Аусбау-парадигма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Аусбау-парадигмата или Парадигмата Ausbausprache - Abstandsprache - Dachsprache (с термини на немски) е разработена от немския социолингвист Хайнц Клос през 1967 г.

От края на 60-те и началото на 70-те години на 20 век до днес тя печели все по-голяма популярност в световната лингвистика. В основата на тази концепция за езикова систематика е разбирането, че са налице два независими набора от критерии, които може да се използват за отговора на въпроса дали дадено наречие е отделен език или е диалект.

Разграничението по парадигмата се прави от една страна на базата на етно-социалните функции на наречието, а от друга - предвид обективно възникналите негови структурни особености в историческото му битие. Най-голямото предимство на парадигмата на Клос е замяната на претоварения и в повечето случаи политизиран с допълнителни значения спор по въпроса дали дадено наречие е отделен език или е диалект.

Парадигмата на Клос е общовъзприета като възможен най-обективен и неутрален научен способ, за да се разглеждат някои нерешени или неопределени езикови и междуезикови проблеми в перспектива.

Парадигмата на Клос[редактиране | edit source]

  • Ausbausprache (развитие на езика) - идиом използван самостоятелно по отношение на другите езици. Обикновено това означава, че се приема хипотетично, че даденото наречие е функционално пълноправен език със собствен писмен стандарт, който е независим от другите езици, използва се в различните области на писмената и устна комуникация, като често е и с определен официален статус - официален език. В случая идиомите които не са свързани с "развитието на езика" обикновено се използват само в устната комуникация и при това от ограничен брой хора.
  • Abstandsprache (отстоящ език) - идиом използван по отношение на друг, който е структурно съвсем различен от първия и се счита за отделен език.
  • Dachsprache (покриващ език) - идиом използван да означава стандартния език (Ausbausprache) в отношението му към други идиоми, обикновено в рамките на диалектния континуум. Нерядко този стандартен език покрива или обединява твърде разделечени идиоми (примерно при разни "диалекти" на италиански, немски и китайски), или даже малко свързани такива (латински през Средновековието). Освен това, в различните области на диалектния континуум този своеобразен идиом "покрив" може да има различен статус - примерно политическият статус на македонския език се ползва само на територията на Република Македония, докато македонските филолози разглеждат диалектния континуум на македонския език в рамките на географската област Македония, а даже и извън нея, а българските филолози пък разглеждат различните македонски говори като български диалекти - виж македонска българска книжовна норма.

Обичайно парадигмата се прилага при изследване на йерархично структурираните социолингвистично терминологични понятия в следната последователност за говорната реч:

  1. език
  2. наречие
  3. диалект
  4. говор

По вертикала се разграничава и вертикален езиков континуум (акролект — мезолект — базилект).

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]