Аурихалцит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аурихалцит

Аурихалцитът е доста разпространен крехък минерал. Прекалено е мек, за да се използва в индустрията, но е много търсен от колекционерите.

Аурихалцитът е извънредно деликатен, небесносин минерал, малки находища от които има почти навсякъде по света. Подобно на сплавта месинг, той съдържа металите мед и цинк. Аурихалцитът образува тънки кори нежни, крехки кристали. Заради формата и цвета си е високо ценен от колекционерите на минерали. Твърдостта му по скалата на Моос е само 1-2, затова няма практическо приложение. Аурихалцитът лесно се драска и поврежда от ноктите на човека. Макар да се среща в много страни, най-хубавите екземпляри са от щатите Аризона и Юта в САЩ и от Мексико. Когато бъде открит, аурихалцитът трябва да се почисти много внимателно с дестилирана вода.

Тест за аурихалцит[редактиране | edit source]

Един от начините да се провери дали става дума за този минерал е да се постави в малко количество разтвор на солна киселина. Ако е аурихалцит, той ще се разтвори с кипене. При реакцията се отделя въглероден диоксид.

Произход и разпространение[редактиране | edit source]

Аурихалцитът се среща изключително на места, където богати на въглероден диоксид води са видоизменили залежите от цинк и мед. Той често асоциира с минерала лимонит - железен оксид, съдържащ водни молекули. Аурихалцитът е широко разпространен на всички континенти. Освен в споменатите американски щати, залежи от аурихалцит има и в Южна Дакота. Минералът се среща също в Цумеб (Намибия), Янга Кубанза (ДР Конго) и различни региони на Франция, Гърция, Италия и Русия. Във Великобритания аурихалцитът има в графство Къмбрия и край Матлок в Дарбишър Пийк. В Шотландия той се открива в Лийдхилс, област Стратклайд.

Свойства[редактиране | edit source]

Аурихалцитът е член на групата на карбонатите. Съдържа цинк и мед. Неговата химична формула е (Zn,Cu)5(CO3)2(OH)6. Винаги има цвят - или небесносин, или синьо-зелен, или бледозелен. Когато се натрие в плочка неглазиран бял порцелан, оставя бледа синьо-зелена следа. Има съвършена цепителност и перлен или копринен блясък. Много рядко се среща на отделни, изолирани кристали, но разгледани под лупа, единичните кристали приличат на иглички. Аурихалцитът гори със зелен пламък заради съдържанието на мед, но не се разтопява. За колекционираните образци трябва да се полагат специални грижи.