Български земеделски народен съюз

Вижте пояснителната страница за други значения на БЗНС.

Партии в България до 1989
Източна Румелия
Либерална партия
Народна партия
до средата на 1880-те
Либерална партия
Консервативна партия
до началото на 1920-те
БРСДП (т.с.)
БЗНС
БРСДП
Народнолиберална партия
Младолиберална партия
Либерална партия
Радикалдемократическа партия
Демократическа партия
Прогресивнолиберална партия
Народна партия
до средата на 1940-те
БКП
БЗНС Пладне
БЗНС Врабча 1
БРСДП
Радикална партия
Демократическа партия
ОНПП
Националлиберална партия
Демократически сговор
Народен сговор
до 1989
БКП
БЗНС

Българският земеделски народен съюз (БЗНС) е българска политическа партия. Създаден през 1899, той се ползва с нарастваща популярност, достигнала своя връх след Първата световна война, когато образува самостоятелно правителство начело с Александър Стамболийски. В средата на 1920-те БЗНС се разделя на няколко крила, положение запазено и до днес. Съюзът е обединен насилствено в периода 1947-1989, когато групите, противопоставящи се на управлението на Българската комунистическа партия, са унищожени.БЗНС е една от най-старите политически партии в Европа.

Съдържание

1 История
2 Крила на БЗНС
3 Участия в държавната власт
4 Участия в изпълнителната власт
5 Видни дейци
6 Органозационна структура на БЗНС 1948-1989 г.
7 Списък на политическите партии и организации, с които БЗНС поддържа Международни контакти в периода 1948-1990 г.
8 Латинска Америка
9 Източници

[редактиране] История

[редактиране] Основаване и първи години

Чешма пред Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в Плевен, издигната в чест на 100-годишнината от основаването на БЗНС

През втората половина на 1890-те започват да възникват първите местни земеделски професионално-просветни организации. Те са пряк резултат на острото недоволство на селските маси от политиката на българските правителства след Освобождението по техните въпроси.Правителството на Васил Радославов прави опит да върне натуралния данък в земеделието.През 1899 Цанко Церковски, организатор на една от тези групи в Мусино, Търновско, публикува „Възвание към българските земеделци“, с което призовава местните организации да се обединят в общ съюз. Идеята е подета от Янко Забунов, който през септември същата година започва да издава вестник „Земеделска защита“.

Учредителният конгрес на БЗНС се провежда на 28—30 дек. 1899 г. в Плевен., а негов лидер става Янко Забунов. През следващите месеци продължават дискусиите за това, дали съюзът да запази професионалния си характер или да се преобразува в политическа партия, за което настоява групата около Димитър Драгиев.

Първоначално организацията има професионално-просветител-ски характер и си поставя за задача борбата против навлизането на спекулативен капитал в селското стопанство, подобряване икономическото положение на селяните и др. Засилващите се социални проблеми в българското общество в края на XIX и нач. на XX в. оказват силно влияние върху идейния облик на БЗНС Негови привърженици участват в селските вълнения и бунтове през 1900 г., а самата организация се включва в парламентарните избори за Народно събрание през 1901 г. ("виканият през с. г. Трети конгрес) обявява съюза за политическа организация. От 1904 г. ръководна роля в БЗНС" играе Александър Стамболийски. който се утвърждава като негов идеолог и водач. Той разработва и първата му програма в духа на аграризма и съсловния принцип, които придават на БЗНС облик на селска съсловна политическа организация. Програмата е приета на Седмия конгрес па БЗНС, състоял се през 1905 г. По силата на възприетия съсловен принцип в неговите редове имат право да членуват всички селяни без оглед на тяхното имуществено състояние. До избухването на Балканската война 1912 1913 г. в неговите редове влизат предимно безимотни и малоимотни селски маси - обстоятелство, което придава твърде демократичен характер на съюза. Той се бори против личния режим на монарха и милитаристичния курс на българските правителства. По-късно в него започват да членуват средни и богати селяни и това нарушава хомогенния му характер. В него се очертават две течения. Едното под ръководството на Ал. Стамболийски продължава да отстоява демократичните традиции на организацията. То се противопоставя на въвличането на България в Първата световна война 1914 1918 г. Другото, възглавявано от Д. Драгиев, изразява интересите на по-заможните селяни и провежда курс на съглашателство с буржоазните и дребнобуржоаз-ните политически партии. Разнородният социален състав на съюза обуславя и по-нататък съществуването на различни политически течения в него. БЗНС посреща с одобрение победата на Великата октомврийска социалистическа революция. Той не одобрява някои мерки на съветското правителство (напр. декрета за земята и др.), но в същото време подкрепя издигнатия от съветската власт лозунг за мир без анексии и контрибуции. Докато Ал. Стамболийски и Р. Даскалов застават начело на Войнишкото въстание 1918 г., Д. Драгиев подкрепя действията на правителството за неговото потушаване. Противоречията вземат особено остър характер на Петнадесетия конгрес (1919 г.), когато преобладаващо влияние придобива левицата, а Д. Драгиев и неговите сподвижници са изключени от съюза. Те се обособяват в отделна политическа организация — БЗНС Стара Загора (Драгиевисти). По същото време от БЗНС се откъсва и една малка групичка около в. „Земеделска правда" начело с Й. Пекарев. Тези отцепвания обаче не се отразяват съществено върху числения ръст на организацията.

