Баба Илийца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Баба Илийца е българка, помогнала на Ботевата чета след разгромяването й̀ край връх Околчица във Врачанския балкан. С риск за живота си тя спасява един от Ботевите четници. Според историята на родното село на баба Илийца (с. Челопек), тя е вървяла по малка пътека в планината, известна само на местното население, а след това е преплавала река Искър с лодка.

С тази история се запознава и Иван Вазов през 1899 г., когато гостува в с. Челопек. Тя го вдъхновява да напише известния разказ "Една българка", в който възпява нейния подвиг. Отначало разказът носи друго име („Челопешката гора”), но след първото му издаване авторът предпочита да насочи вниманието на читателите, още от самото начало, към най- същественото- подвига на баба Илийца. Заглавието обобщава в едно всички качества на българите в една достойна жена.

104 години по-късно потомците на легендарната българка и общината почитат паметта ѝ с построяването на къща-музей. Къщата е възстановена изцяло в първоначалния ѝ вид. Днес правнучката на баба Илийца - Василка Манчева, е кмет на село Челопек. Къщата-музей е в близост и до връх Околчица, който е сред Стоте национални туристически обекта, и също разполага с печат за N 17. Името на баба Илийца носят улици в София, Враца и други градове.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]