Афганистан
| د افغانستان اسلامي جمهوریت جمهوری اسلامی افغانستان Ислямска република Афганистан |
|||||
|
|||||
| Девиз: няма | |||||
 |
|||||
| География и население | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Площ | 647 500 km² (на 40-то място) |
||||
| Столица | Кабул |
||||
| Най-голям град | Кабул | ||||
| Официален език | пущунски език и дари | ||||
| Население | 31,145,923 (на 45-то място) |
||||
| Гъстота на нас. | 43 д./km² | ||||
| Управление | |||||
| Президент | Хамид Карзай | ||||
| Вицепрезидент | Мохаммад Фахим | ||||
| История | |||||
| Независимост | от Великобритания 8 август 1919 |
||||
| Икономика | |||||
| БВП | $ 14,483 млрд (на 117-то място) |
||||
| БВП на човек | 501$[1] | ||||
| Валута | афгани (AFN) | ||||
| Други данни | |||||
| Часова зона | UTC+4.30 | ||||
| Интернет домейн | .af | ||||
| Телефонен код | 93 | ||||
Ислямска република Афганистан (на пущунски: د أفغانستان اسلامي جمهوریت, дари جمهوری اسلامی أفغانستان) е държава в Югозападна Азия без излаз на море. Тя граничи с Иран на запад; Пакистан на юг и изток; Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан на север. Има малка обща граница с Китай. Столицата е Кабул. Понякога е причислявана към страните от Близкия Изток и от Южна Азия поради културните и езикови връзки с повечето свои съседи.
Афганистан буквално означава „земя на афганците“, но в миналото са били използвани други имена за назоваването на нейните земи. В периода между падането на талибанския режим и Лоя джиргата от 2003 г. правителството на САЩ нарича Афганистан Преходна ислямска държава Афганистан. Според новата конституция държавата се нарича Ислямска република Афганистан.
Съдържание |
[редактиране] Наименование
Името Афганистан произлиза от думата „афган“. Предполага се, че понятието присъства в речника на пущуните от началото на ислямския период. Според У.К. Фрейзър Тайлър, Жилет и други учени, първите писмени сведения за думата „афган“ са регистрирани в Худум-ал-Алам през 982 г.
[редактиране] География
Основна статия: Около ¾ от територията на Афганистан е заета от планини. Неголеми площи са заети от равнини. В Афганистан преобладава сухият, субтропичен климат. Средната температура през юли е между 24 и 32 градуса по целзий, а на надморска височина между 2500 и 4000м е –10. Зимата в равнините е мека, неустойчива, средна температура за януари е между 0 и 8 градуса, но на места понякога се понижава до –30. На височина над 3000м снегът се задържа в продължение на 6-8 месеца. Най-голямо количество валежи падат през зимата,но те не са равномерни.
Подземните богатства не са добре проучени. Открити са находища на природен газ, нефт, желязо, цинкови, оловни руди, барит и сяра.
Речната мрежа в Афганистан е разделена неравномерно. Тя е най-гъста в северната и североизточната част на страната. Голяма част от реките са с вътрешно оттичане и само няколко принадлежат към басейна на Индийския океан. Реките имат предимно снежно-ледников режим. В равнините са пълноводни през пролетта, а през лятото намаляват и много от тях изчезват в пясъците.
Растителността е предимно степна и пустинна. Само в планинските райони до границата с Пакистан има неголеми площи с гори от западно хималайски тип: на височина от 2000 до 2400м - вечнозелен дъб,от 3300-3400м - бор, бяла ела, хималайски кедър.
Преобладават горските и пустинните животни. От копитните се срещат муфлони, диви кози и свине, джейрани, от хищните - вълк, хиена, леопард, чакал, от влечугите — костенурки, змии.