[редактиране] След Първата световна война

Отчитайки голямото влияние на БЗНС старите буржоазни политически партии са принудени да го привлекат в своите правителства, съставени след световната война. БЗНС участва със свои представители в кабинета на Александър Малинов (1918 г.) и в правителствата на Т.Теодоров (1918—1919 г.). След като получава най-голям брой депутатски места в парламентарните избори (авг. 1919 г.), неговият лидер Ал.Стамболийски е натоварен от монарха с мандата за образуване на нов коалиционен кабинет Състав: Правителство на България (40). През май 1920 г. е съставено и самостоятелно земеделско правителство. Заставайки начело на управлението на страната, БЗНС става притегателен център не само за бедните и малоимотни селски маси, но и за заможните и богати селяни. Поради това и след изгонването на драгиевистите, от неговите редове и отцепването на групата на Й. Пекарев разнородният социален състав на организацията се запазва. Този факт дава своето отражение в цялостната политическа дейност на земеделското правителство (1919— 1923 г.). От една страна, то се опитва да прокара редица радикални реформи — аграрната, за трудовата повинност (съгласно Ньойския договор е отменена военната повинност и се търсят начини клаузата да бъде заобиколена-това е прототипът на бъдещите Строителни войски), просветната и др., а от друга- потушава Транспортната и общата политическа стачка 1919-1920 г. Във външната си политика полага усилия за нормализиране на отношенията с всички държави. То установява по-близки отношения и със СССР. Обстоятелството, че БЗНС не посяга на частната собственост на българската буржоазия, позволява на реакционните сили твърде скоро да се окопитят и минат в настъпление против земеделското управление. След като всички опити да се свали правителството на Ал. Стамболийски по легален път не успяват и след като надеждите да вземат властта чрез парламентарните избори пропадат окончателно, буржоазните сили начело с монарха се ориентират към подготовката и извършването на държавен преврат с помощта на войската. Те използват и обстоятелството, че от есента на 1922 г. отношенията между БЗНС и БКП се изострят. В резултат на преврата на 9-ти юни 1923 г. кабинетът на Ал. Стамболийски е свален от власт, а той самият и редица други по-видни дейци на съюза са избити. Други са хвърлени в затвора. Трета част, която след потушаването на Юнското въстание (1923 г.) успява да се спаси, е принудена да емигрира зад границата. При това положение организационният живот на БЗНС е временно парализиран. От това се възползуват някои десни елементи, които застават начело на "Временното постоянно присъствие" и се опитват да обсебят ръководството на съюза. Техните усилия обаче срещат съпротивата на лявото течение, което в лицето на П. Д.Петков, Д. Грънчаров,Н. Петрини и др. също активизира своята дейност. То приема предложението на БКП (т. с.) за изграждането на единен фронт против сговористката власт(Народен сговор). Под влияние на това крило една немалка част от членовете и съмишлениците на БЗНС вземат активно участие в Септемврийското въстание от 1923 г. Единодействието между земеделската левица и БКП (т. с.) не е нарушено и след погрома на въстанието. Показател за това е съвместното им участие в редица краища на страната на парламентарните избори през ноември 1923 г. Към лявото течение в съюза гравитират някои от бившите земеделски министри, като напр. Цанко Церковски, К. Павлов и П. Янев, които през януари 1925 г. застават начело на Постоянното присъствие на БЗНС. Правителството на Александър Цанков използва извършения през апр. с. г. Атентат в църквата „Света Неделя“. В последвалия бял терор стават жертва не само членове и съмишленици на БКП (т. с), но и голям брой земеделски дейци. Левицата на БЗНС е изцяло обезглавена: още през юни 1924 г. е убит П. Д. Петков, а по време на априлските събития 1925 г. са ликвидирани Д. Грънчаров, П. Петрини, К. Павлов, П. Янев и др., а Цанко Церковски е хвърлен в затвора. При това положение в съюза излизат на преден план десницата и центристкото течение. Докато водителите на дясното крило се лутат между буржоазните опозиционни сили и сговористкото правителство, центристите се обявяват в опозиция на режима. При все това те не приемат и единодействието с БКП (т. с). Опитват се да провеждат самостоятелна линия под лозунга „ни наляво, ни надясно". Единствена левицата е за ляво ориентиране на БЗНС, но след атентата тя има твърде слабо влияние в съюза. Сериозните разногласия по политическия курс на БЗНС между теченията в него довежда до разцепление на организацията, което се извършва в края на 1926 г.

