Атинагор от Атина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атинагор
древногръцки философ
Роден: ?
Атина, Гърция
Починал: ?

Атинагор (на гръцки Αθηναγόρας ο Αθηναίος), християнски апологет от втората половина на II век, бил атински философ, който приема християнството около 160 г. и бил учител по богословие в Атина и Александрия.

Останали са две писания от него: "Legatio pro Christianis" (Молба за християните), една след 163 г. (според други източници около 177 г.) написана апология на християнството, която отправя на император Марк Аврелий и неговия син Комод и писанието "De resurrectione mortuorum" (за възкресението на мъртвите), което е написано около 180 г.

Атинагор е един независим и дълбок мислител, като неговото слово е разсъдливо, добре подредено и най-често убеждаващо. Той защитавал християните от обвинението, че са атеисти, неморални, детеубийци и т.н., чрез позоваване на техния живот и учение. На обвинението на езичниците, че християните убивали и ядели на събранията си малки деца, той отговаря, че това е напълно невъзможно, защото християните считат за убийци жените, които правят аборт, а такива групови убийства са напълно немислими. [1].

Най-старото познато използване на термина trias (буквално „троица“; това е обичайният гръцки термин за „триединство“) за Бог Отец, Исус Христос и Светия Дух.

Литература[редактиране | edit source]

  • Стефанов, П., йером. „Атинагор - християнски апологет от II век“. - Духовна култура, 1993, № 8, с. 10-17.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Златина Иванова, „Абортът във Византия през погледа на държавата и на Църквата“
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Athenagoras von Athen“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.