Африкански екзархат

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Африканският екзархат, също Картагенски екзархат[1]:с. 343 е административна част от Византийската империя, съществувала от 590 до 698 година. Столицата му е Картаген.

Заема западната част на Северна Африка (старите провинции Африка, Триполитания, Нумидия и Маврeтания) - територията, отвоювана от Велизарий - пълководец на служба при император Юстиниан I, при разгрома на Вандалското кралство, както и островите в Западното Средиземноморие (Сардиния, Корсика, Малта, Балеарските острови), към които се прибавят и силно редуцираните владения на империята в Южна Испания (обект на завоеванията на готи, алани и вандали).

Африканският екзархат е превзет от арабите през 698 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тъпкова-Заимова, Василка и др. Византия и византийският свят. София, Просвета, 2011. ISBN 978-954-01-2427-8. с. 474.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]