Ахмед Хасанейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ахмед Хасанейн
египетски пътешественик
Роден: 31 октомври 1889
Починал: 19 февруари 1946  (на 56 години)

Ахмед Хасанейн паша (на арабски أحمد حسنين باشا‎) или Ахмед Мохамед ал Маклуф Хасанейн Булаки (на арабски أحمد محمد مخلوف حسنين البولاقى‎)‎ (31 октомври 1889 - 19 февруари 1946) египетски дипломат, фотограф, писател, пътешественик, олимпийски състезател по фехтовка, съветник на египетския крал Фарук (1936-1952)

Роден в богато и аристократично семейство. В началото на 30-те години на XX в. е назначен от крал Фуад I за наставник и учител на принц Фарук, последния египетски крал (1936-1952)

През 1920 взема участие като топограф в експедицията организирана и възглавявана от англичанката Росита Форбс. Експедицията е организирана и спонсорирана от ордена на сенуситите и е снабдена с писмо от главата на ордена, което трябва да се предаде на техните последователи в оазисите на Сахара. От Бенгази керванът се отправя на юг, изминава над 1000 км и достига до тайнствения център на сенуситите, разположен в група от шест оазиса, където се отглеждат маслини и лозя. Обратно до Средиземно море експедицията се завръща по дряг път, като открива пустинята Каланшо (26 - 30º с.ш., 22 - 24º и.д.) и оазиса Джагбуб (29°40′ с. ш. 24°30′ и. д. / 29.666667° с. ш. 24.5° и. д.). По пътя Хасанейн извършва маршрутна топографска снимка на напълно неизвестни местности на протежение на повече от 600 км.

През 1923 Хасанейн извършва самостоятелно пътешествие, като достига до оазиса Куфра (24°30′ с. ш. 23°00′ и. д. / 24.5° с. ш. 23° и. д.), където остава две седмици и се опитва да узнае пътищата на юг от оазиса в пустинята. От сведенията, които събира той си изяснява, че на югоизток на разстояние шестдневен преход се намира малък оазис, а на още четири дни по нататък – друг. В края на април 1923 Хасанейн достига до първия оазис и около него открива масива Аркену (22°20′ с. ш. 24°40′ и. д. / 22.333333° с. ш. 24.666667° и. д.). След четири дни достига до втория оазис, разположен в подножието на масива Ал Увейнат (21°55′ с. ш. 25°00′ и. д. / 21.916667° с. ш. 25° и. д.). След като изследва околните местности, Хасанейн открива на скалите многочислени рисунки на древни племена. По-нататъшния път на юг през безводните пясъци на пустинята се оказва много тежък: поради голямата жега се налага да се пътува само нощем, няколко пъти водачите се изгубват сред безкрайните дюни и скали, на протежение от повече от 400 км срещат само един кладенец. В началото на юни, след като керванът изминава над 2000 км и извършва меридионално пресичане на Либийската пустиня се добират до първото селище в Дарфур на 16º с.ш. и 26º и.д. От там експедицията завива на югоизток, излиза на керванския път и по него достига до Нил и на 1 август се завръща в Кайро.

През септември 1924 докладът му е публикуван в списание "National Geographic", съпроводен с 47 снимки и изработена от него карта. Година по-късно на английски излиза книгата му посветена на това пътешествие, която впоследствие е преведена на арабски и немски език. Британското кралско географско дружество през 1924 го награждава със златен медал за проведените от него изследвания в Сахара.

През 1920 и 1924 взема участие в Олимпийските игри, като състезател по фехтовка.

Източници[редактиране | edit source]

  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 107. http://www.bookshunt.ru/b31132_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.5
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ahmed Hassanein“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.