Африка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за континента. За римската провинция вижте Африка (римска провинция).

Африка
Africa (orthographic projection).svg
Площ 30 221 532 km²
Население 1 001 320 281 д.
Гъстота 33,0 д./km²
Държави 58
Зав. територии 7
Езици арабски ,
оромо ,
хауса
и други
Градове Кайро ,
Лагос ,
Киншаса ,
Йоханесбург ,
Хартум
и други

Африка е вторият по големина и по население континент в света след Азия. Със своята площ от около 30 221 532 km² (11 668 599 мили²) (включително площта на островите), тя заема 6 % от повърхността и 20,3 % от сушата на Земята, а нейните над 1 000 000 000 обитатели представляват над 14 % от населението на света. Континентът е заобиколен от Средиземно море на север, Суецкия канал и Червено море по протежението на Синайския полуостров на североизток, Индийския океан на югоизток, и Атлантическия океан на запад. Континентът има 53 суверенни държави, включително остров Мадагаскар, редица други островни групи и Сахарска арабска демократична република, държава-членка на Африканския съюз, чиято държавност се оспорва от Мароко.

Африка, по-специално Централна и Източна Африка, е широко разглеждана сред научната общност като мястото, от където произхождат хората и човекоподобните маймуни, както е видно от откриването на най-ранните хоминиди и техните предци, както и по-късно тези, които са на около седем милиона години.

Африка лежи от двете страни на Екватора, което е предпоставка за обхващането на редица климатични зони. Единственият континент, който стига от северния умерен до южния умерен пояс. Меридианът Гринуич също преминава по нейната територия.

Етимология[редактиране | edit source]

Древните римляни я наричали Africa terraземята на африте, заради най-северната част на континента, която днес заема Тунис. Названието може да произлиза финикийското „афар, прах“; или пък от племето африди, които населявали Северна Африка, около Картаген; или пък да идва от гръцкото африке, без студ; или пък от латинското africa, слънчев.

География[редактиране | edit source]

Сателитна снимка на Африка, показваща растителността през август и февруари

Африка се отделя от Европа чрез Средиземно море, свързана е с Азия естествено, но понастоящем границата между двата континента е Суецкият канал. На изток бреговете се мият от Индийски океан, на запад от Атлантически океан. Най-северната точка на континента е нос Рас ал Абиад в Тунис - 37°21′ с.г.ш., най-южната - нос Иглен нос в Република Южна Африка - 34°51′15″ ю.г.ш., най-западната точка на континента е нос Алмади в Сенегал, а при островите Кабо Верде з.г.д. е 17°33′22″. Най-източната точка е нос Рас Хафун в Сомалия - 51°27′52″ и.г.д. Бреговата линия на континента е слабо разчленена и е дълга 26 000 km. По-голямата част от континента е разположена в Източното полукълбо. На континента са разположени 61 политически територии, от които 53 независими държави. Най-голямата е Судан - 10-та в света, следвана от Алжир - 11-та в света. Най-малката държава са Сейшелски острови, а на самия материк - Гамбия.

Континентът по принцип се разделя на четири основни географски региона:

Релеф[редактиране | edit source]

Възвишението Ихарен в планинския масив Ахагар, Алжир

По-голямата част от Африка е разположена върху стабилна зона на Африканската литосферна плоча. Повърхността ѝ е сравнително заравнена от външните земни процеси, но е с голяма надморска височина. По периферията на Африканската плоча са активните зони. По надморска височина континентът се поделя на две части: Северозападна и Югоизточна Африка.

Безспорно най-отличителната планинска система в Африка е разположена на изток — Източноафриканската рифтова система от вулкани — тя се простира от Етиопия (Етиопско плато) до ЮАР (Драконови планини). Част от нея продължава на Арабския полуостров. Планинските вериги са разположени успоредно на бреговата линия, оформяйки масив с формата на кука, простиращ се от Еритрея до Ангола. Други забележителни планини са Атласките в северна Африка, както и масивите Тибести в Сахара, Фута Джалон в западна Африка и Камерунската планинска верига.