[редактиране] Разцепление на БЗНС

Най-дясно настроените земеделци се обособяват в самостоятелна организация под името Български земеделски народен съюз „Оранжев" (БЗНС Оранжев)(казионен). Огромната част от земеделската членска маса се групира около Д. Гичев, Г. Йорданов и Константин Муравиев, които застават на центристки позиции. Те полагат основите на БЗНС Врабча 1. Начело на левицата застава Л. Станев. През управлението на втория сговористки режим (1926-1931 г.) БЗНС „Оранжев" еволюира силно надясно. Той завършва своето съществувание през ян. 1934 г., когато се влива в народното социално движение на Александър Цанков.

В БЗНС Врабча 1 фактически се обособяват две крила, но като цяло той е в опозиция на сговористкия режим. Левицата не успява да укрепи своето влияние и остава най-слабото течение в земеделската организация. Постепенно тя се слива с БКП (т. с). Във връзка с предстоящите парламентарни избори през юни 1931 г. БЗНС „Врабча 1" влиза в коалиция с демократи, радикали и едно от крилата на либералите и след изборната победа участва в кабинета на Народния блок със свои представители. Това съдейства за кратковременното укрепване на влиянието му сред традиционния земеделски електорат. Политиката на правителството на Народния блок, която се ограничава преди всичко с реализиране програмните виждания на демократите, предизвиква силно недоволство сред по-голямата част от селското население и става причина за известен отлив на членската маса от редовете на БЗНС Врабча 1. През март 1932 г. се стига и до разцепление и в тази организация. Създаденото още в края на 20-те години течение около в. „Пладне" се обособява в самостоятелна политическа партия под наименованието Български-земеделски народен съюз „Ал. Стамболийски" („Пладне") (БЗНС Ал. Стамболийски, Пладне). През 1933 г. той групира около себе си и други опозиционни групи на БЗНС „Врабча 1" и образува т. нар. Български земеделски народен съюз „О б е д и н е н" ( БЗНС Обединен). Недоволни от политиката на Д. Гичев и неговите сподвижнипи. групата на Г. Марков също се отделя от съюза и образува отделна организация Български земеделски народен съюз (Г. Марков) (БЗНС — Георги Марков).

[редактиране] Отношения с другите партии до 1944 г.

