Аян Садъков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аян Садъков
Лична информация
Роден
Аян Фаиков Садъков
26 септември 1961 г.
Починал1 юли 2017 г. (55 г.)
Пловдив, България
Ръст174 см
ПостПолузащитник
Юношески отбори
Локомотив Пловдив
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1978 – 1989
1989 – 1991
1992 – 1994
1994 – 1996
Общо:
България Локомотив (Пд)
Белененсеш
Локомотив (Пд)
Ботев (Пд)
185
48
43
20
296
(46)
(9)
(20)
(2)
(77)
Национален отбор
1977 – 1979
1979 – 1981
1981 – 1991
България до 19 г.
България до 21 г.
България
43
25
80
(15)
(6)
(9)
Треньор
2005 – 2006
2008 – 2009
2010 – 2011
2010 – 2013
Локомотив Пловдив
Локомотив Пловдив
България до 19 г.
България до 21 г. (помощник)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Аян Садъков в Общомедия

Аян Фаиков Садъков е бивш български футболист, полузащитник и треньор. Легендарен състезател на Локомотив (Пловдив) и националния отбор. Рекордьор по участия във всички национални гарнитури със 172 изиграни мача. Заслужил майстор на спорта от 1985 г. Най-добре представилия се български футболист на СП-1986. Носител на Купата на Съветската армия през сезон 1982/83 с Локомотив (Пловдив).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 септември 1961 г. в Пловдив. По време на възродителния процес носи името Аньо Садков. Женен, с две деца.

През последните години от живота си страда от тежката болест амиотрофична латерална склероза. На 30 юни 2017 г. е приет в болница в Пловдив с дихателни проблеми. Умира на 1 юли 2017 г. около 14 ч. в интензивното отделение на университетската болница „Св. Георги“ в Пловдив.[1]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Кариера като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Садъков е възпитаник на детско-юношеската школа на Локомотив (Пловдив). Едва на 16 години дебютира в „А“ група през сезон 1977/78 в мач срещу Академик (Свищов) (2:1). Наложен е постепенно в първия състав на черно-белите като играе за родния си клуб в продължение на 12 сезона - до 1988/89 и носи дълго време капитанската лента. След това е трансфериран в португалския елитен Белененсеш, където играе успешно в периода 1989 – 1991. През пролетта на сезон 1991/92 се завръща в Локомотив (Пловдив) като помага на отбора на спечели бронзовите медали в шампионата. В края на състезателната си кариера е привлечен в Ботев (Пловдив) през есента на 1994 г. като записва два сезона и отново печели бронзовите медали през сезон 1994/95.

За родния си Локомотив (Пловдив) записва общо 369 мача вкарвайки в тях 153 гола (228 мача и 66 гола в „А“ група, 122 мача и 74 гола в „Б“ група, 15 мача и 10 гола в турнира за Купата на България и 6 мача и 3 гола в турнира за Купата на УЕФА)[2] Има също 20 мача с 2 гола за Ботев (Пловдив) в „А“ група.

Статуята на Аян Садъков пред стадион „Локомотив“

Носител на Купата на Съветската армия през 1982/83 и Бронзов медалист през 1991/92 с Локомотив (Пловдив). През 1994/95 също печели бронзовите медали с Ботев (Пловдив). Заслужил майстор на спорта от 1985 г. Садъков e 3-ти в класацията за Футболист на годината през 1986 г. На 8-мо място във вечната ранглиста на Локомотив (Пловдив) по изиграни мачове в „А“ група (228) и на 5-то по отбелязани голове (66).

Дебют за националния отбор записва на 28 октомври 1981 г. срещу Бразилия (0:3) в Порто Алегре, а последният му мач е на 26 април 1989 г. срещу Дания (0:2) в София. Садъков носи рекорда за най-много участия във всички национални гарнитури на България – общо 172 мача с 37 отбелязани гола (80 мача и 9 гола за „А“ националния отбор в периода 1981 – 1991 г., 24 мача и 7 гола за олимпийския национален отбор, 25 мача и 6 гола за младежкия състав и 43 мача с 15 гола за юношеския тим).[3] Участва на Световното първенство по футбол през 1986 г. в Мексико и в 4-те мача на България. Играе много силно и опазва без да получи дори жълт картон звездата на Мондиала Диего Марадона в третия мач срещу бъдещия шампион Аржентина. След края на мача по молба на Марадона си разменят фланелките. Обявен е за най-добре представилия се български футболист на шампионата [4] С националната фланелка успява да опази легендарни съперници като Мишел Платини, Енцо Шифо, Драган Стойкович и много други.[5] Един от най-добрите футболисти на България през 80-те години на XX век, оставил трайна следа в националния отбор. Той е единственият футболист, който, въпреки че отборът му се състезава няколко сезона в „Б“ група е несменяем титуляр в националния отбор.

На бенефиса си през 1984 г. Христо Бонев му предава черно-бялата фланелка с номер 8 и го обявява за свой наследник.

Садъков е изключително сърцат футболист с конструкторски качества в средата на терена. Лидер на отбора и добър реализатор.

По инициатива на Фенклуб Локомотив (Пловдив) е издигната скулптура-паметник на стадион „Локомотив“ в негова чест. Това е първата статуя на български футболист в цял ръст. Тържествено е открита на 4 декември 2018 г.[6]

Кариера като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Като старши треньор води любимия си Локомотив (Пловдив) на два пъти – през сезон 2005/06 като завършва 5-ти и през сезон 2008/09, когато завършва 6-ти в първенството. Балансът му като старши треньор на пловдивчани е – 26 победи, 14 равни и 23 загуби при голова разлика 87:89.

Водил е също младежкия национален отбор в периода 20102011 г.

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Отбор Първенство Мачове Голове
1978/пр. Локомотив (Пд) „А“ група 9 1
1978/79 Локомотив (Пд) „А“ група 11 2
1979/80 Локомотив (Пд) „А“ група 20 5
1980/81 Локомотив (Пд) „Б“ група 37 8
1981/82 Локомотив (Пд) „Б“ група 39 17
1982/83 Локомотив (Пд) „Б“ група 31 14
1983/84 Локомотив (Пд) „А“ група 24 10
1984/85 Локомотив (Пд) „Б“ група 41 23
1985/86 Локомотив (Пд) „А“ група 26 12
1986/87 Локомотив (Пд) „А“ група 29 14
1987/88 Локомотив (Пд) „А“ група 28 5
1988/89 Локомотив (Пд) „А“ група 28 4
1989/90 Беленензес Португалска Суперлига 16 1
1990/91 Беленензес Португалска Суперлига 24 4
1991/ес. Беленензес Португалска Суперлига 8 2
1992/пр. Локомотив (Пд) „А“ група 3 1
1992/93 Локомотив (Пд) „А“ група 28 17
1993/94 Локомотив (Пд) „А“ група 12 2
1994/95 Ботев „А“ група 7 1
1995/96 Ботев „А“ група 13 1

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

България

Локомотив Пловдив

Ботев Пловдив

  • Бронзов медалист (1 път) – 1994/95

Индивидуални постижения

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]