Най-високата планина е Килиманджаро с връх Ухуру, висок 5895 m, други планини са Драконови планини, Атласки планини, Рувензори, Етиопска планинска земя, Тибести, Камерун и др. Най-голямата пустиня на Земята е в Африка - Сахара, с площ от 9 000 000 km². Други големи пустини са Намиб, Калахари, Арабска пустиня. В резултат на тектоничното движение се е образувала т.нар. Източноафриканска рифтова долина, чиято средна височина е под морското равнище и където са разположени Великите африкански езера.

Води[редактиране | edit source]

Повечето големи реки се вливат в Атлантическия океан. На африканския континент е най-дългата река на планетата Земя - Нил, дълга 6 695 km. Други големи реки са Конго (Заир), Нигер, Сенегал, Замбези, Оранжева река, Лимпопо, Руфиджи и Убанги. Изворите на Нил и Конго се намират в планините на източна Африка. Големите реки се характеризират с множество бързеи и водопади по горното си течение, но по долното са отлични за транспортни цели. По-малките реки често пресъхват преди да стигнат голям воден басейн, в който да се изтекат.

Разположено между ДР Конго, Бурунди, Танзания и Замбия е второто по дълбочина езеро на ЗемятаТанганика, дълбоко 1 470 m, принадлежащо към Великите африкански езера. Други големи езера са Чад в централна Африка, Виктория, Няса, Рудолф, Мверу и Киву.

Климат[редактиране | edit source]

Образуване на мъгли над екваториална гора. Поглед към вулкана Нирагонго, ДРК

В Африка симетрично на екватора ca разположени екваториален, субекваториален, тропичен, субтропичен климатичен пояс. Тази характерна особеност на географското разположение е причина в различните части на континента да няма големи температурни амплитуди. Въпреки това различията в релефа и въздушните течения са предпоставка за образуването едновременно на екваториални гори, савани, полупустини, пустини.

Най-горещите точки на континента са в Северна Африка, където се намира най-голямата пустиня в света — Сахара. Разредеността на въздуха и високите нива на слънчева радиация в централните части на пустинята са причина през деня температурите да са много високи, а през нощта те да падат до почти минусови стойности. По̀ на юг океанското влияние донякъде допринася за урегулирането на климата и образуването на най-големият полупустинен регион в света — Сахел. В крайните южни и северни части на континента климатът е умерен. Трябва обаче да се отбележи, че най-крайните северни страни са по-горещи и сухи от най-крайните южни, тъй като последните са под благоприятното влияние на Индийския и Атлантическия океан. Във високите планини се установява планински климат. Най-високите планини са част от хионосферата.

Валежните количества са пряко зависими от разположението на слънцето спрямо повърхността и релефа. В тропичните региони валежите са най-обилни, когато слънчевата светлина пада перпендикулярно на Земята или малко след това. Най-обилните валежи са над тропическите гори по Екватора и по горното течение на Нил, но количеството дъжд не достига това на най-влажните места на планетата. Най-оскъдни са валежите над Сахара и Калахари.

Флора, фауна и климат[редактиране | edit source]

В Африка симетрично на екватора ca разположени екваториален, субекваториален, тропичен, субтропичен климатичен пояс. Във високите планини се установява планински климат. Най-високите планини са част от хионосферата. Този климат предразполага към образуването на екваториални гори, савани, полупустини, пустини на континента. Флората и Фауната на Африка са може би едни от най-запазените на Земята. Тук се срещат редица видове, характерни само за този континент. Голямото многообразие от видове се опазва от огромна мрежа от резервати и паркове, предпазващи животните от бракониерство и намеса на човека.Той е най-горещият континент. Валежите в Африка са разпределени много неравномерно.

