Атле Селберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
норвежки математик
Atle Selberg.jpg
Роден 14 юни 1917 г.
Лангесун, Норвегия
Починал 6 август 2007 г. (на 90 г.)
Принстън, Ню Джърси
Местожителство Норвегия, САЩ
Професия математик
Работил в Център за авангардни изследвания, Принстън, Ню Джърси
Алма матер Ословски университет
Научен ръководител Ханс Радемахер
Известен с Формула за следата на Селберг
Решето на Силберг
Награди Медал Филдс
Награда Волф

Атле Селберг (на норвежки Atle Selberg) е норвежки математик, познат с изследванията си в областта на аналитичната теория на числата, теорията на автоморфните форми и в частност установяването на връзката им със спектралната теория.

Ранни години[редактиране | edit source]

Още в ученическите си години, Селберг е повлиян от трудовете на Сриниваса Рамануджан и намира точната аналитична формула за броя представяния на число като сума от целочислени събираеми по трудовете на Рамануджан. (Всъщност тази формула е публикувана за пръв път от Ханс Радемахер.) По време на Втората световна война участва в съпротивата срещу нацистката окупация в Норвегия и е пращан в затвора на няколко пъти.

Учи в Ословския университет, където защитава докторска дисертация през 1943 г.

Втора световна война[редактиране | edit source]

По време на Втората световна война работи в изолация поради нацистската окупация в Норвегия. Трудовете му стават познати едва след войната. Сред тях са доказателството, че част от нулите на Римановата зета-функция лежат на оста Re(s)=\frac{1}{2}. Работите му след войната дават нов възход на теорията на решетата, която Селберг превръща във важна тема от теорията на числата. В труд от 1947, той въвежда Решето на Селберг, който е от особена значимост, например, за доказателството на Теоремата на Чен.

През 1948, Селберг дава елементарно доказателство на асимптотичния закон за разпределение на простите числа. Приблизително по същото време, Паул Ердьош, на основата на трудове на Селберг, дава доказателство по същото време. Възниква спор между Селберг и Ердьош за първенството за откриването на доказателството[1].

Основно за изброените досега трудове Селберг получава Филдсовия медал през 1950 г.

Института за авангардни изследвания[редактиране | edit source]

През 50-те години, Селберг емигрира в САЩ, за да започне работа в Института по авангардни изследвания в Принстън, Ню Джърси, където остава до смъртта си. През това време работи по въвеждането на методи от спектралната теория в теорията на числата. Като най-значим от получените резултати е Формулата за следата на Селберг.

Освен Филдсовия медал, Селберг е награден и с Наградата Волф и Медала Гунерус. Избран е за член на Норвежката академия, Датската академия и Американската академия по изкуства и науки.

Селберг има син и дъщеря: Ингрид и Ларс Селберг. Ингрид Селберг е съпруга на драматурга Мустафа Матура.

Умира на 6 август 2007 от сърдечен удар. [2]

Избрани публикации[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. The lord of the numbers, Atle Selberg. On his life and mathematics. // Bull. Amer. Math. Soc., volume=45. 2008. с. 617–649.
  2. Atle Selberg, 90, Lauded Mathematician, Dies. // New York Times, 2007-08-17. Посетен на 2007-07-21.

Външни препратки[редактиране | edit source]