Баба Илийца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Баба Илийца е българка, помогнала на Ботевата чета след разгромяването ѝ край връх Околчица във Врачанския балкан. С риск за живота си тя спасява един от Ботевите четници. Според историята на родното село на баба Илийца с. Челопек, тя е вървяла по малка пътека в планината, известна само на местното население, а след това е преплавала река Искър с лодка.

С тази история се запознава и Иван Вазов през 1899 г., когато гостува в с. Челопек. Тя го вдъхновява да напише известния разказ "Една българка", където възпява нейния подвиг. Отначало разказаът носи друго име („Челопешката гора”), но след първото му издаване авторът предпочита да насочи вниманието на читателите още от самото начало към най- същественото- подвига на баба Илийца. Заглавието обобщава в едно всички качества на българите в една достойна жена.

104 години по-късно потомците на легендарната българка и общината почитат паметта ѝ с построяването на къща-музей. Къщата е възстановена изцяло в първоначалния ѝ вид. Днес правнучката на баба Илийца Василка Манчева е кмет на село Челопек. Къщата-музей е в близост и до връх Околчица, който е сред Стоте национални туристически обекта, и също разполага с печат за N 17. Името на баба Илийца носят улици в София, Враца и други градове.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]