[редактиране] История
Макар че съвременната афганистанска държава е основана едва през 1747 година от Ахмад Шах Дурани,[2] страната има древна история, в хода на която попада под влиянието на няколко различни цивилизации. Археологическите изследвания показват, че територията на Афганистан е населявана поне от 50 хиляди години, а земеделските общности там са сред най-ранните в света.
В началото на историческата епоха страната е населявана от индо-европейски народи, сред които скити, бактри, арийци, арахози. През следващите столетия тя последователно попада под властта на от мидийците, персите, Александър Македонски, Селевкидите, индо-гърците, индийците, тюрките и монголците. В по-ново време военни действия в Афганистан провеждат Русия, Великобритания, Съветския съюз и Съединените щати със своите съюзници от НАТО. От друга страна в различни периоди обитателите на Афганистан образуват свои империи, разпростиращи се в съседните части на Иран, Централна Азия и Индийския субконтинент.
[редактиране] Държавно устройство
Конституцията от 2003 година определя Афганистан като ислямска република с разделение на властите на три клона - изпълнителна, законодателна и съдебна. Изпълнителната власт се осъществява от президент, пряко избиран с петгодишен мандат, и назначената от него администрация. От приемането на конституцията постът се заема от Хамид Карзай (избран през 2004 и 2009 година).
Законодателен орган е двукамарното Национално събрание. Долната камара включва 249 депутати, избрани с пряко гласуване. Сегашният състав на камарата е избран през 2005 година на първите парламентарни избори в страната след 1969 година. Горната камара трябва да се състои от 102 представители - 1/3 назначени от президента, 1/3 - от провинциалните съвети и 1/3 - от районните съвети. Към 2010 година районни съвети все още не са избрани, поради което камарата функционира с 68 члена.
[редактиране] Административно деление
Афганистан е административно разделена на 34 провинции (велаяти), като всяка провинция има своя столица и е разделена на няколко района.
Провинциите са:
[редактиране] Население
В Афганистан през 2007 година населението е 31 145 923 души. В страната има около 20 народа, принадлежащи към различни езикови групи. Етническия състав е следния: 40 % - пущуни, 30 % - таджики, 9 % - хазара, 9 % - узбеки, 3,5 % - аймаки, 2,5 % - туркмени, 2 % - белуджи и 4 % други националности. В плодородните долини гъстотата на населението достига 100-120 души на квадратен километър. По-гъсто населени са Бактрийската долина, басейнът на река Кабул, долината на река Герирут, оазисите по река Аргандаб. Южните пустини и високопланинските райони са безлюдни. По-големи градове в Афганистан са столицата Кабул, Кандахар, Херат, Мазари Шариф, Кундуз. В страната има два официални езика – пущунски (пущу, афганистански) и дари (фарси-йе кабули, персийски) - диалект на персийския език.
Сред по-голямата част от населението на Афганистан е разпространен ислямът с неговото сунитско направление. Единствено хазарите, както и част от населението на Бадахшан са шиити. Има малък брой привърженици на зороастризма.
[редактиране] Икономика
Афганистан е една от най-изостаналите и бедни страни в света. Брутният вътрешен продукт е около 11,7 милиарда долара или 416 долара на човек от населението (2008; по номинална стойност). Стопанският живот е силно засегнат от съветската окупация и последвалите продължителни конфликти, но след 2001 година се наблюдава известна стабилизация.[3] Тя се дължи на прекратяването на военните действия, завръщането в страната на около 4 милиона бежанци и притока на външно финансиране, най-вече на инфраструктурни проекти.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/02/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512&s=NGDPD,NGDPDPC,PPPGDP,PPPPC,LP&grp=0&a=&pr1.x=28&pr1.y=5
- ↑ Encyclopædia Britannica. Aḥmad Shāh Durrānī. // Encyclopædia Britannica Online, 2010. Посетен на 19 февруари 2010.
- ↑ Poverty Reduction – Poverty in Afghanistan. // Web.worldbank.org. Посетен на 2009-12-29.
|
|||||||||||||||||
