Афера Стависки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Аферата Стависки е финансов скандал избухнал в самото начало на 1934 г. във Франция, следствие от машинациите на руския емигрант от еврейски произход Александър Стависки. Скандалът има политически последици за френската Радикална партия, заемаща лявоцентристки позиции.

Скандалът избухва след като е убит Александър Стависки (Серж Александър Стависки), който е посредник при пласирането на фондовата борса на общински облигации без покритие на Байон, чийто емисии са за стотици милиони франкове. Облигациите са закупени основно от застрахователни дружества. Преди емитирането на облигациите без покритие (обезпечени с несъществуващи изумруди на Германската империя), Стависки е "съветвал" министрите на колониите и търговията, а сетне и кмета на Байон като титулярен съветник, като фактите по разследване убийството на Стависки сочат, че той е основна посредническа фигура при аферата.

Световната икономическа криза през 1932/33 г. след Голямата депресия от 1929 г. има опустошително действие върху икономиката на Франция. Разстроения стопански живот на страната, прераства в почти перманентна политическа криза. Сътресенията в страната между 1932 г. и събитията по аферата Стависки от февруари 1934 г. се изразяват в това, че пет френски премиери последователно са принудени да подадат оставка следствие от социално-икономическите събития в страната.

Аферата Стависки срива доверието в лявоцентриските партии и управление, от което се възползва десницата и след една улична демонстрация на 6 февруари 1934 г., завършила с кръвопролитие, поредното и последно в серията левоцентристко правителство на Франция подава оставка. Властта преминава в ръцете на десноцентристка коалиция начело с Гастон Думерг.

Последици[редактиране | edit source]

Самоубийството или убийството на Стависки (който е намерен мъртъв в една вила) засяга голяма част от френския политически елит, и в частност този на Париж. Съдебният процес последвал смъртта на Стависки се води срещу 20 души, и стартира през 1935 г. Обвияеми са вдовицата Стависки, двама леви депутати, но всички са оправдани през следващата 1936 г., като в хода на съдебния процес така или иначе не се изяснява произхода на богатството на Стависки.

Следствие от аферата позициите на левицата във Франция отслабват, а ефекта от аферата има общоевропейско отражение. На власт във Франция идват десноцентриски партии в крак с общоевропейската тенденция - начело на съседните Италия и Германия са съответно Мусолини и Хитлер. След аферата обществеността в страната, както и народа остават дълбоко разделени до края на десетилетието, т.е. до битката за Франция. Моралната катастрофа за левите сили във Франция, следствие от аферата е пълна.

В популярната култура, аферата Стависки е възпроизведена от френския режисьор Ален Рене, който пресъздава в седмото изкуство аферата с филма Стависки. Главната роля на едноименния герой от аферата е поверена на Жан-Пол Белмондо, а на съпругата му Арлет - на Анни Дюпре.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]