Бабадаг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бабадаг
Babadag
— град —
    Герб
Бабадаг в края на 19 век.
Бабадаг в края на 19 век.
Бабадаг (Румъния)
Red pog.png
Бабадаг
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Тулча
Надм. височина 21 m
Население (2002) 10 037 души
Бабадаг в Общомедия

Бабадаг (на румънски: Babadag) е град в окръг Тулча, Северна Добруджа, Румъния.

История[редактиране | edit source]

След турското завоевание, с указ на Баязид II в 1484 г. селището е обявено за административен център на Добруджа, но в 1677 г. за такъв е избрана Силистра. До края на турското робство населението на града и околността е най-вече българско[1]. Местните българи са били изключително богати – някои от тях са имали до 4-5 000 глави добитък. Градът е тясно свързан с Българското национално възраждане. В близките села учителства Васил Левски. Поп Харитон първо е свещеник там, а след това излиза с чета в Бабадашката планина. В средата на 19-и век е построена българската църква “Св. Димитър” в Бабадаг. Стенописите на български език в храма са заличени през 1989 г. Интересен знак от възрожденската епоха е надгробието в черковния двор на млад българин от средата на XIX век. Епитафията му ни дава представа за народната поезия в тази епоха: “И тук се пътниче поспри, и помен жалостен стори, на тоз дето тук в мрачен ров, лежи Петър Тодоров. У Шумен той се е родил, в Бабадаг се преселил и в 19-тата година на онзи свят премина – 6 март 1863 г."

След Берлинския договор в 1878 г. започва румънската колонизация.[2].

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Бабадаг са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Посрещане на българските министри в Бабадаг

На 1 септемрви 1916 г. българската войска настъпва в Добруджа. До края на годината командваната от ген. Колев I-ва конна дивизия в състава на III-та българска армия разгромява в няколко сражения руските и румънски части и освобождава Мангалия, Кюстенджа и на 18 декември 1916 е освободен Бабадаг. В двора на храма “Св. Димитър” е българското военно гробище. Тук са погребани около 40 войници от Трета армия, загинали в битката за освобождение на Бабадаг през 1916 г. Гробището днес е заличено. През 1917 г. българските граждански власти в Бабадаг издигат в гробището военен паметник. Неговият постамент все още стои, но върху българския надпис е поставена плоча на румънски език. Под нея се четат отделни букви от кирилския текст.

В Бабадаг излиза българският вестник „Добруджа“. През 1917 г. и 1918 г. градът е избран за седалище на заседанията на Първия велик добруджански народен събор и Втория велик добруджански народен събор, провъзгласен за Първо добруджанско областно събрание, които със специален меморандум, петиции и телеграми обявяват волята на населението за присъединяване на цяла Добруджа към България. С решенията им е създаден Централен Добруджански народен съвет и са изградени Местни народни комитети като органи на гражданската власт в градовете и по-големите села.

Съгласно Берлинския протокол градът заедно с цяла Добруджа става част от територията на Царство България. С Ньойския договор Антантата предава областта към Румъния, но населението тук остава изключително българско до 1940 г., когато по Крайовския договор е принудително изселено от румънската власт.

Външни препратки[редактиране | edit source]

((ro)) Официален сайт

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Научна експедиция в Добруджа 1917 г. Доклади на университетски и други учени София 1918
  2. научна експедиция в Добруджа 1917
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827.