Атомна орбитала

Форма на първите пет атомни орбитали: 1s, 2s, 2p_x, 2p_y и 2p_z. Различните цветове означават различни фази на вълновата функция.

Атомна орбитала във физиката е едно-електронна вълнова функция в сферически симетричното електрично поле на атомното ядро, зададена от главното n, орбиталното l и магнитното m квантови числа.

Наименованието „орбитала“ (вместо орбита) отразява геометричната представа за стационарните състояния на електрона в атома и по-точно факта, че тези състояния се описват със законите на квантовата механика и се отличават от класическото движение по траектория. Съвкупността от атомни орбитали с еднакво главно квантово число n съставя един електронен слой.

Геометрично представяне

Геометричното представяне на атомната орбитала е областта от пространството, ограничена от повърхност с равна плътност на вероятността или електричния заряд. Обикновено плътността на вероятността за намиране на електрона в тази ограничена област варира в диапазона 0,9-0,99.

Тъй като енергията на електрона се определя от кулоновото взаимодействие и зависи от разстоянието до ядрото, главното квантово число n определя размера на орбиталата. Нейната форма и симетрия се определят от орбиталното и магнитното квантови числа l и m: s-орбиталите имат сферична симетрия, p, d и f-орбиталите имат по-сложна форма, определяна от ъгловите компоненти на вълновата функция. Линейната им комбинация пък определя положението на орбиталите спрямо осите на координатната система.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Атомная орбиталь“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.