Баба Вида
| Баба Вида | |
 |
|
| Страна | .svg){kind=small} България |
|---|---|
| Териториална единица | Област Видин |
| Местоположение | гр. Видин |
| Време на основаване | Средновековие |
| Строителство | 10 век |
| Известни обитатели | цар Иван Срацимир |
| Съвременен статут | музей, отворена за посетители, част от Стоте национални туристически обекта на БТС |
| Съвременно състояние | запазена |
| Собственик | държавна |
Баба Вида или Бабини-Видини кули е средновековна крепост в гр. Видин. Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Името Баба Вида, с което е известна днес, произхожда от народна легенда.
Крепостта е служела за защита на местния владетел и на целия град Видин през почти цялото Средновековие.
Тя е основната туристическа забележителност на града и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.
Съдържание |
География [редактиране]
Баба Вида е разположена на големия завой на река Дунав при град Видин.
Тя е силно разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите, построени по онова време, са останали неразрушени.
В днешния си вид крепостта разполага с двор с площ над 5 декара и се състои от 2 основни стени (в 2 концентрични кръга) и 4 кули.
История [редактиране]
Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век на място, където е имало римски наблюдателен пункт. Установени са няколко периода на строителство.
Крепостта застъпва мястото, където се е намирала римската крепост Бонония, която е строена през 3 век. Основните части от двора на градската крепост Бонония се намират извън рамките на по-късния средновековен замък и са разположени основно под днешния видински квартал Калето.
Средновековната крепост е построена върху съществуващи основи на римската крепост. Тя е дело на българското строителство. Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 мес. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II. От постройките от онзи период днес са останали сравнително малко. Най-запазени са стената и кулите, които са разположени към река Дунав.
Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава Видинската крепост като феодален замък. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес.
Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.
Исторически паметник [редактиране]
Баба Вида е крепост-музей. В самата крепост се опазват редица находки и сведения за нейната история. Тъй като крепостта е отворена и за туристически посещения, при възстановяването е запазена обстановката в близък до естественото ѝ състояние вид.
Тя е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз (има печат на БТС).
