Ахасфер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Ахасфер. За други значения на скитника евреин вижте Скитникът евреин.

Скитникът евреин

Ахасфер (или Ахасвер; Скитникът; още и Вечният евреин или Вечният скитник) е евреин, символ на еврейския народ, който е осъден да се скита далече от отечеството си.

Когато Иисус Христос носел кръста към Голгота и изнемогвал под неговата тежест, поискал да си отдъхне пред дома на евреина Ахасфер, но той го прогонил безсърдечно. Тогава Христос му казал: "Ти ще бъдеш скитник по земята, докато аз се върна". Ахасфер веднага тръгнал да върви и от тогава подтикван от непреодолима сила, той скита непрестанно, без да намери място за отдих.

Легендата[редактиране | edit source]

Легендата за Вечния евреин (както се превежда от немски) /на английски: Wandering Jew; на френски: Juif errant/ се ражда в Свещената Римска империя през 17 век под натиска на възникналата срещу Реформацията - Контрареформация. Своя дан за това дал и Мартин Лутер. След памфлета си "За евреите и техните лъжи", Лутер изразил напълно враждебното си отношение към евреите, предлагайки да им се изгорят синагогите, да се конфискуват еврейските книги и в частност Талмудата, а евреите да се изгонят от германските предели. В своя Schem Hamphoras, Лутер разказва за напразните си опити да покръсти евреите:

... с цел ние, германците, да знаем какво е евреинът... защото да покръстиш евреин е толкова лесно, колкото и да покръстиш дявола. Защото евреинът, еврейското сърце са твърди като дърво, като камък, като желязо, като самия Луцифер. Накратко казано, те са деца на дявола, осъдени да горят в пламъците на ада ...

По-насетне преводача на Библията на немски език пише цинично и за това "как дявола чете евангелието":

Един прокълнат гой като мене не може да разбере как те успяват да са толкова ловки, освен ако не си представи, че когато техният Юда Искариотски се обесил, червата му се разкъсали и всичко в тях изтекло: евреите навярно изпратили слугите си със сребърни съдове и златни кани, за да събират пикнята на Юда и другите съкровища, а след това изяли и изпили тези лайна и по този начин станали така прозорливи, че забелязват в Писанията тълкувания, които нито Матей, нито самия Исай са намерили, а какво остава за нас прокълнатите гои ...

[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. дьо Фонтен, Франсоа. История на антисемитизма, От кръстоносните походи до еманципацията, III.Религиозната враждебност, 4.Реформация и Контрареформация, стр. 62-63. Кама, ISBN 954-9890-29-5, 2002.

Вижте също[редактиране | edit source]