Атлетик-Слава '23

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атлетик Слава 1923
Атлетик-Слава `23
Име на отбор Атлетик Слава 1923
Прозвище „Асистите“
Основан 28 октомври 1923
Стадион Стадион АС-23
Капацитет 15000
Старши треньор няма
Първенство Първенство на България
от 1924 до 1944 1-ви през 1931
Домакин
Гост
Blank.png
 
Blank.png
 
Blank.png
1923 – 1944 Chavdar CDV.svg


Офицерски спортен клуб А.С.23 (О.С.К. А.С.23, „Атлетик Слава 23“, АС-23 или АС '23, по правописа от преди 1945 г. Офицерски спортенъ клубъ Атлетикъ-Слава 23) e български футболен клуб, съществувал в град София през периода 1923 - 1944. Мачовете си е играел на собственото клубно игрище „АС 23“ в Борисовата градина.

Символи[редактиране | edit source]

Клубните цветове са били бяло и черно, резервни цветове са сиво и червено.

Емблемата на клуба е изправен, обърнат хералдически надясно черен лъв ограден в бял кръгъл щит с черен кант.

Мотото на клуба е „Атлетизъм и слава“.

Успехи[редактиране | edit source]

  • Шампион на България (1931)
  • Носител на Националната купа (1931, 1941)
  • Шампион на София 1931, 1944/и през 1938 г.,но тогава с ранг на Втора дивизия/.Носител на купата на столичната община - "Улпия Сердика" през 1933 г.

Единственият български клуб постигал двуцифрена победа над Левски - на 22 януари 1939 г., в среща от турнира за Коледната купа на вестник „Спорт“, АС-23 разгромява сините с 11:4 на игрище Левски. .

Едни от най-забележителните победи на АС`23 са :

  • 13:3 над Бенковки (София) през 1940 г. (за Царската купа)
  • 11:2 над сборен отбор на град Льо Ман (Франция) през 1936 г. (приятелски мач)
  • 11:4 над Левски през 1939 г.
  • 7:0 над Слава (Ямбол) през 1931 г. (за Царската купа)
  • 7:1 над ФК-13 през 1944 г.
  • 6:2 над Раковски през 1937 г. (първенство)
  • 5:2 над Войводина (Нови Сад) в Нови Сад през 1930 г. (приятелски мач)
  • 5:3 над Славия през 1931 г. (първенство)
  • 5:3 над Олимпик (Марсилия) в София през 1936 г. (приятелски мач)
  • 5:3 над Българския национален отбор през 1939 г.
  • 4:0 над Славия през 1936 г. (първенство)
  • 4:2 над Арис (Солун) през 1928 г. (приятелски мач)
  • 2:0 над CFR (Румъния) през 1931 г. (приятелски мач)
  • 2:1 над Йени Шишли (Турция) в Цариград през 1939 г. (приятелски мач)

История[редактиране | edit source]

Схема на обединенията на отборите предшестващи ЦСКА

Поради второ отнемане на игрището на Атлетик (София) отборът търси начин да се обедини с друг който вече има игрище. След няколкодневни преговори на ръководствата на ОСК Слава (София) и Атлетик (София) е решено те да се обединят на 28 октомври 1923 година. Първоначално от Атлетик искат новосформираният клуб да се казва Офицерски спортен клуб Атлетик, а от ОСК Слава предлагат Офицерски спортен клуб Аспарух. В крайна сметка е решено да се запазят имената на трите отбора и новото име на отбора става Офицерски спортен клуб Атлетик-Слава 23. Първият председател на клуба е подполк. Никола Карагьозов. На 19 май 1925 клубът е утвърден в министерство на вътрешните работи и народното здраве. През сезон 1930/31 отборът завършва в софийската дивизия с шест победи и четири равни мача с което отборът става софийски първенец. В заключителната част на първенството АС-23 бие Етър с 5:0 на осминафинала, Сила (Ямбол) е разгромен с 7:0 на четвъртфинала и заради тегления жребий АС-23 се класира директно за финала. Ръководството на Шипченски сокол обаче подава жалба която БНСФ приема и изпраща варненци на финал на мястото на АС-23, а АС-23 трябва да играят на полуфинал с Напредък (Русе) който бива отстранен с 3:1. Финалът се играе на 13 септември 1931 на стадион „Юнак“. АС-23 повеждат с 1:0 още във втората минута но Соколите обръщат мача до 1:2 в края на полувремето. 17 минути преди края на мача играчът на АС-23 Борислав Габровски влиза много остро в краката на футболист на Шипченски сокол заради което варненецът трябва да напусне терена, а варненци остават с 10 човека (смени по това време не са разрешени). Шипченски сокол настояват Габровски да бъде отстранен, но съдията му разрешава да продължи при което варненци напускат терена. Мачът е присъден служебно 3:0 в полза на АС-23 с което офицерите стават държавен първенец.

