Ахароним

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ахаронимите (на иврит: אחרונים; ед.ч. אחרון, Ахарон, «Последни, Късни») са водещите еврейския народ равини и законоучители през ново време.

Определящи периода на ахаронимите събития са изгонването на евреите от Испания, реформацията и изготвянето на Шулхан арух.

Началният период е времето на Великите географски открития и откриването на Новия свят в частност. Тези събития ведно с възникналата реформация вдъхват и в еврейската общност надежда, че след средновековните гонения на евреите, ще настъпи период на относително спокойствие, но християнския свят се чувства застрашен от османците и гледа с подозрение към евреите, понеже султана и първия османски халиф Баязид II приема радушно изгонените от Иберия евреи. Реформацията не е по вкуса на папството и след Трентския събор е „взета на въоръжение” религиозната доктрина на богоубийството. Естествено, според папата османците не са сторили това, а "мерзкото дело" е на онези които турците приемат радушно. Следва контрареформация и учредяването на обществото на Исус.

В периода до началото на просвещението, еврейската общност и юдаизма търпят в Източна Европа най-жестокия погром от православните казаци начело с Богдан Хмелницки. Следва еврейската еманципация, с извеждането на понятието "еврейски въпрос" в глобалното пространството. Еврейството става все по-светско, откъсвайки се все по-дълбоко от наследството на юдаизма с избухването на Великата френска революция. Реминисценцията на Голямата асамблея, под формата на Велик Синедрион по времето на Наполеон Бонапарт придава поне в САЩ и Европа на еврейството от 19 век насетне нов светски ракурс в живота на общностите. С оглед и на него през 1870 г. от първия Ватикански събор е приет религиозния постулат за "непорочното зачатие". На сцената излиза и понятието антисемитизъм, заменило средновековния антиюдаизъм.

Източници[редактиране | edit source]


Времеви показател на ахаронимите в историята на юдаизма