Атинска демокрация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Името ни е оставил Аристотел чрез произведението си наречено "Атинска демокрация", единственият негов труд за демокрациите в Античността, запазен почти напълно. Произведенията му посветени на различните демокрации са над сто, но някои от тях са изгубени, други са запазени във фрагменти и не дават цялостна картина на демократичното устройство в съответния полис, където се е развивала съответната демокрация.

В своя апогей Атинската демокрация представлява система, в която всеки пълноправен атински гражданин е обществено-политически ангажиран, той е избиран в Булето като представител на своята фила и е избиран за съотвената длъжност в него, посредством жребий или чрез гласуване, като всяка длъжност е мандатна-една година, или един ден, или за друг срок взависимост от длъжността; в Ареопага, но след като е заемал длъжността на архонт, всъщност в него се влиза по право и мандатността е доживотна. Пълноправният атински гражданин е избиран за колегиите на 9-те архонти и 9-те стратези, които имат сътветно функции на политически и военни водачи, и също са мандатни. Това са висши органи, за които са избирани граждани от двата най-богати социални слоя.

Основна политическа роля в Атина е имала Еклесията (Народното събрание), в която е имал право на достъп всеки атински гражданин без значение на произход и имуществен ценз, можел е да бъде избиран по списък от всяка фила, също така е имал право да внася предложения за промяна на съществуващ закон или за разглеждане на свой законопроект, гласува при предложение на за изгонване на някой гражданин от полиса, за когото се счита, че е заплаха за демокрацията (т. нар. остракизация, т. е. гласуване чрез остракон (глинен чиреп)и други подобни права. Също право на достъп и право да бъде избиран е имал всеки гражданин в Хелиеята (подобно на Апелационен съд) без ограничения на произход и имущество.

Извън тези органи са съществували и още много други обществено-политически длъжности, чрез които цялото гражданство е било ангажирано в управлението на полиса. Освен това имотните граждани са били задължени да извършват общественополезни дейности, подобно на съвременните благотворителни акции, това са т. нар. литургии. При литургията гражданинът на собствени разноски строи например кораби за флота, организира конкурси за писане на дама, строи обществени сгради и под.

Едно от най-същестените въведения е заплащането на държавните длъжности от държавната хазна, въведено от Перикъл. По този начин в политическото управление влизат и най-бедните, т. нар. тети (четвътрия социален слой според социалната стратификация на Солон).

Източници[редактиране | edit source]

The Athenian Constitution

Външни препратки[редактиране | edit source]

Multimedia[редактиране | edit source]