Български държавни железници

Български държавни железници
Основана	1885
Седалище	София, България
Служители	15 500 (2009)
Продукти	железопътен транспорт
Уебсайт	www.bdz.bg

„Български държавни железници“ ЕАД (БДЖ) е българска държавна компания, най-големият железопътен оператор в страната. До 2002 г. тя експлоатира и основната част от железопътната инфраструктура в страната, която тогава е отделена в Национална компания Железопътна инфраструктура.

Компанията традиционно разчита за съществуването си на значителни държавни субсидии. През 2008 година, в допълнение към субсидиите за пътувания на определени категории пътници, тя получава и 135,5 милиона лева пряка държавна помощ, но дори и с нея завършва годината с над 9 милиона лева загуба.^[2]

От 90-те години на 20 век БДЖ е подложена на силната конкуренция на автомобилния транспорт. За периода от 1990 г. до 2005 г. се наблюдава сериозно намаление на нейната дейност: 67% по-малък брой превозени пътници, 70% по-малко пътникокилометри, 68% по-малко количество на превозените товари и 63% по-малко тонкилометри.^[3]

[редактиране] История

Първата железопътна линия в днешните български земи е линията Русе - Варна. Построена е от английска компания с главни акционери Уилям Гладстон и братя Баркли през 1865 г. Открита е за движение на 7 ноември 1866 г.; дължината ѝ е 223 км.

През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на дружеството на барон Морис дьо Хирш, а през 1888 г. дружеството е откупено от българската държава. През периода 1870-1874 г. барон Хирш построява жп линията Любимец - Белово, с отклонения Търново Сеймен - Нова Загора - Ямбол. Железопътните линии в Южна България, собственост на барон Хирш, са общо 309,6 км, които от 1909 г. стават държавна собственост.

Законът за проектиране и построяване на железопътната мрежа (1895 г.) определя първостепенните железопътни линии (ширина 1 435 мм) и второстепенните (полунормални — с ширина 750-800 мм).

Електрификацията на българските железници започва от 1963 г. Година по късно е открит и първият удвоен участък между Варна и Синдел.

В съответствие със съвременната практика в Европа през 2002 г. експлоатацията на железопътната мрежа е отделена в самостоятелна Национална компания Железопътна инфраструктура. БДЖ продължава да експлоатира подвижния състав по мрежата, заедно с поддържащите съоръжения. Направени са първи стъпки към демонополизация на пазара, като през 2004 е лицензиран втори железопътен оператор.

[редактиране] Железопътен парк

Мотриса Desiro в Централна гара София

Ел. мотриса Desiro

Парният подвижен състав се състои от 1159 единици,като от тях 1154 са парни локомотиви и 5 парни мотриси. Съответно те вече са заменени с дизелова и електрическа тракция.

Българските държавни железници разполагат с 749 единици дизелов подвижен състав, от тях 642 за нормално междурелсие, 45 за междурелсие 760 мм и 32 дизелови мотриси (25 за нормално междурелсие, 7 за междурелсие 760 мм).

Електрически подвижен състав е 575 единици, от тях 405 локомотива и 170 електрически мотрисни влакове.

Целия тракционен подвижен състав, от учредяването на БДЖ до днес, е разпределен в около 80 серии с приблизително 97 конструктивни разновидности. Най-мощният електрически локомотив през края на 90-те е серия 46, доставен през 1986-1987; построен е в завода ELECTROPUTERE — Craiova с мощност 5400 kW. Локомотивите от тази серия се използват предимно за обслужване на експреси, а сега вече ускорени бързи влакове. Новите немски ел. локомотиви Siemens Dispolok обаче са с мощност 6400 kW.

С подписването на 7 януари 2005 г. на договор между фирмата Сименс Транспортни системи и БДЖ ЕАД, българските железници попълниха състава си с 25 двувагонни дизелови мотрисни влака Desiro Classic. Мотрисите се състоят от два крайни моторни вагона, всеки от които има по една двуосна двигателна талига под кабините на машиниста и обща носеща Якобс-талига между тях. От декември 2007 БДЖ разполагат също с 15 нови тривагонни електрически мотриси Siemens Desiro - серия 30, а от май 2008 и с 10 нови четиривагонни мотриси - серия 31.

Националният железопътен превозвач предлага на своите клиенти пътувания на средни и дълги разстояния със следните категории пътнически влакове : ускорен бърз влак, бърз влак, пътнически влак и крайградски пътнически влак. Ускорените бързи влакове (УБВ) са преки наследници на останалата в миналото търговската категория - "експресен влак". Разписанието на бързите влакове със задължителна резервация се изготвя на базата на задълбочени анализи на пътникопотока по основните железопътни артерии. Основно и ненарушимо правило при изготвянето на графика за движение на бързите влакове със задължителна резервация е условието те да спират на минимален брой гари, което да им осигури максимално бързо придвижване от точка А до точка Б по маршрута им. За експресното движение на тази категория влакове значение имат още доброто техническо състояние на тяговия (локомотивен) и подвижен (вагонния парк) състав, с който разполага железопътния оператор.