БНТ 2

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Bnt2-3.png

Дата на стартиране 1975 (Втора програма на БТ)
16 октомври 2011 (БНТ 2)
Дата на закриване 31 май 2000 (Ефир 2)
15 октомври 2001 (РТВЦ)
Притежава се от Българска национална телевизия
Формат на картината 4:3 576i (SDTV)
16:9 576i (SDTV)
Език български
Страна Флаг на България България
Статут обществена
Предишни наименования Втора програма (1975-1992)
Ефир 2 (1992-2000)
БНТ Север, БНТ Пирин, БНТ Пловдив, БНТ Море, БНТ София
Седалище София,
ул. Сан Стефано 29
Свързани канали БНТ 1
БНТ HD
БНТ Свят
Уебсайт http://bnt.bg/bg/bnt2
Разпространение
Цифрово ефирно Green tickY
Сателит Green tickYAstra 3B (свободно)
Intelsat 12
Hellas Sat 2
Кабел Green tickY
IPTV Green tickY
Web Green tickY [1]
Хронология
заменил тв канал БТ2
Втора програма, Ефир 2
БНТ Север, БНТ Пловдив, БНТ Море, БНТ Пирин, БНТ София

БНТ 2 е национална обществена телевизионна програма на Българската национална телевизия. Програмата стартира на 16 октомври 2011 г. Тя е наследник на закритата през 2000 г. втора програма на БНТ — Ефир 2. Стартира през октомври 2011 г. на мястото на всички регионални телевизионни центрове на националната телевизия. БНТ 2 излъчва авторски програми, новинарски емисии и спортни събития. В програмата е включен и т.нар. „регионален блок“ с авторски излъчвания на бившите регионални програми. Каналът излъчва още и актуални предавания, чужди сериали и спортни събития, сред които Формула 1, Евро 2012, Олимпийски игри, Национална волейболна лига мъже, Национална баскетболна лига и други.

История[редактиране | edit source]

Втора програма, Ефир 2[редактиране | edit source]

Съгласно Решение на Министерския съвет № 189 от 18 май 1974 г. Втора програма на Българската телевизия е открита на 9 септември 1975 г.[1] През 1992 г. е преименувана на „Ефир 2“.

През 1999 г. Министерският съвет взима решение втората национална телевизионна мрежа да бъде приватизирана. В 21:10 ч. на 31 май 2000 г. Ефир 2 казва „Сбогом!“ на българските зрители с прощалния филм на Екатерина Генова „Ефир 2 — снимка за спомен“. Водещата на предаването „Ах, тези муцуни!“, която работи в Ефир 2 от създаването му, е заснела обзор на съществувалия 25 г. и вече приватизиран канал. След този филм, Ефир 2 излъчва една последна емисия новини, филм и концерта „Само една нощ с Рики Мартин“. 40 минути след полунощ сигналът е изключен. На честотите на Ефир 2 от 1 юни 2000 г. започва да предава частната телевизия bTV.

През есента на 2007 г. се появява информация, според която, във връзка с цифровизацията на ефирното излъчване, БНТ планира да поднови излъчването на втора програма. Това става на 16 октомври 2011г.

Регионални програми[редактиране | edit source]

Пловдив[редактиране | edit source]

Регионалният телевизионен център в Пловдив е открит на 22 март 1971 г. като поделение на Българската телевизия.

Първите самостоятелни предавания започват през април 1993 г. като едночасови програми всеки работен ден преди началото на следобедната програма на Канал 1, за разлика от другите регионални центрове, които излъчват сутрин. Пловдивският център излъчва чрез предавателя на връх Ботев и всички ретранслатори в зоната му, която представлява около 65% от територията на страната.

От април 1998 г. ТВ канал „Пловдив“ излъчва на собствени ефирни честоти за района на Пловдив, по-късно са пуснати и предаватели за Смолян и Кърджали. Програмата първоначално е от 18:00 до 22:00 часа, а от 6 март 2006 г. се излъчва от 17:00 до 23:00 часа. От 2008 г. излъчва осемчасова програма — от 16.00 до 24.00 часа, под новото име „БНТ Пловдив“. През октомври 2011 г. на честотите на „БНТ Пловдив“ започва излъчване новия канал „БНТ 2“.[2]

Варна[редактиране | edit source]

Регионалният телевизионен център във Варна е открит на 9 септември 1972 г. като поделение на Българската телевизия.

От 2 май 1993 г. РТВЦ Варна започва излъчването на регионални програми, сутрин от 7:30 до 8:30 ч. на честотите на Канал 1 по българското Черноморско крайбрежие.

През 1998 г. стартира и самостоятелното излъчване на ТВ канал „Море“ като програмата му се излъчва от 17:00 до 23:00 часа за регионите на Варна и Бургас, в следващите години са включени и предаватели за Добрич и Шабла. От септември 2007 г. Програма „Море“ на РТВЦ Варна се излъчва всеки ден от 16.00 до 24.00 часа. През 2008 г. наименованието на канала е променено на „БНТ Море“, а през октомври 2011 г. на честотите му започва излъчване новия канал „БНТ 2“.[3]

Русе[редактиране | edit source]

Регионалният телевизионен център в Русе е открит на 12 февруари 1973 г. като поделение на Българската телевизия.

През април 1993 г. РТВЦ Русе започва ежедневно излъчване в рамките на сутрешния блок на Канал 1. Програмата е от 7:30 до 8:30 в делнични дни и от 8:30 до 9:30 — в празнични.

