Атентат над Локърби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Полет 103 на Pan Am
Syracuse University Flight 103 Memorial.jpg
Кратки данни
Дата 21 декември 1988
Място Локърби, Шотландия
Причина Терористичен акт
Самолет тип Boeing 747-121
Авиокомпания Pan Am
Маршрут Лондон - Ню Йорк
Пътници 243
Екипаж 16
Загинали 270 (259 от полета, 11 на земята)
Оцелели 0
Полет 103 на Pan Am в Общомедия

Атентатът над Локърби е най-известният от серията терористични нападения, за чието извършване се обвинява Либия.

На 21 декември 1988 г. самолет на американската компания „Пан Ам“ - полет 103, експлодира във въздуха над Локърби, Шотландия. Загиват 270 души от 21 страни, включително 11 жители на Локърби. Повечето от пътниците са американски граждани.

Първоначално се смята, че атентатът е дело на Народния фронт за освобождения на Палестина - Генерално командване на Ахмед Джибрил. Подозират се и правителствата на Иран и Сирия. По-късно уликите се насочват към двама служители на либийските служби, действащи в Малта.

Според проведеното разследване, ден преди атентата двамата либийци, обвинени в извършването му, са летели от Триполи до Малта, където поставили взривното устройство. Под прикритието на служители на либийските авиолинии те поставили на летището Луа в Малта взривното устройство в откраднат куфар, който бил натоварен на самолета.

Единият е оправдан и при завръщането му в родината Муамар ал-Кадафи го посреща с почести и го гощава със специално заклана камила.

През август 2003 г. Либия официално признава отговорността си и се съгласява да изплати около 1 млрд. щат. долара компенсация на близките на жертвите.[1]

Разследване и съд[редактиране | edit source]

След тригодишно разследване е повдигнато обвинение срещу Абделбасет Али ал-Меграхи (на английски: Abdelbaset Ali Mohmed Al Megrahi) и Ал Амин Халиф Фимах (на английски: Al Amin Khalifa Fhimah). На 5 април 1999 г. подозрените в извършване на атентата са предадени на шотландската полиция и в холандския град Утрехт се е състояло съдебното дело. Ал Амин Халиф Фимах е признат за невинен, а Ал Меграхи е осъден на доживотен затвор и затворен в шотландския затвор Гринок (на английски: Greenock).

Освобождаване на Ал Меграхи[редактиране | edit source]

Във връзка със заболяването на Ал Меграхи (рак на простатата) и очаквания смъртоносен изход от заболяването, като акт на хуманност, с решение на Министъра на правосъдието на Шотландия (на английски: the Scottish Government Justice Secretary), Кени МакАскил, (на английски: Kenny MacAskill) от 20 август 2009 г. Ал Меграхи е освободан. По повод освобождаването протестират близките на жертвите от терористичния акт. Категоричен протест срещу освобождаването е изказан от Държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън[2]. Недоволство от решението на шотландското правителство също са изказали в изявления Президента на САЩ Барак Обама, Генералния прокурор на САЩ Ерик Холдер и др.[3][4] Директорът на ФБР Роберт Мюллер III е написал открито писмо до Министъра на правосъдието на Шотландия. [5]

В Либия Ал Меграхи е посрещнат като национален герой. На 12 септември 2009 г. състоянието на осъдения, намиращ се в болница в Либия, рязко се влошава. За това е съобщено от лекари и негови роднини, но за състоянието и местопребиваването му повече няма информация. Абдел Басет ал Меграхи умира на 20 май 2012 година.[6]

Мемориал в памет на жертвите

Източници[редактиране | edit source]

  1. «Дело Локкерби» закрывается
  2. Statement by Secretary of State Hillary Clinton — в рамках: U.S. Department of State. Daily Press Briefing by Philip J. Crowley. August 20, 2009 // Официален сайт на Държавния департамент на САЩ — 25.08.2009.
  3. Adam K. Man Convicted In Lockerbie Blast Is Freed // The Washington Post. August 21, 2009 — 25.08.2009.
  4. Cowell A., Sulzberger A. G. Lockerbie Convict Returns to Jubilant Welcome // The New York Times. August 21, 2009 — 25.08.2009.
  5. The full letter from the FBI Director on the Lockerbie bomber release // The Telegraph. 22 August 2009— 25.08.2009.
  6. http://www.gazeta.ru/news/lenta/2009/09/12/n_1402852.shtml