Природни ресурси[редактиране | edit source]

Африка е богата на природни ресурси.Особено големи са запасите на различни минерални суровини. Експлоатират се големите находища на нефт и газ в Северна и Западна Африка, в Либия, Алжир и Нигерия; на железни руди в Либерия, Мавритания, Гвинея и Габон; на манганови и уранови руди в Нигер и Габон; на боксити в Камерун и Гвинея. Значителни са находищата на въглища, злато и диаманти в Южна Африка, на медни и кобалтови руди в Заирската котловина, на фосфорити в Атласките планини. Хидроенергийните ресурси са около 1/5 от световните. Агроклиматичните и почвените условия позволяват развитие на различна земеделска дейност по долината на Нил, по африканското Средиземноморие и в субтропичните.

История[редактиране | edit source]

Първите сведения за народите на Африка са получени от елинските и римските автори. Те описват съвременните им и по-древни цивилизации на древните африкански народи, най-известни от които са тези на Древен Египет, Нубия и Картаген. В този период северните африкански земи са били част и от Римската империя и държавата на Александър Македонски. През Средновековието информацията за Африка се свързва с арабското нашествие на континента и разпространението на исляма в значителна част от континента.

До този момент представите на европейците за Африка са предимно свързани с легенди, предания и антични източници. Нов етап в историята на Африка е започването на Великите географски открития. Установено от експедициите е, че голямата част от чернокожото население на Африка живее в общества със слабо развита социална и политическа структура. Налице са слаби и нетрайни държавни образувания. Тази среда се оказва добра почва за организиране на колонии от водещите европейски държави от периода на Великите географски открития - Великобритания, Франция, Испания, Португалия, Холандия, а по-късно Германия, Италия и Белгия. Единствената страна непопаднала под колониална власт, но силно зависима е Етиопия. След края на Първата световна война се извършва преразпределение на колониалното влияние в Африка - Германия губи своите колонии. След Втората световна война започва процесът на придобиване на независимост на африканските колонии. Този процес трае до средата на 80-те години на ХХ век. Независимите държави остават крайно зависими от своите бивши метрополии. Това се дължи на слабото икономическо развитие, породено от хищическото използване на ресурсите им, без да се инвестира в развитието на тези територии. Показателен пример за това са бившите португалски колонии, които понастоящем са едни от най-бедните в света - Ангола, Мозамбик, Сао Томе и Принсипи, Гвинея-Бисау.

Друг важен момент от най-новата история на Африка е, че границите между отделните държави не са прекарани съгласно етническо разпределение на народите, а са остатък от политическите взаимоотношения между бившите метрополии. Така етносите биват разделени изкуствено и редица държави са с повишено етническо напрежение, водещо до непрестанни конфликти, допълнително забавящи развитието на континента. Страните от Африка, с изключение на Република Южна Африка, са част от страните на Третия свят.

Вижте също[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Карта на страние в света според индекса им на човешко развитие (ИЧР). С черно са отбелязани страните с най-нисък индекс, повечето от които са в Африка.

Икономиката на страните от африканския континент е най-слабо развитата в света. Основна причина за това е характерът на националните стопанства на повечето държави, които са ориентирани към развитие на първичния сектор. Това екстензивно стопанско развитие е пряко следствие от колониалния период на континента, когато колониите са служели единствено като източник на евтини суровини и в тях не е била добре развивана инфраструктурата. След деколонизацията континентът се превръща в едно от основните идеологически бойни полета в Студената война, и десетките войни породени от конфликта между суперсилите допринасят за допълнителното усложнение на икономическата ситуация. От 54 различни страни на континента, 25 от тях са в списъка на ООН с най-слабо развитите държави.

Бардера, Сомалия. Стотици градове в Африка имат слабо развита (или отсъстваща) инфраструктура.

Днес в основата на повечето африкански икономики стоят екстензивното земеделие, добивът на полезни изкопаеми и някои преработващи отрасли.