След 1998 г. ТВ канал „Север“, вече на собствени честоти, излъчва ежедневно от 18:00 до 22:00 ч., а от 6 март 2006 г. се програмата има се излъчва от 17:00 до 23:00 часа за регионите на Русе, Силистра, Разград и Велико Търново.

От септември 2007 г. Програма „Север“ на РТВЦ Русе се излъчва всеки ден от 16.00 до 24.00 часа. През 2008 г. наименованието на канала е променено на „БНТ Север“, а през октомври 2011 г. на честотите му започва излъчване новия канал „БНТ 2“.[4]

Благоевград[редактиране | edit source]

Регионалният телевизионен център в Благоевград е открит на 9 септември 1975 г. като поделение на Българската телевизия.

На 20 април 1993 година стартира и ТВ канал „Пирин“. Програмата излъчва от 18 до 22 часа публицистични, документални и забавни предавания, половината от които са собствена продукция на центъра. След 6 март 2006 г. програмата на ТВ канал „Пирин“ се излъчва ежедневно от 17:00 до 23:00 часа. От септември 2007 г. Програма „Пирин“ на РТВЦ Благоевград се излъчва всеки ден от 16.00 до 24.00 часа. През 2008 г. наименованието на канала е променено на „БНТ Пирин“, а през октомври 2011 г. на честотите му започва излъчване новия канал „БНТ 2“.[5]

София[редактиране | edit source]

На 10 юни 2010 г. на БНТ е издадена лицензия за регионален телевизионен канал „БНТ София“. Предвиждало се е новия канал да се излъчва ефирно аналогово в региона на град София. Неколкократно началната дата на разпространение е отлагана поради невъзможност на БНТ. В края на септември националната телевизия взема решение да обедини регионалните центрове в БНТ 2, като това включва и лицензията за БНТ София. От февуари 2012 аналоговото излъчване за София е преустановено заради новият план за преход към цифрова ефирна телевизия. [6]

Логотипи[редактиране | edit source]

Bnt2 history.png

Ефирна цифрова предавателна мрежа[редактиране | edit source]

Crystal Tv.png
 • Честоти на MUX 3  • БНТ 2  •
Телевизионни канали  •       •       •       •       •
Радио станции
Предавателна DVB-T мрежа в България
  BUL01 - Видин 53 Белоградчик, Берковица, Видин, Враца, Гъмзово, Елисейна, Козлодуй, Лом, Мизия, Монтана, Оряхово, Чипровци
  BUL02 - Плевен 41 Априлци, Байкал, Белене, Български извор, Гулянци, Етрополе, Калейца, Кнежа, Ловеч, Луковит, Мездра, Никопол, Новачене, Орешак, Петърница, Плевен, Правец, Роман, Тетевен, Троян, Червен бряг, Ябланица
  BUL03 - Русе 58 Бутово, Бяла, Велико Търново, Ветово, Габрово, Горна Оряховица, Дебелец, Дряново, Елена, Златарица, Килифарево, Козловец, Опака, Плачковци, Полски Тръмбеш, Русе, Свищов, Севлиево, Сеново, Стражица, Трявна, Цар Калоян, Ценово
  BUL04 - Шумен 51 Алфатар, Велики Преслав, Върбица, Главиница, Каолиново, Каспичан, Котел, Нови Пазар, Попина, Попово, Разград, Силистра, Смядово, Соколарци, Тутракан, Търговище, Шумен
  BUL05 - Варна 27 Белослав, Бяла, Варна, Генерал Тошево, Девня, Добрич, Дългопол, Кайнарджа, Константиново, Обзор, Провадия, Тервел, Шабла
  BUL06 - Бургас 55 Айтос, Ахтопол, Бургас, Българово, Каблешково, Малко Търново, Несебър, Приморско, Факия, Царево
  BUL07 - Стара Загора 64 Градец, Елхово, Карнобат, Мъглиж, Нова Загора, Сливен, Стара Загора, Твърдица
  BUL08 - Кърджали 45 Димитровград, Джебел, Ивайловград, Кърджали, Маджарово, Маказа, Свиленград, Тополовград, Харманли, Хасково
  BUL09 - Пловдив 41 Белово, Ветрен, Долна баня, Душанци, Казанлък, Карлово, Клисура, Копривщица, Костенец, Момин проход, Панагюрище, Пловдив, Стрелча
  BUL10 - Смолян 58 Ардино, Баните, Барутин, Батак, Борино, Брацигово, Велинград, Девин, Дорково, Доспат, Златоград, Лъки, Мадан, Михалково, Неделино, Рудозем, Света Петка, Смилян, Смолян, Сърница, Триград, Хвойна, Чепеларе
  BUL11 - София 52 Бобов дол, Брезник, Годеч, Гюешево, Драгоман, Дупница, Земен, Ихтиман, Кюстендил, Лакатник, Самоков, Своге, София, Трън
  BUL12 - София-град 52 София
  BUL13 - Благоевград 33 Благоевград, Бобошево, Гоце Делчев, Елешница, Кресна, Мелник, Разлог, Рила, Симитли, Якоруда
  BUL14 - Варна-град 27 Варна
  BUL15 - Странджа 55 ///
Редактирай MUX 1  • MUX 2  • MUX 3



Източници[редактиране | edit source]

  1. Иванова, Поля. Основни етапи в развитието на Българската национална телевизия (1959-1989), - В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65 годишнината на професор Любомир Огнянов, София 2006, с. 698.
  2. http://www.cem.bg/download.php?id=3221
  3. http://www.cem.bg/download.php?id=3219
  4. http://www.cem.bg/download.php?id=3220
  5. http://www.cem.bg/download.php?id=3222
  6. http://www.cem.bg/download.php?id=3193