Ахелой (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ахелой.

Ахелой
Aheloi dam.jpg
Язовирът край град Ахелой
Общи сведения
Местоположение България
Област Бургас
Община Айтос
Община Бургас
Община Поморие
Дължина 39,9 km
Водосборен басейн 141 km²
Отток 0,7 m³/s
Начало
Място Мангърска река (лява съставяща)
Арнаутска река (дясна съставяща)
Координати 42°40′44.04″ с. ш. 27°23′53.16″ и. д. / 42.6789° с. ш. 27.3981° и. д.
Надм. височина 166 m
Устие
Място Черно море
Координати 42°38′02.03″ с. ш. 27°38′26.16″ и. д. / 42.6339° с. ш. 27.6406° и. д.
Надм. височина 0 m

Ахелой е река в Югоизточна България, Област Бургас — общини Айтос, Бургас и Поморие, вливаща се в Черно море. Дължината ѝ е 39,9 км[1].

Река Ахелой се образува от сливането на реките Мангърска (лява съставяща) и Арнаутска (дясна съставяща) на 166 м н.в. на около 3 км източно от село Бели дол, Община Поморие. И двете реки извират от Айтоска планина, източно от село Дрянковец, Община Айтос, като за начало се приема Арнаутска река. Тече в широка долина, до село Александрово на изток, а след това на югоизток. Влива се в Черно море до къмпинг "Ахелой", на 1,2 км южно от град Ахелой.

Площта на водосборният басейн на река Ахелой е 141 км2. На север границата на басейна ѝ следи билото на Айтоска планина и го отделя от водосборния басейн на Хаджийска река, а на юг — с водосборния басейн на Айтоска река и с малки къси реки, вливащи се директно в Бургаски залив на Черно море.

Реката е със среден годишен отток от 0,7 m3/s при град Ахелой, като максимумът е през февруари и март, а минимумът — август и септември.

По течението на реката са разположени 1 град и 3 села:

Водите на реката се използват главно за напояване, като по течението ѝ е изграден големият язовир "Ахелой".

Край нея се провежда битката между войските на България, водени от цар Симеон и Византия на 20 август 917 г.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 159

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]