БТ (танк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
BT - 5.jpg
БТ-5
Тактико-технически данни
тип
опитен образец 1931 г.
на въоръжение от 1933 г.
на въоръжение в СССР 
дължина 5,8 м
ширина 2,23 м
височина 2,24 м
тегло 11,9 т
окачване тип „Кристи“
макс. скорост 53 км/ч (по шосе)
20 км/ч (прес. терен)
запас от ход 150 км (по шосе)
{{{запас от ход по пресечен терен}}} км (прес. терен)
широчина на ров 2,39 м
вертикално препятствие 0,8 м
основно въоръжение 45-мм 20K Обр.1938
допълнително въоръжение 1 x 7,62-мм ДТ
броня 13 мм
силова установка 12-цилниндров,бензин М-5
365 к.с. (272 kW)
екипаж 3 души

БТ (на руски: Быстроходный танк) е серия от съветски танкове, които са произведени в голямо количество в периода 1932-1941 г. Бронята им не е особено укрепена, но достатъчно за времето си. В компенсация на това те са били много по-мобилни от повечето танкове от онзи период.

История[редактиране | edit source]

През юли 1929 г. съветското правителство утвърждава първата програма за развитие на танкостроенето в страната. В програмата е предвидено на въоръжение в Червената армия да бъдат въведени танкети, леки танкове, бронеавтомобили, самоходна артилерия, гъсенични бронетранспортьори и други специални машини.

В края на ноември с.г., поради изоставането на съветската промишленост при разработката на танкове собствено производство, е взето решение да се комадироват в чужбина представители на съветските военно ведомство и военна промишленост за запознаване с танкостроенето на страните с традиции в тази област и получаване на техническа помощ.

В края на 1929 г. комисия начело с началника на Управлението за механизация и моторизация на Червената армия Халепски заминава в чужбина. Посещават Германия, Чехословакия, Франция, Великобритания и САЩ. След задълбочени анализи на видяното е решено да бъдат закупени образци на американските танкове Т-1 и Е-1. Последвалите преговори се провалят поради високата цена и голямата партида машини, предложена за закупуване от американците (50 броя). В това си пътуване Халепски се запознава с американския конструктор Уолтър Кристи и с неговия танк М1931. Първоначално танкът не прави особено впечатление на руските емисари.

След неколкократни срещи и съгласуване на редица въпроси СССР купува от Кристи 2 усъвършенствани прототипа на танково шаси М1930. Много автори правят грешка като твърдят, че руснаците купуват прототип на танка М1931. Основната причина да бъде купено шасито е обещанието на Кристи да осигури техническа помощ при усвояване на производството, да бъде предадена цялата техническа и технологическа документация за танка, да посети СССР за 2 мес. и да окаже помощ на място, както и съгласието на американците руски инженери да бъдат обучени в завода на фирмата в Рауей.

На 28 април 1930 г. е подписан договор между U.S. Wheel Track Layer Corporation и „Амторг“ (търговска организация, представляваща СССР в САЩ), в който е фиксирано следното „...да достави 2 военни танка на обща стойност 60 000 долара. Доставката на танковете трябва да стане не по-късно от 4 мес. след подписването на договора.“ В договора е фиксирана доставка на резервни части на стойност 4 000 долара и даване право на производство, продажба и използване на танковете в СССР за срок от 10 год. За продажбата на правата за производство на Кристи допълнително са платени 100 000 долара. 2-та прототипа М1930 са изпратени в СССР в края на декември 1930 г. и пристигат в началото на 1931 г.

Още при купуването на американския прототип възниква въпросът какъв индекс да бъде присвоен на новата машина. До този момент всички индекси до Т-34 вече са заети. Взето е решение на танка да бъде присвоен 1 от 2-та индекса "СТ" (на руски: скороходный танк) или "БТ" (на руски: быстроходный танк).

БТ-2

След пристигането им в СССР танковите шасита са подложени на щателно заводско техническо изследване, продължило до края на април 1931 г. През май е взето решение разработката на танка и производството му да бъдат поверени на Локомотивостроителния завод в Харков, като същевременно са изпратени за полигонни изпитания. Поради липсата на купола на шасито е монтиран баласт с тегло 800 кг. Изпитанията продължават от 16 май до 13 юни 1931 г. Въпреки някои недостатъци комисията дава положителна оценка на танковото шаси и го препоръчва за внедряване в производството. Танкът е одобрен за производство от съветското правителство под индекса БТ-2.

Производството започва в ЛСЗ в гр. Харков, Украйна. Работната техническа документация е готова до средата на юни 1933 г.