Изключение сред африканските държави прави Република Южна Африка, която се счита за единствената развита държава на континента. След падането на режима на апартейд обаче и нейните икономически показатели рязко започват да се влошават. Важно перо от икономиката на някои от африканските държави се явява туризмът. Все повече хора желаят да посетят природните и исторически забележителности. Политическата нестабилност в редица държави обаче възпрепятства цялостното развитие на туризма.

Население[редактиране | edit source]

Населението на Африка е най-бързо нарастващото в света. Според изчисления на ООН, населението на континента се е удвоило между 1982 и 2009 година,[1] а между 1955 и 2009 то се е учетворило.[2] Към края на 2009 г. то вече е било около 1 милиард души.[1] Най-населената страна е Нигерия (160 млн. души), следвана от Египет (ок. 80 милиона) и Етиопия (78 млн. души).

Поради по-слабата икономическа и политическа развитост на повечето държави от континента не е възможно да се предостави и обработи точна информация за нуждите на демографската статистика. Най-голямата раждаемост в света е в Нигер - 50,08 раждания на 1 000 души, което съпоставено с около 10 смъртни случая на 1000 души дава раждаемост от близо 40 промила, или 3,66% годишно нарастване на населението.[3] Средното ниво на естественият прираст в относителен израз за континента е около 25 - 30 . Характерна особеност за демографската ситуация на континента е, че от 2000 г. се наблюдават страни с отрицателен естествен прираст - Ботсуана, Република Южна Африка, Свазиленд и Лесото. Това се дължи на високия процент болни от СПИН в тези страни. В Лесото, Ботсуана и Свазиленд продължителността на живота е под 35 години.

Континентът е слабо урбанизиран. Изключения са северноафриканските страни и РЮА. За континента са характерни няколко огромни градове, типичен пример за псевдоурбанизация. Това са многомилионните Кайро, Лагос, Киншаса, Абиджан и др.

В Африка се говорят множество местни диалекти, но като втори език навсякъде се използва английски и френски. Средната гъстота е 30 души на квадратен километър.

Култура[редактиране | edit source]

Различни издания на Корана в библиотека в Шингети, Мавритания

Културното разнообразие на Африка включва арабската култура от Северна Африка, пренесената от колонизаторите западноевропейска култура и разбира се огромното многообразие на местните културни общности, формирани по етнически признак.

Следи от културите на древни цивилизации са намерени предимно в Северна Африка - районът на Египет, Судан, Либия, Алжир, Тунис и Мароко. В пустинята Сахара в планинските ѝ части са открити рисунки по скалите останали от пещерната епоха - планината Тибести. По-голямата част от чернокожото население не е оставило следи за своята култура в миналато, поради отсъствие на азбука и ниската степен на обществено развитие. Първи сведения за самобитността на африканската култура се придобиват от европейските колонизатори. Важен момент от развитието на африканската култура е пренасянето ѝ в Америка от чернокожите роби, където впоследствие се развива като афро-американска култура.

Религия[редактиране | edit source]

Многообразието от религии е присъщо за Африка. Най-значимо присъствие имат ислямът и християнството. Ислямът е разпространен в северните части на континента, в следствие на арабската експанзия през Средновековието. Тук е застъпено сунитство. Разпространението на християнството започва още по времето на Римската империя. Първо се християнизират жителите на провинция Египет. Днес наследници на тези ранно християнизирани хора се считат коптите. В малко по-късен етап се християнизират и етиопците. Днес по-голямата част от населението също изповядва християнската вяра, като се счита, че тяхната църква принадлежи към източно православния свят. Силното християнизиране на континента по време на Великите географски открития и последвалата ги колонизация на континента. Католицизмът е силно застъпен от испанските, португалските и френските колонизатори. Протестантството се разпространява от англичани и холандци. Въпреки това в наши дни все още значителна част от населението изповядва местни религиозни вярвания и култове към духове, предмети и явления. В Бенин вуду-магията е със статут на официална религия.

