Атомна орбитала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Форма на първите пет атомни орбитали: 1s, 2s, 2px, 2py и 2pz. Различните цветове означават различни фази на вълновата функция.

Атомна орбитала във физиката е едно-електронна вълнова функция в сферически симетричното електрично поле на атомното ядро, зададена от главното n, орбиталното l и магнитното m квантови числа.

Наименованието „орбитала“ (вместо орбита) отразява геометричната представа за стационарните състояния на електрона в атома и по-точно факта, че тези състояния се описват със законите на квантовата механика и се отличават от класическото движение по траектория. Съвкупността от атомни орбитали с еднакво главно квантово число n съставя един електронен слой.

Геометрично представяне[редактиране | edit source]

Геометричното представяне на атомната орбитала е областта от пространството, ограничена от повърхност с равна плътност на вероятността или електричния заряд. Обикновено плътността на вероятността за намиране на електрона в тази ограничена област варира в диапазона 0,9-0,99.

Тъй като енергията на електрона се определя от кулоновото взаимодействие и зависи от разстоянието до ядрото, главното квантово число n определя размера на орбиталата. Нейната форма и симетрия се определят от орбиталното и магнитното квантови числа l и m: s-орбиталите имат сферична симетрия, p, d и f-орбиталите имат по-сложна форма, определяна от ъгловите компоненти на вълновата функция. Линейната им комбинация пък определя положението на орбиталите спрямо осите на координатната система.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Атомная орбиталь“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.