БТ-7

На основата на машината на Кристи в СССР е създадено цяло семейство машини, включващо серийно произвежданите танкове БТ-2, БТ-5, БТ-7 и редица опитни образци. Танкът се явява основа за създаването на цял комплект от новости и оригинални решения в руското танкостроене. Производството на танковете от серията БТ е спряно през есента на 1940 г. До този момент са произведени общо 8060 танка от различни модификации. Придобитият опит при производството му е използван при разработването на танка Т-34. На 1 януари 1941 г. в Червената армия на въоръжение има 7463 танка БТ.

Устройство[редактиране | edit source]

Бойно използване[редактиране | edit source]

Модификации[редактиране | edit source]

  • БТ-1 - прототип на У. Кристи.
  • БТ-2 модел 1931 г. - въоръжен с 37 мм оръдие Б-3. През периода 1932 - 1933 г. са произведени над 600 машини. Танкът е произвеждан с различни варианти на въоръжение - с 1 или 2 картечници ДТ, само с оръдие и с оръдие и картечница.
  • БТ-5 - въоръжен с 45 мм оръдие 20K Обр.1938 (115 снаряда) и сдвоена картечница. В периода 1933 - 1934 г. са произведени 1 621 машини.
  • БТ-5А - въоръжен със 76 мм оръдие (105 снаряда) и сдвоена картечница. През 1934 г. са произведени неголям брой машини. Използван е за артилерийска поддръжка от втори ешелон на настъпващите леки танкове.
  • БТ-5РТ - в периода 1933 - 1934 г. са произведени 263 машини.
  • БТ-5/В-2 - през 1939 г. са произведени 5 машини.
  • БТ-7 - Произведени са две серии - с цилиндрична и конична купола. Монтиран е авиодвигател М-17Т. В периода 1935 - 1939 г. са произведени 2596 машини от двете серии.
  • БТ-7РТ - в периода 1935 - 1939 г. са произведени 2 017 машини.
  • БТ-7М - въоръжен с 45 мм оръдие и сдвоена картечница. Монтиран е дизелов двигател. В периода 1938 - 1940 г. са произведени 788 машини.
  • БТ-7А - въоръжен с 76 мм оръдие (50 снаряда) и зенитна картечница. През 1934 г. и в периода 1936 - 1938 г. са произведени 156 машини.
  • СБТ - сапьорен танк-мостопоставач. Произвеждан в периода 1935 - 1936 г.
  • БХМ-2 или БХМ - химически и огнеметен танк.
  • ХБТ-7 или ХБТ-Ш - химически и огнеметен танк. Опитен образец (1936 - 1937 г.)
  • БТ-ИС - опитен образец-модификация на БТ-5 с подобрения в ходовата част. Произведена е една машина през 1937 г.
  • БТ-20 или А-20 - опитен образец (1939 г.)
  • ОТ-7 - химически и огнеметен танк. Опитен образец (1940 - 1941 г.)
  • БТ-СВ-2 - опитен образец-модификация на БТ-5 с подобрения на бронезащитата и двигателя. През 1937 г. са произведени 2 машини. (СВ - Сталин-Ворошилов)
  • БТ-ТТ - телеуправляем танк. Няколко опитни образци в периода 1939 - 1941 г.
Тактико-технически данни на някои от моделите БТ
Тактико-технически данни
Танк Тегло
т.
Екипаж Габарити
м.
Въоръжение Скорост
км/ч
Препятсвие Запас
от ход
Двигател
БТ-2 11 2 5,5x2,23x2,17 оръдие: 37-мм Б-3
картечница: 1 x 7,62-мм ДТ
шосе: 52
грунт: 22
наклон: 32°

крен: 30°
окоп: 2,25 м.
стена: 0,55 м.
ров: 0,85 м.

160 км. М5-400 ; 365 к.с.

(12-цилн., бензин)

БТ-5 11,9 3 5,8x2,23x2,24 оръдие: 45-мм 20K Обр.1938
картечница: 1 x 7,62-мм ДТ
шосе: 53
грунт: 20
наклон:

крен: 30°
окоп: 2,39 м.
стена: 0,8 м.
ров: 0,85 м.

160 км. М5 ; 365 к.с.

(12-цилн., бензин)

БТ-7М 14,65 3 5,66x2,29x2,45 оръдие: 45-мм 20K Обр.1938
картечница: 2 x 7,62-мм ДТ
шосе: 62
грунт: 32
наклон: 36°

крен: 30°
окоп: 2,5 м.
стена: 0,75 м.
ров: 1,2 м.

520 км. В-2 ; 500 к.с.

(12-цилн., дизел)

Външни препратки[редактиране | edit source]