Независимо от своите вътрешни противоречия, обособените земеделски организации заемат изцяло отрицателно отношение към БКП (т. с.) и Работническата партия. От своя страна и БКП (т. с.) и РП имат догматично отношение към БЗНС. Това е и главната причина, поради която в годините на световната икономическа криза не се постига изграждането на единен фронт между тези политически организации. Съществуващото все пак единодействие между тях през този период се дължи главно на сътрудничеството между някои от техните низови организации и отделни лидери. След държавния преврат на 19 май 1934 г. заедно с другите политически партии е забранен и БЗНС. До 9 септ. 1944 г. той води полулегален живот, като по-активна дейност развиват само неговите ръководни органи. БЗНС „Обединен" се разпада на БЗНС ..Ал. Стамболийски" („Пладне") и редица други по-малки групички от рода на .."Селски глас", „Орач" и др. Докато тези групички еволюират надясно към сътрудничество с буржоазните партии и монарха, БЗНС „Ал. Стамболийски" (..Пладне") и БЗНС ..Врабча 1" застават на определени опозиционни позиции. Независимо от това водачите на последното крило продължават да отказват сътрудничеството си на БКП и се ориентират към единодействие с десните буржоазни нефашистки сили. През 1936 г. заедно с пационаллиберали, десни радикали, широки социалисти и Демократическия сговор (крило Андрей Ляпчев) те полагат основите на т. нар. „Петорка". която издига за своя програма възстановяването на Търновската конституция (отменена от режима на деветнадесетомайците). премахването на Закона за зашита на държавата и установяване режим на буржоазна демокрация. БЗНС „Ал. Стамболийски" („Пладне") приема сътрудничеството с БКП и участва в създадения от нея Народен антифашистки фронт (1936 - 1939 г.). По време на партизанските движения на БКП (1941 1944 г.) той продължава това свое сътрудничество с БРП (Българска работническа партия), участва със свои представители в създадения през август 1943 г. Национален комитет на Отечествения фронт, а след 9 септ. 1944 г. в първото отечественофронтовско правителство. БЗНС „Врабча 1" продължава своята линия на единодействие с буржоазните и дребнобуржоазнте нефашистки сили. Макар да се обявява против присьединяването на България към Тристранния пакт 1941 г. и изобщо против цялостната външна и вътрешна политика на режима, отказва да влезе в ОФ, не подкрепя и въоръжената борба на комунистите. Напротив, възглавява (2-8 септ. 1944 г.) последното буржоазно правителство.

[редактиране] БЗНС в периода 1944-1989 г.

След 9 септември 1944 г. започва нов период в историята на БЗНС. На първо място съюзът е възстановен като единна политическа организация, която става главният съюзник и сателит на БРП (к). Свиканата през май 1945 г. Национална конференция одобрява възприетата линия на сътрудничество с БРП (к) и другите отечественофронтовски партии. Срешу тази линия се обявяват някои десни сили в съюза начело с Г. М. Димитров (Гемето). Тази група обаче е малцинство. През лятото на 1945 г. в опозиция на ОФ минава друга една група от БЗНС, възглавявана от Никола Петков. Тя се обособява в отделна самостоятелна организация — Български земеделски народен съюз Никола Петков . Към нея в края на с. г. се присъединява и Димитър Гичев с някои свои сподвижнипи. Една група, възглавявана от Александър Обов, също се обявява против сътрудничеството с отечественофронтовските партии и продължава да отстоява съсловния характер на съюза. През 1947 г. тази група е изгонена от редовете на партията. По същото време във връзка с предприетите от комунистите действия по ликвидиране на опозицията е разтурен и БЗНС (Н. Петков). В края на декември 1947 г. се провежда Двадесет и седмият конгрес на БЗНС. Той потвърждава линията на сътрудничество на съюза с другите отечественофронтовски организации.Съгласно новия устав БЗНС се ръководи от председателя му наречен Секретар на БЗНС и от заместник председателите наречени Секретари на постоянното присъствие на БЗНС, най важния от които е организационния секретар на ПП тъй като се явява вторият в йерархията на БЗНС. За секретар на БЗНС е избран Георги Трайков, който заема този пост чак до 1974 г.който през 1964-1971 г. е председател на Президиума на народното събрание , длъжност равностойна на президент , а през 1974-1989 г. Секретар на БЗНС е Петър Танчев Първи заместник председател на Държавния Съвет и от декември 1989 до март 1990 г. секретар на БЗНС е Ангел Димитров. Организационни секретари на постояммото присъствие са Кирил Клисурски(1947-1951 г.),Николай Георгиев(1951-1958 г.),Петър Танчев(1958-1974 г.),Георги Андреев(1974-1976 г.) и Алекси Иванов(1976-1989 г.). Окончателното идейно-политическо обезличаване на съюза започва от съвещанието на Върховния съюзен съвет, проведено на 31 октомври - 1 ноември 1948 г. В него се взема решение за скъсване със съсловния принцип на организацията и се прокламира нейното по-нататъшно изграждане на "класова основа" като организация на бедните и средните селяни. Приема се и нова програма на съюза за изграждането на социалистическото общество в България и се признава ръководната роля на БКП. Всичко това придава на БЗНС облика на сателитен тип партия. Независимо от това БЗНС приема широко участие в управлението имайки постовете на министър на правосъдието с министри Ради Найденов(1947-1958) , Петър Танчев(1958-1966) и Светла Даскалова(1966-1990), министър на мините и подземните богатства - Кирил Клисурски(1947-1951),Министър на общвествените сгради - Стоян Тончев(1953-1961 г.),Министър на информацията и съобщенията-Стоян Тончев(1961-1968),Хараламби Трайков(1968-1973) ,Георги Андреев(1973-1976) и Пандо Ванчев(1976-1986 г.),Министър на Горите и горската промишленост Янко Марков(1971-1986),както и най важния пост на ниво министър -Министър на земеделието и горите Георги Трайков(1947-1951 г.) ,Алекси Иванов(1986-декември 1988 г.) и Георги Менов(декември 1988 г.-1990 г.).