Първата страница от устава на АС-23

Съдебната регистрация на отбора като юридическо лице е извършена в Софийски районен съд на 13 юли 1934. През сезон 1940/41 част от футболистите са мобилизирани във войската и АС-23 завършва пети в Софийска елитна дивизия. Въпреки проблемите отборът печели новосформирания турнир на Царската купа срещу Напредък (Русе) на финала с 4:2. През лятото на 1944 АС-23 става отново софийски първенец. Общият брой на членовете на клуба през годините надвишава 500. Бюджетът на клуба се набира главно от организиране на балове, както и от доброволни дарения. През 40-те години на клуба е оказане огромна финансова помощ от организацията Бранник. Клубът е бил под патронажа на Министерството на войната, което е осигурявало екипировката на клуба.

Препис на обединителният протокол на Чавдар (София)

Съществуването на клуба е фактически прекратено на 9 ноември 1944 г., когато е обединен с Шипка-Победа (обединени през октомври 1944 година) и Спартак (Подуене) (обединение на подуенските отбори Цар Борис III, Аспарух, Диана, Княз Кирил, секция на Плиска София, и Левски, секция на Спортист София, обединени на 11 октомври 1944 г.) под името Чавдар (София). Обединението е извършено от временните ръководства на всеки един от трите клуба. По това време дотогавашният председател на АС-23 генерал-майор Димитър Айранов е арестуван и осъден от Народния съд на 15 години лишаване от свобода, а почетният председател на клуба генерал лейтенант Константин Лукаш е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 15 март 1945 г[1].

АС-23 развива успешно и други спортове като лека атлетика, баскетбол, волейбол, тенис, шахмат, плуване, ски, бокс, хокей, езда и др. От клуба излезнали са балканските шампиони Григорий Педан (лека атлетика, багане) и Любен Дойчев (десетобой), ездачите ген. Владимир Стойчев и ген. Крум Лекарски.

Стадион[редактиране | edit source]

Нотариален акт върху игрището на АС-23

Игрище „АС-23“ (известно и като Атлетик Парк) се е намирало на мястото на сегашния стадион „Българска армия“. Софийска община отпуска „за вечни времена“ място на клуба на 27 януари 1925 г. в местността „Пустиняна“ в Борисовата градина. Представена е скица на общината, на която от двете страни на игрищено има трибуни (източна и западна), в северна и южна посока се предвиждат стоящи места, има още лекоатлетическа писта, игрища за баскетбол, тенис, хокей, гимнастика както и сграда за клуба. През 30-те години АС-23 получава нотариален акт над изградения вече стадион. В началото на 40-те години самото игрище е затревено. През 1943 стоящите места са премахнати и вече цялото игрище е заобиколено от трибуни. През 1944 година игрището е предоставено за ползване на Чавдар (София), а впоследствие е прехвърлено в собственост на Министерство на отбраната (МО) на Република България.

Председатели[редактиране | edit source]

Известни футболисти[редактиране | edit source]

Екип за гостуване от края на 30-те
Домашен екип от края на 30-те

Противоречия[редактиране | edit source]

В телевизионно интервю [2] известния български емигрант през тоталитаризма Дими Паница и братовчед му Михаил Белов, заявяват, че ЦСКА не може да се нарече наследник на АС-23, тъй като според тях извършеното може да бъде квалифицирано единствено като „грабеж“.

Според Васил Рангелов Стоянов (роден 1935 г.), по думите му дългогодишен привърженик на ЦСКА и АС-23 заявява, че Дими Паница и Мишо Белов не са фенове на АС-23, а на Левски. В същото интервю той заявява, че АС-23 и ЦСКА трябва да се приемат като един и същ отбор.[3]

Бивши футболисти на АС-23, като Борислав Футеков, Любомир Ангелов, Бенджамин Аструг, Ангел Зафиров и др. в множество интервюта потвърждават, че ЦСКА е пряк наследник на АС-23.

Бележки и източници[редактиране | edit source]

  1. Биография на ген.-лейтенант Константин Лукаш, форуми "Бойна слава"
  2. ТВ интервю с Дими Паница и Мишо Белов, качено в youtube.com
  3. вестник „Червените“, брой 152 - в PDF вариант
  • Вестник Над 55,брой 33/243/ от 9-15 август 2008 г.,стр.23. - http://vbox7.com/play:a7be9681
  • „Футболен алманах София 1921-1948“, автор Никола Христов
  • Вестник „Известия“, брой 4 от 20 ноември 1936 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

ПФК ЦСКА (София)
п  б  р
ЦСКА (София) | „Б“ отбор | Детско-юношеска школа
Футболисти | Треньори | Екипи на ЦСКА
Спортни съоръжения
стадион „Българска армия“
база „Панчарево“ | комплекс „Червено знаме“
Бивши спортни съоръжения
стадион „Септември“
Сезони на ПФК ЦСКА (София)

19481948/491950195119521953195419551956195719581958/591959/601960/611961/621962/631963/641964/651965/661966/671967/681968/691969/701970/711971/721972/731973/741974/751975/761976/771977/781978/791979/801980/811981/821982/831983/841984/851985/861986/871987/881988/891989/901990/911991/921992/931993/941994/951995/961996/971997/981998/991999/002000/012001/022002/032003/042004/052005/062006/072007/082008/092009/102010/112011/122012/13