Религиозното разнообразие в континента и политическите граници, прокарани на неетническа основа са в основата на редица военни кървави конфликти, съпътстващи развитието на африканския континент през най-новата му история.

Държави[редактиране | edit source]

Име на държавата или територията и знаме Площ
(km²)
Население
(2014 приблизително)
Гъстота на
населението

(на km²)
Столица
Източна Африка
Флаг на Бурунди Бурунди 27,830 10,163,000 322.9 Бужумбура
Флаг на Джибути Джибути 23,000 864,618 22.4 Джибути
Флаг на Еритрея Еритрея 121,320 6,340,000 46.5 Асмара
Флаг на Етиопия Етиопия 1,127,127 86,613,986 75.6 Адис Абеба
Флаг на Замбия Замбия 752,614 15,092,666 15.7 Лусака
Флаг на Кения Кения 582,650 44,360,000 66.0 Найроби
Флаг на Коморски острови Коморски острови 2,170 724,300 346.7 Морони
Флаг на Мавриций Мавриций 2,0404 1,257,900 Порт Луи
Флаг на Мадагаскар Мадагаскар 587,040 20,696,070 35.1 Антананариво
Флаг на Малави Малави 118,480 16,363,000 120.4 Лилонгве
Flag of France.svg Мейот (Франция) 374 212,600 489.7 Мамудзу
Флаг на Мозамбик Мозамбик 801,590 23,700,715 27.0 Мапуто
Flag of France.svg Реюнион (Франция) 2,512 820,136 296.2 Сен Дьони
Флаг на Руанда Руанда 26,338 10,537,222 397.6 Кигали
Флаг на Сейшелски острови Сейшелски острови 455 90,945 192.2 Виктория
Флаг на Сомалия Сомалия 637,657 10,496,000 15.4 Могадишу
Флаг на Танзания Танзания 945,087 44,928,923 43.3 Додома
Флаг на Уганда Уганда 236,040 35,357,000 137.1 Кампала
Централна Африка
Флаг на Ангола Ангола 1,246,700 20,609,294 10.3 Луанда
Флаг на Габон Габон 267,667 1,672,000 5.6 Либревил
Флаг на Демократична република Конго Демократична република Конго 2,345,410 67,514,000 29.2 Киншаса
Флаг на Екваториална Гвинея Екваториална Гвинея 28,051 1,622,000 22.6 Малабо
Флаг на Камерун Камерун 475,440 20,386,800 39.7 Яунде
Флаг на Република Конго Република Конго 342,000 4,448,000 11.7 Бразавил
Флаг на Сао Томе и Принсипи Сао Томе и Принсипи 1,001 187,356 212.4 Сао Томе
Флаг на Централноафриканска република Централноафриканска република 622,984 4,616,000 7.2 Банги
Флаг на Чад Чад 1,284,000 12,825,000 8.0 Н'джамена
Флаг на Южен Судан Южен Судан 619,745 11,296,000 Джуба
Северна Африка
Флаг на Алжир Алжир 2,381,740 37,900,000 14.3 Алжир
Флаг на Египет Египет [4] 1,002,450 83,600,000 82.9 Кайро
Флаг на Западна Сахара Западна Сахара 266,000 567,000 1.5 Ел Аюн
Флаг на Либия Либия 1,759,54046 Триполи 6,602,000
Флаг на Мароко Мароко 446,550 33,077,100 78.0 Рабат
Флаг на Судан Судан 2,505,8104 Хартум 37,077,100
Флаг на Тунис Тунис 163,610 10,777,500 64.1 Тунис
Испански и португалски територии в Северна Африка:
Флаг на Канарските острови Канарски острови (Испания)[5] 7,492 1,694,477 (2001) 226.2 Главни градове: Лас Палмас де Гран Канария,
Санта Круз де Тенерифе
Флаг на Мадейра Мадейра (Португалия)[6] 797 245,000 (2001) 307.4 Главен град: Фуншал