След Априлския пленум на ЦК на БКП 1956 г. БЗНС взима активно участие в преустройството на селското стопанство и участва в по-нататъшното изграждане на общество по социалистически модел. БЗНС разгръща и известна външнополитическа дейност. Поддържа непосредствени връзки е повече от 50 селски и сродни нему партии и движения в света, участва в редица международни съвещания на аграрните партии, инициатор е и на много международни среши за по въпросите на мира.

[редактиране] Крила на БЗНС

БЗНС (казионен) - наричан официално БЗНС до август 1991 г., когато се преименува на БЗНС-единен
БЗНС Врабча 1 - от 1926
БЗНС "Никола Петков" - с лидер Милан Дренчев (от 1990 до 1992). През ноември 1992 г. се преименува на Български земеделски народен съюз с абревиатура БЗНС, с лидери Анастасия Мозер(от 1992 до 1996), Петко Илиев (от 1997 до 1999) и Георги Пинчев (от 1996 до 1997 и от 1999)
Народняшка земеделска партия „Никола Петков“ - регистрирано от ЦИК на 8 май 2005 г.
БЗНС единен с лидер Ценко Барев.
БЗНС Александър Стамболийски - от 1993, с лидери Светослав Шиваров (до 2005) и Спас Панчев (от 2005), от декември 2005 г. преименуван на Земеделски съюз (ЗС) „Александър Стамболийски“
БЗНС Пладне - наричан официално БЗНС „Александър Стамболийски“
БЗНС - Народен съюз основан през 1997 г.- с лидер Анастасия Мозер, и преименуван на "Земеделски народен съюз" отново с лидер Анастасия Мозер. През 2006 г. за председател е избран Стефан Личев.
Национално сдружение - БЗНС (НС-БЗНС) - от декември 2005 г. преименувано на „Ред, законност и справедливост с лидер Яне Янев.“
БЗНС - партия с име БЗНС и с лидер Георги Пинчев
БЗНС Стара Загора
Обединени земеделци от 2008 г. с лидер Анастасия Мозер, а от 2011 г. Петя Ставрева.

[редактиране] Участия в държавната власт

Държавни глави:
- Георги Трайков, председател на Президиума на Народното събрание (1964 - 1971)
Първи заместник държавни глави:
- Георги Трайков, първи заместник-председател на Държавния съвет (1971 - 1974)
- Петър Танчев, първи заместник-председател на Държавния съвет (1974 - дек. 1989)
- Ангел Димитров, първи заместник-председател на Държавния съвет (дек. 1989 - април 1990)
Заместник държавни глави:
- Кирил Клисурски, заместник-председател на Президиума на Народното събрание (от 1952)
- Николай Георгиев, заместник-председател на Президиума на Народното събрание (от 1958)
- Георги Андреев, заместник-председател на Държавния съвет (1971 - 1973)

[редактиране] Участия в изпълнителната власт

Правителството на Александър Стамболийски (1919 - 1923) е изцяло съставено от дейци на БЗНС.

[редактиране] Премиери и вицепремиери

Министър-председатели от БЗНС са:

Александър Стамболийски (1919 - 1923) и
Константин Муравиев (2 - 9 септември 1944).

