Ахелой (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ахелой.

Ахелой
Aheloi dam.jpg
Язовирът край град Ахелой
Дължина 39,9 km
Разположение България
Област Бургас
Община Айтос
Община Бургас
Община Поморие
Образувана от Мангърска река (лява съставяща)
Арнаутска река (дясна съставяща)
42°40′44″ с. ш. 27°23′53″ и. д. / 42.678889° с. ш. 27.398056° и. д.
Надм. в-на на извора 166 m
Влива се в Черно море
42°38′02″ с. ш. 27°38′26″ и. д. / 42.633889° с. ш. 27.640556° и. д.
Надм. в-на на устието 0 m
Водосборен басейн 141 km2
Среден отток 0,7 m3/s (при гр. Ахелой)

Ахелой е река в Югоизточна България, Област Бургас — общини Айтос, Бургас и Поморие, вливаща се в Черно море. Дължината ѝ е 39,9 км[1].

Река Ахелой се образува от сливането на реките Мангърска (лява съставяща) и Арнаутска (дясна съставяща) на 166 м н.в. на около 3 км източно от село Бели дол, Община Поморие. И двете реки извират от Айтоска планина, източно от село Дрянковец, Община Айтос, като за начало се приема Арнаутска река. Тече в широка долина, до село Александрово на изток, а след това на югоизток. Влива се в Черно море до къмпинг "Ахелой", на 1,2 км южно от град Ахелой.

Площта на водосборният басейн на река Ахелой е 141 км2. На север границата на басейна ѝ следи билото на Айтоска планина и го отделя от водосборния басейн на Хаджийска река, а на юг — с водосборния басейн на Айтоска река и с малки къси реки, вливащи се директно в Бургаски залив на Черно море.

Реката е със среден годишен отток от 0,7 m3/s при град Ахелой, като максимумът е през февруари и март, а минимумът — август и септември.

По течението на реката са разположени 1 град и 3 села:

Водите на реката се използват главно за напояване, като по течението ѝ е изграден големият язовир "Ахелой".

Край нея се провежда битката между войските на България, водени от цар Симеон и Византия на 20 август 917 г.

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 159

Външни препратки[редактиране | edit source]