели какво ги чака.
На 4 септември 1941 г. били разстреляни и свещениците в храма Вацлав Чикъл и Владимир Петръшик, които били посветени и дали укритие на заговорниците в Божия дом. Най-голямата лична трагедия от всички преживял Горазд II, който след процеса бил оправдан напълно, но оставяйки без паство и свещенослужители, този 63-годишен духовен водач сам избрал смъртта пред позора, ведно със своите виновни архиереи. Впоследствие цялото имущество на чешката православна архиепископия към Сръбската православна църква било конфискувано, а през 1954 г. след войната била провъзгласена и автокефалната Чехословашка православна църква.
На практика, разигралите се събития около православния съборен храм на Бохемия и Моравия, били второто поругаване в значим мащаб на православен храм през 20 век, след атентатът в църквата "Света Неделя".
[редактиране] Погребението на Хайдрих
Погребението на Хайдрих била най-значимата процесия, която Райхът помнел в историята си, според спомените на Шеленберг. Пищността и вниманието с което бил удостоен поминалия се несретно началник на РСХА била невиждана. Хитлер бил забелязан за пръв път разчувстван от сънародниците си, като едновременно раздавал положителни оценки и хвалби за свой подчинен, което било нечувано събитие в историята на Третия Райх. Той нарекъл Хайдрих "свещен боец за каузата на новия ред и мъж с желязно сърце". След смъртта на Хайдрих бил учреден и Германски орден, на който споминалия се преждевременно по време на войната Хайдрих, бил първия му носител.
[редактиране] Съвременни измерения
Целта на атентаторите и техните подбудители била постигната, но като цяло немската власт в протектората не била разклатена. Последният град в който се укрепили части на Вермахта по време на Втората световна война бил Прага.
[редактиране] Исторически измерения
След Втората световна война на атентата срещу Хайдрих са посветени многобройни книги и филми. След влизането на Червената армия в Прага на 9 май 1945 г., паметната плоча за Хайдрих, поставена на мястото на атентата срещу него била премахната.
На 27 май 2009 г. обаче на мястото на покушението е открит паметник на участниците в операция «Антропоид».
[редактиране] Източници
- ↑ Шеленберг, Валтер. Лабиринт. АТИКА, ISBN 954-729-240-4, 2007.