Флаг на Мелиля Мелиля (Испания)[7] 12 66,411 (2001) 5,534.2
Флаг на Сеута Сеута (Испания)[8] 20 71,505 (2001) 3,575.2
Южна Африка
Флаг на Ботсвана Ботсвана 600,3706[9] Габороне 2,024,904
Флаг на Зимбабве Зимбабве 390,580 12,973,904 29.1 Хараре
Флаг на Лесото Лесото 30,355 2,074,000 70.2 Масеру
Флаг на Намибия Намибия 825,418 2,113,077 2.6 Виндхук
Флаг на Южна Африка Южна Африка 1,219,912 52,980,990 40.2 Блумфонтейн, Кейп Таун, Претория[10]
Флаг на Свазиленд Свазиленд 17,363 1,250,000 64.7 Мбабане
Западна Африка
Флаг на Бенин Бенин 112,620 10,323,000 Порто Ново
Флаг на Буркина Фасо Буркина Фасо 274,200 17,322,796 57.4 Уагадугу
Флаг на Гамбия Гамбия 11,300 1,849,000 157.7 Банджул
Флаг на Гана Гана 239,460 24,658,823 99.5 Акра
Флаг на Гвинея Гвинея 245,857 10,824,200 40.9 Конакри
Флаг на Гвинея-Бисау Гвинея-Бисау 36,120 1,704,000 42.5 Бисау
Флаг на Кабо Верде Кабо Верде 4,033 490,875 107.3 Прая
Флаг на Кот д'Ивоар Кот д'Ивоар 322,460 23,202,000 63.9 Абиджан,[11] Ямусукро
Флаг на Либерия Либерия 111,370 4,294,000 30.9 Монровия
Флаг на Мавритания Мавритания 1,030,700 3,460,040 3.0 Нуакшот
Флаг на Мали Мали 1,240,000 15,302,000 10.2 Бамако
Флаг на Нигер Нигер 1,267,000 17,129,076 12.1 Ниамей
Флаг на Нигерия Нигерия 923,768 173,615,000 161.5 Абуджа
Flag of the United Kingdom.svg Света Елена, Възнесение и
Тристан да Куня
(Великобритания)
410 14.4 Главен град: Джеймстаун
Флаг на Сенегал Сенегал 196,190 13,567,338 69.9 Дакар
Флаг на Сиера Леоне Сиера Леоне 71,740 6,190,280 89.9 Фрийтаун
Флаг на Того Того 56,785 6,190,155 106.0 Ломе
Африка Общо 30,368,609 33.0

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Africa population tops a billion. // BBC, 2009-11-18.
  2. "World Population Prospects: The 2004 Revision" United Nations (Department of Economic and Social Affairs, population division)
  3. Списък на страни според нарастване на населението на година, ЦРУ
  4. Египет се счита за трансконтинентална държава, като по-голямата ѝ част е разположена в Северна Африка, а останалата — в Западна Азия
  5. Испанските Канарски острови се считат за част от Северна Африка, защото се явяват по-близо до Африка, отколкото до Европа.
  6. Островите Мадейра се считат за част от Северна Африка, защото се явяват по-близо до Африка, отколкото до Европа.
  7. Испанският ексклав Мелиля е изцяло заобиколен от Мароко и се счита за част от Северна Африка.
  8. Испанският ексклав Сеута е изцяло заобиколен от Мароко и се счита за част от Северна Африка.
  9. USCensusBureau:Countries and Areas Ranked by Population: 2009 [мъртъв линк]
  10. Блумфонтейн е съдебната столица, Кейп Таун е законодателната, а Претория е административната столица на РЮА.
  11. Ямусукро е официалната столица на Кот д'Ивоар, но Абиджан продължава да бъде столица де факто.

Вижте още[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.