Аце Дорев
|
||||||||
Аце Василев Дорев е български революционер, виден битолски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
[редактиране] Биография
Дорев е роден в село Пътеле, Леринско, тогава в Османската империя, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. Брат е на дипломата Панчо Дорев и първи братовчед на учителя Иван Дорев. Завършва ІV клас в българската прогимназия в Битоля, не продължава образованието си и остава да работи в книжарницата на баща си. Сближава се с учителя Даме Груев, интерниран от властите от Солун в Битоля. Става член на ВМОРО през 1897 година. В 1900 година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет заедно с Георги Попхристов, Васил Пасков, Георги Пешков и Недялко Дамянов. Дорев, който минава за честен и състоятелен човек е избран за касиер на комитета, като изпълнява тази длъжност до и след Илинденско-Преображенското въстание. Георги Попхристов си спомня за него:
| „ | книжар в Битоля, син на богато семейство, бе нежен по природа и възпитание, но като пазител на революционната каса бе незаменим... Аце през цялото време служи честно и беше готов да помага на делото с всичко. Най-много услужваше с пари, особено когато организацията се нуждаеше от големи суми за закупуване на оръжия... Аце Дорев се ползваше с голямо доверие и авторитет между еснафите н града, които бяха тогава около 30. Освен това, като книжар, поддържаше връзки и с учителите в окръга[1]. | “ |
По време на Попставревата афера се намира във Виена по търговски въпроси. На Смилевския конгрес на Битолски окръг в 1903 година е избран за завеждащ информационното бюро в Битоля, което по време на въстанието през лятото дава на европейските журналисти и консули сведения от Щаба за хода на въстанието и за изстъпленията на османците върху мирното население.
В 1906 година властта прави опит да го арестува, но Дорев успява да се укрие и бяга в България. След Младотурската революция в 1908 година се завръща в Битоля и отново се захваща с книжарския бизнес, като участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове. Избран е за делегат от Битоля на учредителния конгрес на организацията в 1908 г. На втория конгрес на организацията през 1909 г. е избран за член на ревизионната комисия на Съюза.[2]
През декември 1909 година, след изпаряването на Хуриета, е арестуван заедно с Георги Попхристов, Георги Николов, Павел Христов, Александър Евтимов и Милан Матов по аферата с убийството на ренегата Йово Йованович.[3] След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.
В 1910 година е отново арестуван по време на обезоръжителната акция, изтезаван, осъден доживот и заточен в Мала Азия, където го заварва избухването на Балканската война.
Освободен е през 1913 г. и с помощта на руския консул в Смирна се връща обратно в Битоля. По време на Първата световна война от 1915 до 1918 г. е член на Битолската окръжна постоянна комисия и помощник-кмет на града. След падането на Битоля през ноември 1916 година се изтегля в Иваневци - новият околийски център, където изпълнява длъжността околийски началник. След края на войната се изтегля в България, но по-късно отново се връща в Битоля.
Умира на 19 септември 1941 година след освобождението на Вардарска Македония.[4][5][6]
[редактиране] Бележки
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 37, 11 декември 1909, стр. 3.
- ↑ Македонски научен институт
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 51.
- ↑ Илюстрация Илинден, октомври 1941, година 13, книга 8 (128), стр. 1-2.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
