Афондаторе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Афондаторе“
на италиански: Affondatore
Снимка на „Афондаторе“ от 1866 г.
Основна информация
Държава:  Италия
Тип: Броненосец
Корабостроителница: Harrison, Милуол, Великобритания
Поръчан: 11 април 1863 г.
Спуснат на вода: 3 ноември 1865 г.
Въведен в експлоатация: 20 юни 1866 г. (ненапълно завършен, поради започналата война с Австрия)
Изведен от експлоатация: 11 октомври 1907 г.
Параметри
Водоизместимост: 4376 тона (пълна)
Дължина: 93,8 m (максимална)
Ширина: 12,2 m
Газене: 6,4 m
Екипаж: 309 (по-късно 356) души
Обхват: 1650 морски мили при скорост 10 възела
Скорост: 12 възела (22,2 км/ч)
Задвижване: 1 парна машина, 8 парни котли
1 винт
Мощност: 2717 к. с. (1,99 МВт)
Броня
Пояс: 127 mm
Палуба: 51 mm
Кули: 127 mm – челна
51 mm – горна
Въоръжение
Оръдия от главния калибър: 2 × 1 – 228 mm
Оръдия от спомагателния калибър: 2 × 80 mm гладкостволни (от 1866 г.)
2 × 1 – 254 mm
6 × 1 – 120 mm
8 × 1 – 57 mm
4 × 1 – 37 mm (след модернизация)
Торпедно въоръжение: 2 торпедни апарата (след модернизация)

„Афондаторе“ (на италиански: Affondatore) е броненосец от Реджа Марина (Кралските военноморски сили на Италия), първият италиански кораб с артилерия в кули. В битката при Лиса на 20 юли 1866 г. с австрийския флот (завършил с решителна победа на австрийците под командването на адмирал Вилхелм фон Тегетхоф), „Афондаторе“ е флагманския кораб на командващия флота, граф Карло Пелион ди Персано. Името на кораба може да се преведе като „потопяващ, потопител“.

Построен е във Великобритания, в корабостроителницата в Милуол (район на Лондон) по италианска поръчка от 1863 г. Кулите му са по проект на Купер Фипс Колз, известен британски корабостроител.[1] В съответствие със съществуващата по това време гледнаточка за тактиката на морския бой, корабът е снабден с таран с дължина 7,8 м[2] и в някои източници се класифицира като броненосен таран или таран с кули.[3] Основното въоръжение на кораба състои от две нарезни дулнозарядни оръдия на фирмата „Армстронг“ с калибър 229 мм (в две еднооръдейни кули), като тежестта на снаряда е 300 фунта (136,2 кг). „Афондаторе“ също така има две гладкостволни оръдия стар образец и няколко малокалибрени оръдия. При построяването на кораба е отчетен опита от морските сражения на гражданската война в САЩ. Броненосецът има две мачти и получава ветрилно стъкмяване на шхуна (скосени платна).[4]

Построяването на кораба се проточва значително, главно поради фалита на фирмата, която го строи и предаването на работата на друга британска фирма. „Афондаторе“ е спуснат на вода през 1865 г., ставайки най-съвременния и мощен италиански кораб, макар че, по някои данни, при изпитанията така и не успява да развие проектна скорост, а газенето се оказва над нормите.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]