Бабово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бабово
Общи данни
Население377 души[1] (15 март 2024 г.)
21,7 души/km²
Землище17.389 km²
Надм. височина24 m
Пощ. код7068
Тел. код08135
МПС кодР
ЕКАТТЕ02083
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРусе
Община
   кмет
Сливо поле
Валентин Атанасов
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Бабово
Пламен Пенков
(ГЕРБ)

Бàбово е село в Северна България. То се намира в община Сливо поле, област Русе.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бабово се намира в североизточна България, на 2 км от брега на река Дунав, на високо плато, което защитава селото от пролетното пълноводие на реката.

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото в природен парк „Калимок-Бръшлен“ е разкритра антична гробница под форма на могилен насип с височина около 8 метра и диаметър, при основата 42 метра. Състои се от четири последователно свързани помещения – преддверие, дромос (коридор), второ преддверие и гробна камера. В северната страна е разположен входът на гробницата, който днес е запечатан, а гробницата е ограбена още в древността. Счита се за една от най-големите в днешните български земи, като вероятно е принадлежала на някой виден гражданин от тракийски произход и членовете на неговото семейство. По откритите находки след ограбването се предполага, че гробницата е използвана до IV век след Христа. Строителството е изпълнено от обработени каменни блокове за стените и тухли за полуцилиндричните сводове.[2]

Местната легенда за историята на селото разказва, че то се заражда от намиращ се на пътя хан. Ханът е бил притежание на една баба, която е била много добра домакиня и готвачка. С годините започват да се заселват хора около хана и от там идва името на селото Бабово.

Селото е обновено през 1950-те години по време на индустриализацията на страната. Тогава населението е било над хиляда души, но постепенно намалява. Интересът към селото се възражда, заради спокойствието и красивата природа. През 2006 г. са предприети ремонтни работи с цел подобряване на инфраструктурата на селото.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година на
преброяване
Численост
19341441
19461470
19561479
19651388
19751245
1985919
1992829
2001709
2011449
2021367

В селото живеят 433 българи и 6 турци.[3]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Дъскорезница, сушилня, магазини, ресторант и заведения. Най-много работни места дава местната ППК Задруга Бабово.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • От 2005 г. е започнал проект по възстановяване на блатата около селото. Мястото е обявено за природен парк „Калимок“ и обхваща обширна територия около селата Бабово и Бръшлен. В защитената зона може да се открие блатно кокиче, което е в червената книга на растителните видове. Преди години се е забелязвал и елен лопатар, който също е рядък вид, но няма скорошни сведения за появите му в областта.
  • В селото има останки от тракийска гробница, която е ограбена по време на османската власт. Гробницата e запечатана.
  • Паметник на загиналите бойци във Втората световна война.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище и театрален салон, библиотека, ритуален дом.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Най-голямото събитие е селският събор, когато всички хора свързани със селото се връщат за да празнуват празника на селото. Той е на Свети Дух който се мени всяка година но е около началото на лятото.

Други големи празници за селото са Великден, Коледа, Нова Година, Гергьовден, Сирни заговезни, ден на Християнското семейство.

Фолклорният празник „Греяна ракия и зелева чорба от старовремската софра“ се провежда на 18 февруари всяка година...

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]