Баба Тонка (Област Търговище)

Баба Тонка
Баба Тонка
43° с. ш. 26° и. д.43.25° с. ш. 26.167° и. д. 43.25, 26.167
Общи данни
Население	125 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище	13.362 km²
Надм. височина	371 m
Пощ. код	7861
Тел. код	060383
МПС код	Т (Т)
ЕКАТТЕ	2021
Администрация
Държава	България
Област	Търговище
Община    - кмет	Попово д-р Людмил Веселинов (ОБТ, ОСД)

Баба Тонка е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.

География

Поглед към селото

Селото е разположено в източната част на Дунавската хълмиста равнина на 360 м надморска височина.

Общият изглед, гледан отдалеч, е хълмисто - равнинен. Спрямо град Попово то отстои на 15 км в южна посока. През него преминава асфалтов път от град Попово за град Антоново. Черни пътища го свързват със селата Горица и Берковски. През средата на селото тече Керхана дере. Землището му граничи с тези на селата: Славяново, Звезда, Берковски, Бракница и Горица. Образувано е от следните махали: Тиховската махала, Щурската махала и Циганската махала.

Кратка историческа справка

Кметството на селото

Селото

Селото се казвало Каравеллер, по името на основателя му Кара Вели, живял там най-вероятно през 30-те години на 16-ти век. По предание най-ранното поселение се намирало в местността Торсуна, но жителите му поради незнайни причини били принудени да го изместят.

За пръв път името на селото като Хадър Кара Вели се среща в официален документ от 1573 г. На две места в селото има останки от стари турски гробища – Горните и Долните турски гробища.

Преди Освобождението населението на селото било турско. През 60-те години на 19-ти век в селото са заселени черкези и татари. Единственият българин, който живеел тогава в селото се казвал Цвятко и бил сапунджия. След Освобождението турското население напуснало постепенно селото, продавайки и имотите си и заминало за Турция.

Първите нови заселници – българи – балканджии дошли в селото през 1879 г. – дядо Стоян Топала от село Тантури, Еленско и дядо Койо от Щурските колиби, Еленско. След тях дошли и дядо Гено и Стоян Велев от колиби Продановци, Еленско.

Масовото заселване на селото станало през 1884 г. отново от Еленския Балкан. Насам тръгват семейства от селата Тантури и Златарица, а по-късно от Илаков рът, Средни колиби, Шейтани, Баждари, Топузи, Дренчене и махалите Калуците, Пацърите, колибите Продановци и др. Общо около 45 семейства. През 30-те години тук се заселват и няколко семейства от Кюстендилските селата Ваксево, Трекляно и Габрешевци, както и от село Мосул, Босилеградско.

След 1944 г. се заселили и три семейства от Кърджалийско.

През 1886 г. селото става чисто българско, с население от балканджии, прехранващо се от земеделие и по-малко от животновъдство.

От 1883 до 1934 г. селото получава статут на селска община, в състава, на която влизат селата Берковски, Бракница, Горица, Иванча и Манастирица.

Първоначално българското училище се помещавало на мястото на турското в двора на джамията, която с идването на балканджиите била превърната в църква, но днес не съществува. По-късно е било построено ново малко училище, но с недостатъчно място за учениците. През 1932 г. било построено последното училище, което започва да носи името “Св. св. Кирил и Методий” и което отдавна е закрито, поради миграцията на населението към градовете.

Църковният храм

През 1926 г. в селото е основано и читалище „Просвета”, което днес не функционира, с изключение на неговата библиотека. Новият църковен храм “Св. Рождество на Пресвета Богородица” започва да се строи през 1940 г.

През 1934 г. правителството с Министерска заповед заменя старите турскоезични имена с български и селото е преименувано на името на революцинерката Баба Тонка.

Най-старите родове на българските заселници в селото били: Балуците, Даутите, Драмалийски, Дренските, Калуците, Котаците, Кутреци, Пацъри, Пеевци, Проданите, Руховци, Тиховци, Топалите, Топузи, Фърльовци, Шейтаните, Щурците, Гроздарите и др. Днес повечето от жителите на селото са в напреднала пенсионна възраст. Земите му от 2007 г. се обработват от частни арендатори. Единственият поминък, чрез който населението преживява, е събирането на билки, гъби и дребно животновъдство. Чистият въздух, полупланинското местоположение, спокойствието и липсата на каквато и да е промишленост правят селото много подходящо за почивка сред природата.

Религии

• Християнска (източно-православна);

Обществени институции

• Кметско наместничество;
• Библиотека, филиал на Поповското народно читалище;
• Църква;

Културни и природни забележителности

Паметникът на загиналите във войните

• В землището на селото са запазени следите на антични селища и могилен некропол;
• В селото има запазени старинни къщи с интересна архитектура;
• Църковен храм „Свето Рождество на Пресвета Богородица“ от 1940 г.
• Каменен бюст - паметник на Баба Тонка, намиращ се в парка в центъра на селото;
• Паметник, посветен на загиналите във войните жители на селото, открит на 23.09.2006 г.

Редовни събития

• Събор на селото - 25-ти септември;
• Курбан на Петдесетница за добруването на селото. Извършва се в местността Черковището в старите турски гробища;

Личности

• Кирил Рачев Михайлов - автор на първата история на селото “История на село Баба Тонка и читалище “Просвета”, от 1976 г.;

Литература

• Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
• Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
• Сборници „Попово в миналото“ (1-4);

Други

• Селото вече има нова, допълнена и осъвременена писана история „Село Баба Тонка“, от лятото на 2007 г. с автор Пламен Събев от град Попово, издадена от книгоиздателство „Зограф“ - град Варна.

Външни препратки

• За възстановяването на паметника на Баба Тонка Обретенова в селото