Ахмед Хасанейн
|
||||||||
Ахмед Хасанейн паша (на арабски أحمد حسنين باشا) или Ахмед Мохамед ал Маклуф Хасанейн Булаки (на арабски أحمد محمد مخلوف حسنين البولاقى) (31 октомври 1889 - 19 февруари 1946) египетски дипломат, фотограф, писател, пътешественик, олимпийски състезател по фехтовка, съветник на египетския крал Фарук (1936-1952)
Роден в богато и аристократично семейство. В началото на 30-те години на XX в. е назначен от крал Фуад I за наставник и учител на принц Фарук, последния египетски крал (1936-1952)
През 1920 взема участие като топограф в експедицията организирана и възглавявана от англичанката Росита Форбс. Експедицията е организирана и спонсорирана от ордена на сенуситите и е снабдена с писмо от главата на ордена, което трябва да се предаде на техните последователи в оазисите на Сахара. От Бенгази керванът се отправя на юг, изминава над 1000 км и достига до тайнствения център на сенуситите, разположен в група от шест оазиса, където се отглеждат маслини и лозя. Обратно до Средиземно море експедицията се завръща по дряг път, като открива пустинята Каланшо (26 - 30º с.ш., 22 - 24º и.д.) и оазиса Джагбуб (). По пътя Хасанейн извършва маршрутна топографска снимка на напълно неизвестни местности на протежение на повече от 600 км.
През 1923 Хасанейн извършва самостоятелно пътешествие, като достига до оазиса Куфра (), където остава две седмици и се опитва да узнае пътищата на юг от оазиса в пустинята. От сведенията, които събира той си изяснява, че на югоизток на разстояние шестдневен преход се намира малък оазис, а на още четири дни по нататък – друг. В края на април 1923 Хасанейн достига до първия оазис и около него открива масива Аркену (). След четири дни достига до втория оазис, разположен в подножието на масива Ал Увейнат (). След като изследва околните местности, Хасанейн открива на скалите многочислени рисунки на древни племена. По-нататъшния път на юг през безводните пясъци на пустинята се оказва много тежък: поради голямата жега се налага да се пътува само нощем, няколко пъти водачите се изгубват сред безкрайните дюни и скали, на протежение от повече от 400 км срещат само един кладенец. В началото на юни, след като керванът изминава над 2000 км и извършва меридионално пресичане на Либийската пустиня се добират до първото селище в Дарфур на 16º с.ш. и 26º и.д. От там експедицията завива на югоизток, излиза на керванския път и по него достига до Нил и на 1 август се завръща в Кайро.
През септември 1924 докладът му е публикуван в списание "National Geographic", съпроводен с 47 снимки и изработена от него карта. Година по-късно на английски излиза книгата му посветена на това пътешествие, която впоследствие е преведена на арабски и немски език. Британското кралско географско дружество през 1924 го награждава със златен медал за проведените от него изследвания в Сахара.
През 1920 и 1924 взема участие в Олимпийските игри, като състезател по фехтовка.
Източници[редактиране]
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 107. http://www.bookshunt.ru/b31132_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.5
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ahmed Hassanein“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
