Аустенит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Аустенита (или гама фаза на желязото) е металическа не-магнитна алотропна форма на желязото. Аустенита съществува над критичната евтектоидна температура от 730 градуса по Целзий; различните сплави на стоманата имат различни евтектоидни температури. Аустенита носи името на Уилиям Чандлър Робъртс-Аустен (1843-1902 г.).

Алотропия на желязото[редактиране | edit source]

Над 912 и до 1,394 градуса по Целзий алфа желязото преминава през фаза от обемно-центрирана до стено-центрирана решетка на гама желязото в структура, наричана аустенит. То е по-същия начин меко и еластично, но може да отдели значително повече въглерод. Тази форма на желязото се вижда най-вече при чистостоманените оборудвания използвани при болниците и хранителните предприятия.

Аустенизация[редактиране | edit source]

Аустенизацията означава нагряване на желязо, стомана или предмети съдържащи желязо до температура при която кристалната структура се променя от ферит на аустенит. Непълна аустенизация може да доведе до неразтворени карбиди в матрицата.

Вижте също[редактиране | edit source]