Ахил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ахил.

Статуя на Ахил в Корфу, Гърция

Ахил (на древногръцки Ἀχιλλεύς) е тесалийски герой, най-силният, най-храбрият и най-красивият[1] от гърците, участвали в легендарната Троянска война. Ахил е внук на Еак, син на смъртния Пелей и на морската богиня Тетида.[2] В Илиада е споменат като цар на мирмидонците.

Легендата[редактиране | edit source]

Прорицателят Калхант предсказва на Атридите — братята Агамемнон и Менелай, че те ще превземат великата Троя само ако в похода участва и Ахил. Майка му знаела какво е отредила съдбата на сина ѝ и с всички сили се стараела да предотврати смъртта му. Още докато е дете, тя го потопя в реката Стикс,[3] за да стане неуязвим, но петата му, за която го държи, останала суха и така тя останала единственото му уязвимо място. Оттам и изразът „ахилесова пета“ придобива смисъл на „уязвимо място“.

В детството си носи името Пирисий („Ледения“), но когато огън му изгаря устните, го нарекли Ахил („неуязвим“).[4]. Според други автори, в детството си е наричан Лигирон

Ахил, както и много други герои като Херкулес и Язон, е възпитаван от кентавъра Хирон в планината Пелион.[5]

Възпитание и начало на войната[редактиране | edit source]

Възпитанието си Ахил получава от Феникс, а в лечебното изкуство е обучен от кентавър Хирон. Според други митове, Ахил не владее изкуството да лекува, но излекувал Телеф.[6]

По искане на Нестор и Одисей и според волята на баща си, Ахил се присъединява към похода срещу Троя, водейки 50 кораба[7] (или 60[8]).

Сказание от следомиров цикъл казва, че майка му Тетида, в желанието си да спаси сина си от участие в похода срещу Троя, го скрива при цар Ликомед, владетел на остров Скирос, където той живее, облечен в женски дрехи (там Ахил има връзка с една от дъщерите на владетеля — Дейдамея. По-късно тя му ражда син — Неоптолем, за когото Ахил така и не разбира, заради заминаването си за Троя.). Хитрата уловка разгадал Одисей, който преоблечен като търговец, хвалил пред момичетата в царския двор женски украшения, към които Ахил не проявил интерес, но бил заинтригуван от оръжието му. Така Ахил е разобличен и принуден да се присъедини към похода на гърците.[9]

Според някои автори в началото на похода той е на 15 години, а войната продължила 10 години.[10]. Първият щит на Ахил е изкован от Хефест.[11]

Ахил в "Илиада"[редактиране | edit source]

Ахил превързва Патрокъл (такава сцена в „Илиада“ няма, така че по всяка вероятност, тя е от Киприя)

Ахил е главен герой в епоса „Илиада“.

По време на Троянската война Ахил показва голяма храброст и сразява много войни. На десетата година на войната, след като Агамемнон му отнема красивата пленница Бризеида, отказва да участва повече в сраженията. Едва когато неговият най-близък приятел Патрокъл облича неговите доспехи и е убит от троянския принц Хектор, воден от желание за отмъщение, пак се включва във войната. С новоизкованото от Хефест въоръжение той убива Хектор в двубой.

Смъртта на Ахил[редактиране | edit source]

По време на обсадата на Троя, Ахил убива Пентесилея[12], царицата на амазонките, както и етиопския принц Мемнон, които дошли на помощ на троянците. Убива Мемнон като отмъщение за смъртта на своя приятел (според някои автори, любим) Антилох, сина на Нестор. В поемата на Квинт Смирнски Ахил убива шест амазонки, двама троянци и Мемнон. Според Хигин, той убива Троил, Астинома и Пилемена.[13] Общо убива 72-ма войни.[14]

При убийството на последния той прониква до Скейските порти на Троя,[15] но там стрела, пусната от лъка на Парис, която е ръководена от самия Аполон,[16] го поразила в петата и героят умира. Според някои автори e убит от самия Аполон,[17] или стрела на Аполон, който е приел образа на Парис,[18] или Парис, скрил се зад статуя на Аполон.[19]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Илиада, песен 2, 670–675
  2. Хезиод, Теогония, 1007
  3. Стаций, Ахилеида I 270; Първи Ватикански митограф, I 36, 1
  4. Агаместър из Фарсала, цитират от Йоан Цец; Забележки на Н.А. Чистяков към книгата на Аполоний Родоски, Аргонавтика. Москва, 2001. стр. 213
  5. Еврипид, Ифигения в Авлида, 709
  6. Хигин, Митове, 101
  7. Омир, Илиада, II 685
  8. Хигин, Митове, 97
  9. Хигин, Митове, 96
  10. Аполодор, Митологическа библиотека Е III 14
  11. Еврипид, Електра, 443-475
  12. Хигин, Митове, 112
  13. Хигин, Митове, 113
  14. Хигин, Митове, 114
  15. Аполодор, Митологическа библиотека, Е V 3
  16. Еврипид, Хекаба, 397; Овидий, Метаморфози, XII 597-606
  17. Софокъл, Филоктет, 335; Квинт Смирнски, След Омир, III 98-113
  18. Хигин, Митове, 107
  19. Сервий, Коментари към „Енеида“ на Вергилий III 321; Лосев А.Ф. Митология на гърци и римляни Москва, 1996. стр. 664