В периодите 1944 - 1987 г. и 1990 - 1997 г. заместник-председатели на Министерския съвет (вицепремиери) от БЗНС са:

Александър Обов, заместник-председател на МС (1944-1947)
Георги Трайков (1947-1951), заместник-председател на МС и първи заместник-председател на МС (1951-1964)
Петър Танчев, заместник-председател на МС (1966-1971) и първи заместник-председател на МС (1971-1974)
Алекси Иванов, заместник-председател на МС и председател на Съвета по селско и горско стопанство при МС (1986-1987)
Виктор Вълков, заместник-председател на МС (дек. 1990 - ноем. 1991)
Светослав Шиваров, заместник-председател на МС (1995 - 1997)

[редактиране] Министри

Димитър Гичев, министър на земеделието и държавните имоти (1931-1934)
Никола Захариев, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1934-1935), министър на търговията, промишлеността и труда (1942-1943)
Христо Попов, министър на земделието и държавните имоти (1944)
Асен Павлов, министър на земеделието и държавните имоти (1944-1945)
Никола Петков, министър без ресор (1944-1945)
Александър Оббов, министър на земеделието и държавните имоти (17 август - 29 септември 1945 и 31 март - 22 ноември 1946)
Михаил Геновски, министър на земеделието и държавните имоти (1945-1946)
Георги Трайков, министър на земеделието и държавните имоти (1946 - дек. 1947), министър на земеделието и горите (дек. 1947 - дек. 1948), министър на земеделието (дек. 1948 - ян. 1950)
Ради Найденов, министър на правосъдието (дек. 1947 - 1962)
Кирил Клисурски, министър на мините и подземните богатства (1948-1953)
Стоян Тончев, министър на комуналното стопанство и строителството (1953-1957), министър на комуналното стопанство, строителството и благоустройството (1957-1968)
Петър Танчев, министър на правосъдието (1962-1966)
Светла Даскалова, министър на правосъдието (1966-1990)
Хараламби Трайков, министър на информацията и съобщенията (1971-1973)
Янко Марков, министър на горите и опазването на природната среда (1971-1976), министър на горите и горската промишленост (1976-1986)
Георги Андреев, министър на информацията и съобщенията (1973-1976)
Пандо Ванчев, министър на съобщенията (1976-1986)
Радой Попиванов, министър на народното здраве (1977-1987), министър на народното здраве и социалните грижи (авг. 1987 - дек. 1988)
Алекси Иванов, министър на земеделието и горите (1986; авг. 1987 - дек. 1988)
Георги Менов, министър на земеделието и горите (дек. 1988 - февр. 1990)
Минчо Пейчев, министър на народното здраве и социалнте грижи (дек. 1988 - февр. 1990)
Виктор Вълков, министър на външните работи (дек. 1990 - ноем. 1991)
Васил Чичибаба, министър на земеделието и хранителната промишленост (ян. 1995 - ян. 1996)
Светослав Шиваров, министър на земеделието и хранителната промишленост (ян. - февр. 1996)
Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа (1997 - дек. 1999), министър на земеделието и горите (дек. 1999 - 2001)

[редактиране] От различните БЗНС

от БЗНС "Александър Стамболийски" (1995-1997):
- Светослав Шиваров, заместник-председател на МС (1995-1997), министър на земеделието и хранителната промишленост (ян. - февр. 1996)
- Васил Чичибаба, министър на земеделието и хранителната промишленост (ян. 1995 - ян. 1996)
от БЗНС - Народен съюз:
- Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа (1997 - дек. 1999), министър на земеделието и горите (дек. 1999 - 2001)

[редактиране] При последното правителство

От 2005 Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ като съюзник на „Коалиция за България“ участва в управлението на оглавяваното от нея правителство. Неговият председател Спас Панчев е заместник-министър на отбраната, а началникът на кабинета на министъра на транспорта е заместник-председател и член на Постоянното присъствие на ЗС "А. Стамболийски".

[редактиране] Видни дейци

[редактиране] Органозационна структура на БЗНС 1948-1989 г.

Количество членове: 120 хиляди души
Годишен брой проведени мероприятия: около 2330 заседания и конференции на централните и окръжните активи
Структура на членския състав: 90 хиляди души селски стопани от тях 30 икономисти останалите агрономи ,5хиляди души горски стопани, 10 хиляди работещи в областта на водите и природните ресурси, останалите 20 хиляди души имащи различни други професии- дейци на изкузтвото,лекари, учители и социални работници.