Война в Афганистан (1979-1989)

Война в Афганистан (1979—1989)
Начало на изтеглянето на съветските войски, 1988 г. Фото Михаил Евстафиев
Период 1979 — 1989 Място Афганистан Резултат Изтегляне на съветската армия
Воюващи страни
СССР Просъветско правителство на Афганистан	Афганистански муджахидини подкрепяни от: САЩ Саудитска Арабия Пакистан Иран Китай Египет Великобритания
Командири
Юрий Тухаринов, Борис Громов, Валентин Вареников, Павел Грачов, Борис Ткач Бабрак Кармал Мухамед Наджибула	Гулбедин Хекматияр, Бурханудин Рабани, Мухамад Наби, Сибгатула Моджадеди, Сайед Гайлани, Юнус Халес, Шах Масуд, Джалалудин Хакани, Абдул Хак Исмаил-хан
Сили
80 — 104,000 съветски военнослужещи 50-130,000 от армията на ДР Афганистан	150,000
Жертви и загуби
14 453 убити , 53 753 ранени	около 3,5 милиона (плюс цивилни)

Войната в Афганистан (1979—1989) е военен конфликт на територията на Афганистан, един от етапите на гражданската война в страната, включващ присъствието на място на военен контингент съветски войски.

В конфликта участват въоръжени сили на просъветското правителство на Демократична република Афганистан от една страна и въоръжената опозиция (муджахидини) от друга.

Борбата е за пълен политически контрол над територията на Афганистан, като в конфликта е пряко намесена армията на СССР, изпратена с решение на Политбюро на ЦК на КПСС, за подкрепа на правителството в Кабул.

В хода на военните действия муджахидините получават подкрепа от специалисти от САЩ , от европейски страни от НАТО, Китай, както и от специалните служби на Пакистан.

Причини

Една от причините за началото на гражданската война в Афганистан е стремежът за подкрепа на просъветското правителство в Кабул, което поддържа концепцията на социализма в страната. Правителството идва на власт в резултат на Априлската революция. То се сблъсква с мощна съпротива срещу неговите политически, икономически и социални стратегии. Отчасти навлизането в страната на съветски войски цели противопоставянето на възможното укрепване в страната на ислямския фундаментализъм, подтикнат от Ислямската революция в Иран през 1979 година.

Съветски части в Кабул, 1986 година.

Падането на просъветското правителство в Кабул би нанесло силен удар по теорията, обхваната от марксистко-ленинската идеология и изповядваща, че обществото се формира винаги от просто към съвършено и от феодализъм към комунизъм. Така политическият удар би се пренесъл върху външнополитическата позиция на СССР, а това е щял да бъде първият подобен неуспех на съветското правителство след Втората световна война.

На теория едно от последствията при успех муджахидините би било разпространението на фундаментализма, което да дестабилизира съветските републики в Средна Азия.

На международно ниво е заявено, че СССР влиза в Афганистан на принципите на „пролетарския интернационализъм“ и в отговор на нееднократните молби на ръководството на страната, и лично от президента Хафизула Амин, за оказване на военна помощ в борбата с антиправителствените сили.

Решението

Окончателното решение за изпращане на военен контингент в Афганистан е взето на 12 декември 1979 година от Политбюро на ЦК на КПСС и е оформено със секретно постановление № 176/125.

Ход на войната

1979

Навлизането на Съветската армия на територията на Афганистан, декември 1979 година.

• 9—12 декември — пристигане в Афганистан на първия „мюсюлмански батальон“.
• 25 декември — колони от съветски части от 40-та армия пресичат афганистанската граница по понтонни мостове, пресичащи река Амударя. Хафизула Амин изразява благодарност към съветското ръководство и дава разпореждане към Генералният щаб на Въоръжените сили на Демократична република Афганистан да се оказва пълно съдействие на настъпващите войски.
• 27 декември — Щурм срещу двореца на Хафизула Амин

Международен отзвук

Външните министри на 34 ислямски държави приемат резолюция, с която заклеймяват съветското нахлуване. Те призовават съветските войски незабавно да се оттеглят от Афганистан.

Декември 1979 - Февруари 1980 - Окупация

Първата фаза на съветското нахлуване включва битки на армията на СССР с различни групи на афганистанската съпротива. Съветската войска нахлува през два сухопътни маршрута и един въздушен коридор, като набързо установява контрол над големите градски центрове и военни бази. Наличието на съветски войски не внася необходимото спокойствие в държавата, а изостря положението. Съветските войници често се сблъскват с градски въстания.

Март 1980 - Април 1985

Войната в този период се развива в нова насока. Съветските войски са окупирали градовете и комуникационните възли, докато муджахидините, разделени на малки групи, водят партизанска война.