Бавноходки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бавноходки
Adult tardigrade.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Tardigrada Бавноходки
Научно наименование
Уикивидове Tardigrada
(Spallanzani, 1777)
Класове
Обхват на вкаменелости
креда – настояще[1]

Бавноходки (Tardigrada, от латински tardigradus, "стъпващ бавно", от tarde "бавно" и gradior "стъпвам") са билатерално симетрични, микроскопични безгръбначни организми. Описани около 1 000 вида бавноходки, които се срещат от Хималаите (на височина от около 6 000 м) до морските дълбини (на около 4 000 м под морското равнище) и от полярните ширини до екватора. Наричат се още тардигради или водни мечки и са едни от най-издръжливите животни на Земята. Поради тази причина те спадат към организмите, определяни като полиекстремофили.

Морфология[редактиране | edit source]

Бавноходките са миниатюрни (размери от 0,1 до 1,5 мм) окосмени форми с 8 бр. къси крака, обсипани с четинки. Имат цилиндрично закръглено тяло, покрито с нехитинизирана кутикула, която се сменя периодично. Крачетата завършват с нокътчета и отварящи се в основата нокътни жлези.

Телесната кухина е хемоцел. Храносмилателната система е съставена от уста, устна кухина с двойка стилети, глътка, слюнчени жлези, черво и анус. Липсва дихателна и кръвоносна система. Отделителната система е изградена от малпигиеви тръбици. Нервната система е изградена от надглътъчен ганглий, мозък и нервна верига. Имат две малки очи. На предния край на тялото има двойка чувствителни смукалца. Бавноходките са разделнополови с нечифтни полови жлези. Развитието им е пряко.

Произход и систематика[редактиране | edit source]

Бавноходките наподобяват по морфология на псевдоцеломните животни, но повечето им белези са общи с тези на членестоногите.

Екология[редактиране | edit source]

Бавноходките биват сладководни, морски и сухоземни видове. Те са растителноядни, но има и хищни видове.

Любопитни факти[редактиране | edit source]

Видовете от този тип са рекордьори в оцеляването при екстремни условия, при които малко други животни биха оцелели. Подобно на ротаториите те могат да изпаднат в анабиотично състояние и така да преживеят до две години. При попадане на благоприятни условия те отново възвръщат жизнените си функции. Това състояние се нарича криптобиоза. Те издържат за няколко минути на температура 151°C, при -200 градуса за няколко дни, като след това се връщат към нормален начин на живот. Издържат и за няколко минути при температура, равна на абсолютната нула и при налягане до 6 000 атмосфери. При опити са издържали на радиация от 5 700 грея. Тардиградите могат да оцелеят и в космоса, абсолютно лишени от въздух и подложени на космическа радиация [2]

Литература[редактиране | edit source]

  • А. Германов, "Приложна зоология", Земиздат 1992, ISBN 954-05-0187-3, стр.114

Източници[редактиране | edit source]

  1. Budd, G.E.. Tardigrades as 'stem-group arthropods': the evidence from the Cambrian fauna. // Zool. Anz 240 (3–4). 2001. DOI:10.1078/0044-5231-00034. с. 265–279.
  2. http://www.piero97.com/uploads/tariff/941_2647.pdf