Ахейско княжество
| Ахейско княжество Principato d'Acaia |
|||||
|
|||||
|---|---|---|---|---|---|
|
|||||
Ахейското княжество (п-в Пелопонес) след ІV кръстоносен поход (1204). |
|||||
| География и население | |||||
| Столица | Андравида (1205-1249) Мистра (1249-1262) |
||||
| Официален език | латински, гръцки | ||||
| Религия | римокатолицизъм, православие | ||||
| Управление | |||||
| Форма | васално княжество на Солунското кралство, впоследствие на Латинската империя и Неаполитанското кралство | ||||
| Държавен глава | |||||
| История | |||||
| Други данни | |||||
| Днес част от | |||||
Ахейското княжество е създадено през 1205 година след превземането на Константинопол от участниците в Четвъртия кръстоносен поход. То първоначално е васално на Солунското кралство, а от 1432 година княжеството престава да съществува, тъй като се обединява с деспотство Морея в най-мощната християнска държава на територията на днешна Гърция.
Съдържание |
Територия [редактиране]
Територията на княжеството е незначителна. То обхваща вътрешната част на Пелопонес, Елида, Месения и част от Аркадия, както и няколко пристанища, съседни и подобни на Монемвасия. Географското положение на княжеството е стратегическо, т.к. се явява транзитно и най-близкото до столицата на Латинската империя Константинопол, по пътя на кръстоносците. Княжеството се явява своеобразен базов логистичен лагер на Латинската империя при конфликта ѝ с Никейската империя за византийското наследство след превземането на Константинопол от кръстоносците.
Ахейското княжество е заобиколено отвсякъде с владения на Епирското деспотство и Венецианската република.
Столица [редактиране]
Първоначално столица на Морея е Андравида, докато през 1249 година Вилхелм II Вилардуен не я пренася в Мистра до 1262 година, когато е принуден да я предаде на византийците.
История [редактиране]
Морея, а с нея и Ахея, след превземането на Константинопол от османските турци през 1453 година остава последното независимо християнско владение на Балканския полуостров (ако изключим Йоанитите на остров Родос, Белград и Босна и Херцеговина). Владението пада в ръцете на турците на следващата година (1460) след завоюване на Смедеревското деспотство от Мехмед II Завоевателя през 1459 година.
Последен владетел на Морея, а с нея и на Ахея, е Тома Палеолог, чиято дъщеря София Палеологина сключва династичен брак с великия руски княз Иван III, падайки се баба по бащина линия на първия руски цар - Иван Грозни.
Наследството [редактиране]
Символично наследството и титлата на Морея и Ахея преминават посредством папата за най-силните източна и западна християнски държави през 15 век - Русия и Испания. Дъщерята на последния реално властвал владетел Тома Палеолог става проводница (зестра) на идеята за Третия Рим с център Москва в руските земи, а чрез сина на Тома Палеолог - Андрей Палеолог, Ахейската титла преминава в обединителя на Испания и създател на Испанската империя - Фердинанд II Арагонски.
Владетели [редактиране]
Вижте също [редактиране]
- Езерци
- Милинги
- История на полуостров Морея през Средновековието
- Третия Рим
- Испанско наследство
- Война за испанското наследство
|
||||||||||||||||
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ахейское княжество“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |