Баба Вида

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за замъка-цитадела във Видин. За градската крепост на Видин вижте Видинска крепост.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вида.

Баба Вида
Baba Vida Klearchos 1.jpg
Снимка на крепостта отвън
Баба Вида (България)
Black pog.svg
Баба Вида
Информация
Страна Флаг на България България
Териториална единица Област Видин
Местоположение гр. Видин
43°59′08.16″ с. ш. 22°52′38.28″ и. д. / 43.9856° с. ш. 22.8773° и. д.
Време на основаване Средновековие
Строителство 10 век
Известни обитатели цар Иван Срацимир
Съвременен статут музей, отворена за посетители, част от Стоте национални туристически обекта на БТС - №13
Съвременно състояние запазена
Собственик държавна
Баба Вида в Общомедия
Макет на крепостта (гледана от юг, откъм река Дунав)
Изглед от горното ниво
Изглед от вътрешния двор
План на крепостта (реката е отдясно)
Възстановка в музея
Възстановен таран в крепостта
Летният театър

Баба Вида или Бабини-Видини кули е средновековна крепост във Видин. Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Името Баба Вида, с което е известна днес, произхожда от народна легенда.

Крепостта е служела за защита на местния владетел и на целия град Видин през почти цялото Средновековие.

География[редактиране | edit source]

Баба Вида е разположена на големия завой на река Дунав при град Видин.

Значително е разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите, построени по онова време, са останали неразрушени. Тя е най-укрепената част от Видинската градска крепост - наричана от турците Девствената крепост поради това, че никога не е била завземана със сила.

В днешния си вид крепостта разполага с двор с площ над 5 декара. Състои се от 2 основни стени (в 2 концентрични четириъгълника) и 4 кули. Външните стени са опасани с ров с вода, над който е имало повдиган мост (сега е каменен) към входа на крепостта.

История[редактиране | edit source]

Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век на място, където преди това е имало древноримски наблюдателен пункт. Установени са няколко периода на строителство.

Крепостта застъпва мястото, където се е намирала римската крепост Бонония, която е строена през 3 век. По-късно тя става основната, най-укрепената част (използвана за замък на местния владетел) от градската крепост, опасвала тогавашния град (най-стария днес видински квартал Калето).

Средновековната крепост е построена върху съществуващи основи на римската крепост. Тя е дело на българското строителство. Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II. От постройките от онзи период днес са останали сравнително малко. Най-запазени са стената и кулите, които са разположени към река Дунав.

Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава Видинската крепост като феодален замък. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес. Сред костните останки от 8-17 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 7 вида птици, сред които отдавна изчезналите от тази част на страната глухар (Tetrao urogallus) и сив жерав (Grus grus). Интерес представлява намирането на останки от домашна пуйка (Meleagris gallopavo f. domestica) - сред най-ранните в страната[1].

Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Паметник[редактиране | edit source]

Баба Вида е крепост-музей. В самата крепост се опазват редица находки и сведения за нейната история. Тъй като крепостта е отворена и за туристически посещения, при възстановяването е запазена обстановката в близък до естественото ѝ състояние вид.

Тя е основната туристическа забележителност на града и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС (има печат на БТС). В галерията между външната и вътрешната стена откъм Дунав е изградена сцена за летен театър.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. - Historia naturalis bulgarica, 5: 61-67