Бабуна (Велес)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бабуна.
| Бабуна Бабуна | |
| — село — | |
  Бабуна | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Велес |
| Географска област | Повардарие |
| Надм. височина | 248 m |
| Население | 457 души (2002) |
| Пощенски код | 1400 |
| МПС код | VE |
Бабуна (на македонска литературна норма: Бабуна) е селище в Община Велес, Северна Македония, предградие на Велес. Близо до Бабуна се намира пещерната църква „Свети Марко“.
География[редактиране | редактиране на кода]
Бабуна се намира на пет километра южно от Велес, на десния бряг на Вардар при вливането на едноименната река Бабуна.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Бабуна е малко българско село във Велешка каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Бабуна (Babouna) е посочено като село с 4 домакинства и 17 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бабуна е населявано от 35 жители, като всички са българи.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бабуна е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бабуна (Babuna) като турско село.[4]
Според преброяването от 1961 година Бабуна има 104 жители македонци, а в 2002 година – 457 жители македонци.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бабуна
Никола Антев Караставрев, български революционер, четник на Филип Тотю в 1876 г.[6]- Секула Димитров (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, 6 охридска дружина[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180-181.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 159.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 226 и 827.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 12 февруари 2021
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 226.
| |||||||||||
