Аугуст Стриндберг
|
||||||||||
Юхан Аугуст Стриндберг [1] (на шведски: Johan August Strindberg, правилен правопис на фамилията Стриндбери) е шведски драматург и писател.
Автор на световноизвестни произведения като пиесите Госпожица Юлия и Мъртвешки танц, романа Червеният салон, автобиографичния текст Inferno и други.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Родителите на Стриндберг са Карл Стриндберг от буржоазно семейство, и Улрика Елеонора Норлинг, бивша прислужница. Майка му умира, когато той е на 13 години. Стриндберг учи химия в Университета на Упсала и в Технологическият институт в Стокхолм. През 1877 г. се жени за баронеса Сири фон Есен. Поради неговия критичен прочит на историята на Швеция Стриндберг предпочита по-спокоен живот във Франция, където заминава заедно със семейството си през 1883 г. Там изпада в тежка душевна криза, пие абсент и е убеден, че жена му иска да го прати в психиатрична клиника. През 1889 г. се развежда с жена си и заминава за Берлин, където среща втората си съпруга австрийската писателка Фрида Ул. Поради чувството си за вина и многобройните обвинения, породени от нестандартните изложени от него идеи, Стриндберг страда от мания за преследване и дори изпада в психотични състояния. През 90-те години на 19 век се обръща към живописта, като предпочита морски пейзажи. В края на 19 век той се завръща в Стокхолм. През 1901 г. се жени за шведско-норвежката актриса Хариет Босе, с която се развежда през 1904 г. В чест на Стриндберг е назван кратер на планетата Меркурий.
Творчество [редактиране]
Сред основните теми, които Стриндберг засяга, са тези за брака, за интимните отношения между мъжа и жената, исторически теми и др. Известен с отрицателното си отношение към жените, Стриндберг изявява враждебно отношение въобще към хората, като критикува остро техните недостатъци. Известни негови пиеси са: Майстор Улоф, Щастливецът Пер, Бащата, Игра-сън и др. От художествената му проза други важни произведения са Ад, Сам и др.
Източници [редактиране]
- ↑ Енциклопедия на братя Данчови, 1936 г.
Библиография [редактиране]
- Хаджинаков, Петър. Литературни пристрастия. Т. 1. С., (2001), 7-25.
- Malekin, Theo. Strindberg and the Quest for Sacred Theatre. Amsterdam/New York, NY, Rodopi, 2010 (Consciousness, Literature and the Arts, 26).